Бъдещото правителство ще разчита на увеличена събираемост на приходите. Как и доколко може да стане това? Най-естественият начин е ръст на икономиката. Лошото е, че в момента наблюдаваме дефлация, а това допълнително удари приходите от ДДС. Ръстът в България зависи от растежа в Европа - европейските правителства и ЕЦБ трябва да осигурят достатъчно ресурс, така че банковата система в Европа да започне отново да финансира малкия и средния бизнес.
Извън външния фактор, при каквото и да е подобрение у нас трудно може да се съберат повече от 0,5 до 1 милиард лв. над предвиденото, при условие, че не се премахнат политическите чадъри над монополизираните пазари по райони. Тези мрежи, които разрушават инициативата на малкия и средния бизнес, са ключов проблем при всички правителства досега. И имат връзка с горещата тема за субсидирането на партиите - когато има такова финансиране, очакването е не само, че няма оправдание тези чадъри по места да съществуват, но трябва да има много сериозни последователни действия за премахването им, за подобряване на конкуренцията и за повишаване на събираемостта.
Тези мрежи блокират всички досегашни инициативи за увеличаване на събираемостта при акцизните стоки и укриването на ДДС или за намаляване на сивата икономика.
Разбира се, може да се търси допълнително увеличаване на приходите чрез ограничаване на контрабандата и укриването на данъци извън тези мрежи, но това предполага много по-професионална работа на редица институции - както министерствата на финансите и на вътрешните работи, така и на прокуратурата и съда, което едва ли ще стане бързо. Изискват се и много мерки за стимулиране на бизнеса и доброволното плащане.
Извън описаните по-горе дългосрочни решения възможните резерви за повишаване на приходите са в няколко посоки, които са силно ограничени в текущата социална и икономическа конюнктура.
Една възможност, използвана от всички правителства досега, е увеличаването на административно регулираните цени, най-вече акцизите и електроенергията. Това води до умерена инфлация, която вкарва допълнителни приходи в бюджета през ДДС и акцизите. Но в момента едва ли е възможно да се използва, защото би ударило най-нискодоходните домакинства,от една страна, а от друга би означавало допълнителен натиск върху икономиката.
Възможно е да се търси решение чрез подпомагане на най-нискодоходните групи през бюджета, но не е ясно какъв ще бъде крайният ефект за държавните финанси в краткосрочен период. По-вероятно е да бъде негативен. Още повече че в момента има много висока социална чувствителност към енергийните цени.
Потенциал за увеличаване на събираемостта има и в увеличаване на различни глоби, например с по-сериозно прилагане на Закона за защита на конкуренцията. Но пак исторически погледнато, едва ли може да се очаква сериозен пробив и тук.
Може да се търси и вариант с въвеждането на нови данъци, но това едва ли е разумна идея при стагнираща икономика и едва ли би довело до подобряване на приходите още тази година.
Дебатите в международен мащаб обаче вървят в друга посока - не към допълнителни приходи, а към отказване от приходи за стимулиране на икономиката и към допълнителни спестявания от администрация. Тук България има големи неизползвани възможности - намаляване на административната тежест, сливане на администрации и др. Ако погледнем който и да е отчет на която и да е контролна агенция в момента, ще видим, че там се говори за хиляди проверки през годината, което означава всяка фирма да бъде поголовно проверявана. Очевидно без съществен резултат. Административен ресурс трябва да се концентрира в проверки в най-рисковите области.
Но дори такива мерки на намаляване на административния натиск върху бизнеса биха дали резултат едва след година.
Същевременно българската икономика се нуждае от освобождаване на хората и на част от бизнеса от държавни налози. Ниските доходи, ниската заетост и голямата безработица особено сред младежите предполагат мерки като освобождаване на навлизащите на пазара на труда от социални осигуровки в първите години, въвеждане на необлагаем минимум при най-ниските доходи и др., които поне в краткосрочен период ще доведат до спад в приходите.