- Г-жо Добринова, минаха 38 дни, откакто Лара е отново с вас, как се чувства тя и вие?
- Вече сме много добре. Дори мога да кажа, че забравяме за кошмара, наистина много бързо. Мина близо месец, успях да заведа Лара на море и просто да бъдем заедно.
- Как се възстановява Лара, сънува ли кошмари?
- Не, слава богу, няма никакви кошмари. Чувства се перфектно, още от първия ден поиска да отиде да играе тенис и да отиде в училище да види съучениците си. На третия ден пък започнаха изпитите, тя успя да мине успешно матурите, или т.нар. външно оценяване след четвърти клас по български, математика и още два предмета, както всички деца на нейната възраст.
- Не се ли притеснихте да я пуснете веднага на изпити, да не дойде в повече?
- Ами тя самата имаше желание, а и така говорихме с нейните учители, че може да завърши годината. Доволна съм, че се представи прекрасно въпреки това, което преживя.
- Тя изглежда ли ви на вас като майка променена, все пак 47 пълни денонощия и още 15 часа в плен за голям човек е тежко изпитание, а за едно дете вероятно е дори по-серизно?
- Не, същата си е. Тя от съвсем малка е по-страхлива като темперамент, бои се от тъмното, да излезе сама или да остане на двора вечер, без да има някого с нея. Но в същото време Лара е много силна като характер.
Тя обаче никога не е спала сама в стая. Иска да е или при мен или с кака си, но важното е винаги да е с човек при нея. Сега, естествено, пак сме през цялото време заедно.
- През този близо месец откакто Лара е отново у дома, вероятно много пъти е споделяла с вас различни спомени, останали й от дните в плен, кое най-много я е шокирало или притеснило?
- Тя говори за това почти всеки ден.
Оставило е много голям белег. Най-често разказва какво е правила през това време, с какво се е занимавала. Основно е гледала телевизия и е рисувала.
За нея определено най-шокиращо е било връщането при нас, тоест когато похитителите ни я върнаха пред сградата на Шесто районно в София. Това е бил най-страховитият момент за нея.
Преди да предприемат нещо, похитителите са й разказали точно как ще постъпят и какво ще се случи. Обяснили са как ще я скрият в нещо като сак. Това е останало за нея най-стресиращо.
Вечерта на 21 април в неделя те са я вързали, сложили са я в нещо като чанта и са й сложили тапи в ушите. В момента, в който са я оставили в градинката, тя не е знаела къде се намира.
- Не са ли обяснили предварително, че наблизо има полиция, където да потърси помощ?
- Посочили са към районното и са казали: “Виж тази розова сграда иди там!” Не са казали, че е полиция. Тя ми разказа, че първоначално не е посмяла да
мръдне в тъмното.
Това връзване и предаване оставя най-траен и силен отпечатък и, естествено, вземането пред дома ни. За самото похищение също често разказва.
- Тогава се изплашила от това, че стрелят по шофьора или че вземат нея?
- Тя не е чула и разбрала, че стрелят и раняват шофьора. През това време е била в близкото магазинче и си е купувала нещо. Това не става пред нея.
Тя разбра за това от вестниците като се прибра вкъщи и отвори всички сайтове в интернет, за да изчете за себе си какво е писано. Аз не бързах да кажа всички детайли веднага, щом се върна, за да не се стресира допълнително. Когато тя беше готова и реши, тогава отвори да чете и ме питаше за различни факти, които не знае, постепенно.
- А вие не я ли ограничавате да чете всичко, което се изписа по темата в медиите?
- Няма как на тази възраст да й забраня да чете в интернет, а и така ще свикне по-бързо със ситуацията и ще я преживее.
- В първия ни разговор бяхте разказала, че похитителите са се държали добре с Лара, но все пак на по-късен етап стана ли ясно в даден момент да е била връзвана или по друг начин да е била стресирана?
- Не, отношението е било много добро през цялото време.
- Имаше различни коментари, че изобщо не сте търсили МВР, те не са ви помогнали и изобщо не са работили по случая. Кажете кой беше до вас и как успяхте да преминете през този кошмар?
- Ролята, която изигра отдел “Контратерор” на ГДБОП и лично началникът му Валентин Цоновски още от първите часове след изчезването на Лара, беше наистина незаменима. Още от първия момент служителите на този сектор бяха до мен.
