- Кой е победител на тези избори, г-н Коритаров? ГЕРБ, която е с най-висок резултат, не може да управлява сама, БСП очакваше повече. Май има предимно губещи.
- На тези избори победител е политическата логика. Тя определи в 42-ото народно събрание да присъстват в оголен вид, образно казано, като оголени нерви, 4-те партии, които символизират полюсите на съвременната конфронтация в България. Ако ги начертаем като векторите на компас, можем дори да уплътним тази метафора, като на местата на север, юг, изток, запад напишем ДПС, "Атака", БСП, ГЕРБ. Очевидно е, че тези 4 формации са изправени пред непреодолим императив - да започнат да се учат как се прави сложна политика в условия, при които няма място за отстъпление. "Позади Москва, отступать некуда."
Истината е, че в такива условия в света има примери за извършване на изключително
нетрадиционни
политически
действия, които
са давали много
продуктивни
резултати
Цената за които обаче е била да се заплати с част от митологията, от еуфориите, от идеологемите и да се стъпи на основата на реализма.
Като казвам, че има такъв шанс, от това не следва, че той ще бъде използван. И точно това е хазартното в случая. Българските избиратели сякаш казват на тези партии: "Или започнете да се учите да правите сложна и на много високо ниво политика, или продължавайте по линията на разпада, която ще доведе до изключително тежко състояние за вас, политиците."
- Спечели ли от тези избори обществото? Имаше ли смисъл в протестите и скачането по улиците?
- Спечели точно в този ценностен, ако щете, лабораторен политически смисъл, защото спечели шанса за себе си да наблюдава в реални условия дали тези партии, които олицетворяват каймака на политическата система в момента, са в състояние да намерят верния път, или не. Това е все едно българските футболни запалянковци със свои усилия да докарат на националния стадион да играе "Барселона" срещу "Реал" (Мадрид).
- Такова нещо не се е случвало. Как да стане в политиката?
- Да, в София не се е случвало. Това, което е като аналог в политиката, е шансът да наблюдаваш дали партиите ни са в състояние да отиграят такъв мач.
- Дали наистина са в състояние?
- Точно това графично разположение на партиите като компас, което ми хрумна преди няколко дни като образ, ме отведе и до друго разбиране - за двата стратегически триъгълника в българската политика. Те не са непременно в прекия и буквален смисъл на думата коалиционни. Просто са стратегически. От една страна, това е триъгълникът БСП, ДПС и "Атака". От друга страна, триъгълникът е ГЕРБ, ДПС, "Атака". И в двата от тях ДПС и "Атака" присъстват като основен корпус на стабилност и може би като неин символ, тъй като ДПС изразява етническото многообразие и опит за толерантност, а "Атака" - българския национализъм, който варира от някакви граници на нормалност до откровен екстремизъм. Всъщност вече имаме и спомена какво означава, когато такава ос между етническа толерантност и национализъм бива нарушена. Това го видяхме в бивша Югославия.
Съюзът между ДПС и "Атака" ще покаже баланс в рамките на запазване на идентичност и политически потенциал в тези формации, но и на способност да поддържат някаква форма на цивилизационна комуникация в името на страната.
- Възможен ли е такъв съюз? Все пак "Атака" бе създадена като контра на ДПС?
- Точно това е сложното в един мач между "Барселона" и "Реал" (Мадрид) в София, и то в това да ги докараш, не да ги наблюдаваш. Сложното е така да играят тези роли, че българското общество и държава да спечелят от това.
- Защо изключвате възможността за обединение между ГЕРБ и БСП?
- БСП и ГЕРБ са, а може би винаги ще бъдат или поне дълго време несъбираеми величини за правене на съвместна политика. Когато такъв тип идейни полюси - на дясното и лявото, се сближават за някакви коалиционни експертни и програмни управления, това е обикновено много тежка диагноза за обществото и страната, където се случва това. Обикновено това става при
призиви на рязка
заплаха за
национална
сигурност
Пример - правителството на Любчо Георгиевски и Владо Бучковски в Македония при кризата между македонци и албанци. ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ направиха широка коалиция, което е абсолютно неестествено от гледна точка на техните идеи. У нас, слава богу, такава ситуация няма.
