Турският сериал “1001 нощ” събираше рекорден брой зрители - 877 769, за Нова тв през юни. Поради големия интерес сега филмът върви по “Диема фемили”. “24 часа” разговаря с “гласовете” на Онур и Шехерезада - актьорите Симеон Владов и Татяна Захова.
- Голяма “каста” ли сте гласовете от филмите и сериалите? Екипът от “1001 нощ” работили ли сте заедно досега?
Симеон Владов: Точно същият екип - не. Иначе в различни филми сме работили заедно.
Татяна Захова: Ние сме група от около 65 души, но в различните екипи се въртим.
- Заживявате ли със съответния филм, докато го работите - в случая като Шехерезада и Онур? Поемате ли емоциите им? В случая е доста драматично...
С. Вл.: По време на самия дублаж се натоварвам емоционално, но след това бързо изключвам, защото вече сме озвучили толкова много филми и сериали. После може да коментираме с колегите качеството на филма.
Т. З.: Аз също не вярвам в теорията, че човек обича еднакво всичките си деца и не мога да кажа, че се вживявам емоционално в абсолютно всички сериали, които озвучавам. Тук обаче, за разлика от Мони, аз лично заживях, много го харесвам.
- Очевидно турските филми са доста напред?
С. Вл.: След като след “1001 нощ” българските телевизии ги преоткриха и купиха още много такива сериали. Друг е въпросът дали те са на професионалното ниво на този и дали ще ангажират така зрителите. Защото много хора гледаха “1001 нощ”. Толкова забравени приятели и роднини ни се явиха покрай сериала.
Т. З.: 26-и братовчед отнякъде.
С. Вл.: Докато вървеше филмът по Нова тв, нонстоп ни звъняха: “Мони/Таня/Ники, как си? Добре ли си? Аз се обаждам да питам как си, ама всъщност какво става в “1001 нощ”?” Освен нас с Таня този сериал се озвучава и от колегите Ани Василева, Николай Николов и Тодор Николов. 5 човека го направихме целия. Всеки от нас озвучаваше по много роли и даде най-доброто от себе си. Мисля, че се получи много добър резултат.
- А вие предварително не знаете криволиците на сценария?
Т. З.: При нас е само текстът, но само от него невинаги можеш да разбереш какво всъщност се случва. А и невинаги го имаме предварително, защото го превеждат в последния момент.
Струва ми се, че турските филми са най-малко откъм вложени средства, а са толкова напред. Тези хора знаят да инвестират, да привличат добри кадри - хората, които измислят сюжет, пишат диалог, снимат, монтират.
С. Вл.: Четох, че за къщата на Онур, в която снимат последните 24 епизода - една от най-красивите в Истанбул, продуцентите са платили милион и 200 хил. евро наем за няколко месеца!
- Значи ще е трудно да се поставят и на родната сцена едни Шехерезада и Онур?
Т. З.: Пожелавам българското кино - има потенциал, да направи скоро сериал като “1001 нощ”.
С. Вл.: Някоя телевизия или продуцентска къща да реализира един хубав сапунен сериал, какъвто е “1001 нощ”, защото той наистина ще се гледа много. И ще повдигне самочувствието на българските актьори, на творците, занимаващи се с телевизия и кино, и на българите въобще.
- Случвало ли ви се е по време на запис да се раплачете?
Т. З.: О, аз много плача. Като зрител плача, когато съм на работа - също. В този филм имаше много мигове, в които...
С. Вл.: ...жените плачеха, мъжете се просълзявахме.
Т. З.: В турското кино текстът е малко, съотнесен към минутите на филма. Има много дълги фонограми и в началото ти се струва, че е нещо много скучно. После открих, че в тях е смисълът на киното, което правят. Силата им са сцените без текст. Разбира се, монтират ги по уникален начин - в това са царе.
С. Вл.: Пълнят ги тези паузи с музика ли ще е, с актьорска игра, или и с двете, с операторска работа. Уникален е този сериал.
- А някой смешен епизод по време на дублажа? Предполагам, че сте се забавлявали.
Т. З.: Ние бяхме весел екип и много се повеселихме заедно. Още повече че се събирахме вечер, оглупели от цял ден работа.