Това, което оценявам най-много, е, че още от първия ден, когато бях толкова шокирана, че не знаех нито как да постъпя, нито какво да мисля или да очаквам, те бяха до мен. В такъв тип преговори, за да бъдат нещата успешни, трябва някой да ни каже начина, как се преговаря, за да се спаси в случая дъщеря ми. В тези разговори всяка дума е важна. Всъщност най-важното беше, че Цоновски и неговите момчета успяха със съветите и с всичко, което ми казваха, да ме накарат аз да добия респект към тяхната работа и опит и да им повярвам.
Преди това не съм си и представяла дори, че може да съществува подобен отдел “Контратерор”, не съм имала и такова доверие на полицията като цяло. Но те показаха, че са професионалисти, още първите няколко дни. Точно в тези часове, когато си в шок и си мислиш най-лошото, тогава те бяха до мен, за да ми обяснят точно какво ще се случи, по какъв начин ще се случи. Това ме успокои особено когато им повярвах.
- В първите си изявления вие казахте, че не вярвате на полицията и че сте сама и не разчитате на помощ от МВР?
- Така е, но именно Валентин Цоновски настояваше и ме беше посъветвал да кажа, че нямам доверие на МВР и че МВР не участват, за да се намали напрежението. Направих го само за доброто на дъщеря ми и това, което ме впечатли, беше, че този човек бе готов да кажа нещо лошо за тях в името на това да успеем да си върнем Лара.
Те показаха, че са изключителни професионалисти, после последва отново изключително важната им помощ при воденето на преговорите. С техните съвети и помощ ми помогнаха да премина през целия кошмар и нещата да имат щастлив край - дъщеря ми е отново с мен - жива и здрава.
Но първите дни бяха най-големият ужас, в който идват тези хора в дома ми - аз не ги познавам, а те идват и ми дават съвети.
- В тази ситуация на отвличане едно от най-важните неща е да ви се даде съвет как да подходите, така ли беше при вас?
- След като ми обясниха как ще се случват нещата стъпка по стъпка и какво да очаквам, след като после видях, че те наистина се случват по този начин, те спечелиха доверието ми.
- По време на напрегнатите 47 денонощия имаше ли действия, които смятате, че са грешни, или нещо, което смятате, че се е объркало?
- Единственото, което никой не очакваше, е да продължи толкова дълго времето, в което държаха дъщеря ми. Всичко останало като последователност на събития, всичко, за което ме бяха предупредили като стъпки, ми помогна изключително много. Просто времето беше много забавено.
Причина за това беше събирането на самия откуп, защото на мен ми беше много трудно да събера парите. Както и в предния ни разговор бях казала, в най-трудния за мен момент приятелите ми се оказаха не толкова, колкото си мислех, че са. А сумата, която искаха, беше наистина много голяма. Аз изобщо не можех да разполагам със суми дори в пъти по-малки от това, което искаха похитителите.
- Може би точно първоначалното искане на огромния откуп от 10 млн. евро е бил и причината за забавянето на преговорите?
- Факт е, че аз не можех да събера бързо и много минимална част от това, което ми поискаха. Дори и сумата, която успях да събера в крайна сметка и те да преценят, че ги удовлетворява (бел. ред. - приблизително 530 хил. евро), я събрах изключително бавно. Може би, ако бях събрала по-бързо тези пари, можеше и по-бързо да се случат нещата, но не мога да съм сигурна.
- Имаше ли момент, в който похитителите твърдо и непреклонно да са настоявали да намерите отнякъде 20 млн. лева, ако искате да видите отново Лара?
- Да, това беше много дълъг период. Не мога да кажа точно колко дни, защото за мен в тези денонощия денят и нощта буквално се сливаха. Едва ли не усещам цялото това време като 4-5 дни. Всеки ден се случваше едно и също, основно чаках.
В първите есемеси за доста дълъг период тези хора настояваха да получат поисканата първоначално огромна сума. През това време аз всячески се опитвах да ги убедя, че наистина няма откъде да намеря толкова пари.
- Повечето хора биха се изненадали, че вашето семейство не може да събере подобна сума, битуват едва ли не легенди за неограничените ви възможности, най-вече на бащата на Лара Евелин Банев?
- Именно всички тези легенди за неограниченото финансово състояние най-вече на бащата на Лара, смятам, че са довели до това отвличане. Истината е, че трудно се събират пари на днешно време, особено такава сериозна сума.
Много хора просто избягваха контакта с мен след всичко случило се. Знаете, че в България никой не иска да влиза в обсега на разследване или да попадне по някакъв начин в медиите.