Къде е обаче стратегическият потенциал за повече сигурност, стабилност и най-вече за перспектива за устойчиво развитие. Слагам този потенциал в триъгълника ДПС, "Атака", ГЕРБ.
- Защо?
- На равнище програма ДПС и ГЕРБ имат съвпадение в два от ключовите сегменти, които са разпознаваеми за обществото и станаха част от дебата у нас. Това е по отношение на ядрената енергетика и евентуално изграждане на нова централа. За всички е ясно, че се подразбираше "Белене". И ГЕРБ, и ДПС са против.
И по въпроса за плоския данък. И ГЕРБ, и ДПС са за запазване на тази данъчна философия.
Това е основата, която може да послужи за изграждане на някакъв вид партньорство. ДПС преди доста години беше казало, че сегашната криза може да бъде неутрализирана или овладявана с десни мерки. Така че и двете партии биха могли да преодолеят емоциите, личните обиди. Да преодолеят това, което
им беше
подхвърлено от
чужда служба
на една съседна държава около опита за атентат срещу Бойко Борисов и което, съзнателно или не, се превърна в класическо активно мероприятие, и то доста успешно.
Ако тази служба на тази чужда държава е искала да направи така, че основната дясна партия и т.нар. етническа партия да влязат в непреодолим конфликт вместо в партньорски отношения, те са го постигнали. Така се прави криза.
Аз говорих с бившия шеф на тази служба по телефона. Човекът не си спомняше и даже малко се забавляваше от последиците, предизвикани от нас.
ДПС би трябвало да има историческа политическа памет не просто за нашата политика и защото при тях има много турци, но като обща култура за това какви модели на управление е имало в Република Турция.
Имаше едно правителство, при което министър-председател беше Неджметин Ербакан, а вицепремиер и външен министър беше Тансу Чилер. Едва ли в турската история е имало по-неестествено правителство от гледна точка на консистенцията на партиите. То обаче беше направено в името на стабилността.
Едно друго правителство излъчваше премиер на ротационен принцип. Това беше между партиите на Месут Йълмаз и Тансу Чилер, които като личности се ненавиждаха. Въпреки това направиха кабинет пак в името на страната си и на стабилността.
Освен този спомен ДПС трябва да има още нещо предвид. На няколко пъти Лютви Местан казва: "ДПС не е етническа, а светска партия от либерално-демократичен тип, ориентирана към Европа". В рамките на тази кампания вътрешният натиск към ДПС беше от страна на Касим Дал да направи друга турска партия. Външният може да бъде проследен като пряк израз в доклада на Ахмед Доган, където се визира Република Турция косвено, премиерът Ердоган. Внушението е, че ДПС е гарантът, бариерата пред неоосманистко влияние в България и политически ислям.
- Защо ДПС да не се съюзи с БСП?
- Ако ДПС отиде като коалиционен партньор към БСП, което е старата формула на тройната коалиция, това ще възроди всички недоволства, възражения и ярост в социалистите националисти. Така, както при опита да се състави най-напред коалиция между БСП и ДПС в рамките на 40-ото НС това на практика стана невъзможно. От друга страна, когато БСП катастрофира на изборите през 2009 г., тя го оправда с партньорството си с ДПС.
Ако ДПС отиде при БСП пак, от една страна, всички тези спомени ще се реанимират. От друга страна, което е по-тревожно за тях, това ще отвори
мост за
легитимна
възможност
ГЕРБ и Касим
Дал да
организират
партньорство,
при което Дал да започне да израства на основата на алтернативното гражданско разбиране, което ще се зароди, че волята на българските избиратели е грубо подменена.
ГЕРБ са първи. Вчера Сергей Станишев се държеше като Генадий Анаев на 19 август 1991 г.
- Превратът в Русия.
- Превратът срещу Горбачов - "ние ще управляваме", "ГЕРБ да се откаже от мандат". Извинявам се, но
и зайчето от
"Ну, погоди!"
не си е
позволявало
такива гадости
срещу вълка
Това нещо ще доведе до дестабилизация, изтласкване на ДПС и до ретроградна формула БСП, ДПС, "Атака". Станишев беше човекът, който през 2005 г. каза: "С "Атака" никога под никаква форма няма да правим коалиция."