С. Вл.: Имаше и лапсуси. Една от героините на Ани Василева - секретарка, трябваше в една сцена да влезе при шефовете с поднос и с апломб да каже “Кафетата”. А тя се беше отнесла нанякъде и с апломб обяви: “Кюфтетата!” При което спря записът поне за 5 минути. В турски сериал да кажеш “Кюфтетата”...
Т. З.: Тя успя да каже след това “Кафетата.” Обаче ние след нея не можем да продължим, понеже в слушалките ни пускат последното изречение и все се сещаме за “Кюфтетата”. Вярно, че беше към 10 вечерта, може и от глад да са ни се привиждали кюфтенца.
- По колко часа на ден запис ви се събират?
С. Вл.: Ако имаш и сутрешен, и следобеден, понякога и вечерен, както сега, се събират...
Т. З.: Между 13 и 14 часа.
С. Вл.: Понякога са толкова.
Т. З.: Турците правят 60 серии, това им е максимумът. “1001 нощ” е продължен до 90. Третият сезон е извънредно продължение поради желанието на зрителите. В него моментално направиха серии, в които отразиха как световната криза се отразява на живота им.
С. Вл.: Страхът от съкращения, от загуба на пари, на проекти и инвестиции е вмъкнат много точно. Понеже Онур има фирма.
- Разучавате ли си вечер предварително ролите? С всяка интонация, пауза...
С. Вл.: Не. На прима виста. Дава ти се текстът, пуска ти се филмът, виждаш кои са ти героите, отбелязваш ги и започваш. Специфична работа е, изисква много качества. Освен хубавия глас и диапазон на гласа, бърз рефлекс. Артистичност, за да можеш да пресъздадеш минимум по 3 образа. А в сапунките - по 4, 5, 6, 7.
- Ами ако някой сбърка, почва ли всичко отначало?
С. Вл.: А, не. Бъркаш - връщаш се една-две думи.
Т. З.: Слава богу, не. Някога е било така и е било ужасно. Техниката вече е доста напреднала.
- Мони, как пазиш този златен глас? Спечели този “Оскар”, т.е. “Икар” на гилдията си.
С. Вл.: Не полагам особени усилия. Пуша и пия умерено. Той е даденост от Бога, просто съм се научил да го използвам. В основата е правилното дишане.
- Случвало ли ви се е, понеже гласовете ви са доста популярни, в магазина или на улицата да ви спрат, да ви питат.
С. Вл.: Естествено. Непрекъснато се случва. Един пример - в блока, в който живея, под нас има един доста затворен човек, който обикновено поздравява с половин уста. Една вечер отварям вратата на асансьора и същият този човек слиза от 4-ия етаж. Казвам “Добър вечер”, той отговаря. После вдига поглед и казва: “Ааа, Онур”.
Много е щастлив, че Онур живее в неговия вход
- А Шехерезада къде я спират?
Т. З.: Покрай Шехерезада много ме спираха. Една сутрин, в 8,20 ч, когато моят глас със сигурност не е гласът на Шехерезада, а нещо много страшно - не бях нито за слушане, нито за гледане, застанах на будка за вестници, от която за първи път си купувам. Само казах: “24 часа” и “Телеграф”. Момчето ми каза колко пари дължа, дадох му ги и си тръгнах. След себе си чувам, че продавачът започва да вика: “Гласа на Шехерезада ли чух?” Казах си “Сега, Танче, мойто момиче, събуди се, усмихни се. Неприлично е да избоботиш: “Да, аз съм”. Обърнах се с усмивка: “Да, кажете”. Човекът ми подари вестници, беше толкова мил, разказа ми как е започнал да гледа филма. Направих си извода, че като муча, трябва да внимавам как муча.
ВИЗИТКИ
Таня е актриса в театър “Възраждане”. Преди това 8 г. е преподавала в НАТФИЗ и в театралния колеж “Любен Гройс”.
- Любимите й филми: “Бягство от затвора” и “Отчаяни съпруги”.
Мони е приет във ВИТИЗ през 1986 г. от проф. Любомир Кабакчиев. Завършва класа на проф. Гюрова и Пламен Марков. Играл в пернишкия и монтанския театър, в частния свободен театър и театър “Инверсия”.
На 27 март 2009 г. спечели наградата “Икар” на Съюза на артистите в категория “Златен глас”.
- Любимият му филм: сериалът “Съдружници по неволя”, където озвучи Брус Уилис.
И двамата са озвучили по стотици филми, отдавна не следят бройката.