- Когато получихте снимката на Лара и краткия клип, на който се вижда, че тя е жива и здрава, това накара ли ви да се чувствате по-спокойна?
- Майката никога не може да спре да се притеснява. И тук пак мога да кажа, че и затова ми помогна отдел “Контратерор”. Когато видях Лара, аз исках да дам откупа едва ли не веднага. Но те настояваха да получа още едно доказателство, че Лара е добре. Давам си сметка, че подхождаха отговорно и професионално, защото тези хора може да искат откуп, а в замяна на това да не получа нищо. Това бе и едно успокоение за мен. В първия момент мога да кажа, че не бях много съгласна с това, но сега си давам сметка, че това е било правилното решение.
- Какво се случи след дългите преговори, когато похитителите се съгласиха да вземат колкото пари сте събрали?
- Чакахме инструкции къде да оставим парите.
- Какво поискахте от похитителите в този момент, за да докажат, че дъщеря ви е жива и здрава?
- Зададох един таен въпрос, на който само Лара можеше да ми отговори, нещо, което е само между нас двете и нямаше как някой друг да го знае или отгатне. Те ми предадоха какво е отговорила Лара и така разбрах, че тя е добре. Това пак бе по съвет на шефа на “Контратерор” Цоновски, защото бяха минали доста дни от изпращането на клипчето и снимката на Лара.
- Как стана предаването на откупа?
- Първо, няколко дни ни разхождаха и размотаваха из улиците на София. Пращат ни някъде, после другате, на трето, на четвърто място и така три дни. Накрая, чак на четвъртия ден, все пак парите бяха оставени, беше точно на рождения ми ден - 18 април, вечерта. Даже се шегувахме, че това е най-скъпият ми рожден ден.
След това от четвъртък до неделя беше ад, бях в очакване не всеки час, а всяка една секунда.
- Страх ли ви беше, че при предаването на откупа може да се случи нещо лошо?
- В такъв момент не те е страх от абсолютно нищо. Бях спокойна, че всичко съм съгласувала със служителите на ГДБОП. Разказаха ми как се е случвало в други случаи.
Но всъщност похитителите не пожелаха аз да отида, а отидоха мои близки. Те бяха двама и бях спокойна, знаехме предварително, че те няма да се видят лице в лице с похитителите.
- В някои предишни отвличания парите за откупа бяха хвърляни от мост, къде са оставени парите за Лара?
- Нищо толкова интересно. Парите бяха оставени близо до една гора в храсти на самия път в покрайнините на София. Добре измислено място, което едновременно няма как да се обърка, а и не минават много случайни хора.
- Похитителите бяха ли казали колко време, след като вземат парите, ще освободят Лара?
- Аз поисках да знам до колко дни ще я пуснат, но те ми отговориха, че няма да е бързо. Казаха ми до 2-3 дни. Аз се надявах, че до събота вечер ще е у дома. В неделя вече бях ужасно притеснена защо се бавят нещата, но отново добре, че имаше хора до мен, които да ме успокоят.
- Докато дъщеря ви беше в плен, сигурно сте препрочитали многократно есемесите, които са били единствената ви комуникация с похитителите. Има ли нещо от тези изречения, което да се е запечатало в съзнанието ви?
- За мен беше най-изненадващо, че съобщенията бяха много интелигентно написани. Пунктуално много правилни. Особено първите съобщения бяха толкова дълги, че няма как да не са били предварително подготвени. Към края текстовете вече бяха много по-хаотични и кратки, само по едно- две изречения.
Най-сериозно впечатление ми направиха точно този сложен изказ и напълно правилният правопис, използването на думи, които не са от уличния език. Странно беше наистина доста доброто изразяване.
- По тази причина имаше и версия, че може и жена да е писала есемесите, вие смятате ли така?
- Факт е, че жените повече използват подобен изказ. Повече се стараем, когато пишем есемеси.
Но аз определено не смятам, че може жена да участва в подобно жестоко престъпление.
ЧЕТЕТЕ УТРЕ ВЪВ ВТОРАТА ЧАСТ НА ИНТЕРВЮТО - ще търсят ли възмездие за отвличането родителите на Лара. Какво написа Евелин Банев в писмо до Моника от Италия. Кога ще се видят баща и дъщеря. Подозира ли майката някого от своите познати. Какво казва Моника Добринова на похитителите.