- Така и царят каза никога с БСП, а влезе в тройната коалиция.
- Да напомня още нещо - трябва да нямат никакво чувство за исторически срам българските социалисти, ако търсят подкрепа от партия, чийто превод на немски Анжел Вагенщайн направи много буквално - "Дер щурмер" (Атака) - името на нацисткото списание на Хитлер. Партия, която беше активна като антисемитска като изразяване на отношение, нетолерантна. Изведнъж българските социалисти, които са забравили, че са наследници на антифашистка съпротива някога, може би и
никога не са го
знаели, защото не
четат история,
отиват при тези хора. Няма по-неморална коалиция от тази. Да не говорим какви поразии могат да станат в тази рамка.
Докато формат ГЕРБ и ДПС, при очистване на всички наслоения, би бил много перспективен, мъдър и би гарантирал не просто нужния минимум стабилност. Той би започнал да генерира нов тип култура.
- Последните резултати показват, че ГЕРБ и ДПС могат да съставят правителство и без "Атака". Защо тя им е нужна?
- "Атака" не им е нужна като коалиционен партньор, а като цивилизовано относително нормално поведение.
Какъв е шансът на "Атака" в ситуация на мълчалива подкрепа за такъв кабинет на ГЕРБ и ДПС? Шансът е да бъде дадена възможността да се европеизира като имидж,
да се облагороди
като изразител
на българския
национализъм
Така, както впрочем това направи Томислав Никулич и неговата Сръбска напредна странка (Сръбска прогресивна партия) в Сърбия. Той се откъсна от Радикалната партия на Шешел, извървя уникален път на развитие, за да дойде до две неща - извинението за клането в Сребреница, за каквото никой не е подозирал, че той ще направи, и споразумението с Прищина.
Между другото, първата стъпка с приятелска молба за партньорство в изграждането на европеизиран образ на партията на Никулич беше направена в София в едно от кафенетата в мола на бул. "Александър Стамболийски". Това се случи в компанията на Александър Вучич, който сега е вицепремиер и отговаря за специалните служби на Сърбия, моя милост, Румяна Желева и още един човек - Методи Методиев. Вучич ме впечатли заради способността му да бъде изключително многопластов, да няма никакви предразсъдъци. Пита ни какво мислим за Косово и Сърбия. Казах му, че за да имат шанса да се европеизират (още тогава бяха неотделими една от друга, нямаше споразумение), трябва да работят за това взаимно да си дадат гаранции, че няма да си пречат по пътя към ЕС така, както правят това Гърция и Македония. Точка 14 от споразумението е точно това - да не си пречат.
- Защо сте се срещали с този човек?
- Те поискаха. Методи Методиев, който е дипломат, незаслужено прогонен в Белград от външното министерство, имаше контактите с Александър Вучич, който пък имаше телефонни контакти с мен заради интервюта. Аз съм в добри професионални отношения с Томислав Никулич, докато беше лидер на тази партия. Знаят, че работя по Балканите. Румяна Желева - този човек, оплют, обруган, направен на нищо от българите, има такъв потенциал.
При този случай видях и разликата между озлоблението, желанието да смачкаш този, на когото завиждаш, или този, който мислиш, че ще ти направи нещо, и възможността без предразсъдъци да отидеш и да кажеш: "Дай да поработим". Ама аз съм бил от българските служби - те прекрасно го знаеха. Никакви комплекси, разговор в името на мира, стабилността и европейския образ.
Беше ми мъчно, защото гледай какъв малшанс. Унищожиха един дипломат в лицето на Методи, съсипаха един външен министър, като можеше по много по-цивилизован начин да се реши тази ситуация. Съсипаха един журналист. Аз не се признавам за съсипан, но сега съм в пещера (студиото на Коритаров в ТВ+ наподобява пещера - б.а.). И какво им донесе това? Донесе им ето тези 4 партии в парламента като философия. Ето защо мисля, че е изключителен шанс или да се научат да правят политика, или да не се научат.
- Какво ще стане оттук нататък, ще се състои ли някой от тези триъгълници?
- Когато имам силно пожелателно мислене нещо да се случи, най мразя да съм реалист.