Между чалгата и Оксфорд

Неотдавна в “24 часа” Иво Сиромахов предложи енергична защита на чалгата под заглавието “Политическите послания в попфолка”. Започва така: “Твърди се... че те (т.е. чалгаджиите) били прости и пеели глупости. Сякаш тези, които ги обвиняват, са завършили Оксфорд!”

Камъни в моята градина... Завършил съм Оксфорд на ниво и бакалавър, и магистър, че съм и преподавал там. И твърдя, че чалгизирането на нацията е част от онзи процес на развращаване на обществените нрави, който заедно с мутризацията и корупцията потопи България в блатото на Ориента точно когато трябваше да ставаме европейци.

Чалгата е визуалното, звуковото и дискурсивното въплъщение на простотията. Визуално, защото я практикуват дебели, мутроподобни мъже и напомпани със силикон жени, имитиращи приятелки на мутрите. Звуково, защото чалгата се намира на нивото на най-ниския знаменател на балканско-арабските музики, от които безсрамно краде. Дискурсивно, защото текстовете на чалгата ни съобщават няколко фундаментално прости неща: че няма нужда от грамотност, нито от почтеност, нито от работене; че животът е джунгла и човешкото същество е напълно безпомощно пред произвола на самците, изскачащи от храсталака.

Чалгата е простотия, а простотията е убиецът на цивилизацията. В продължение на хилядолетия човечеството е полагало огромни усилия, за да престане животът да бъде джунгла, за да може скромният, почтен и грамотен човек да просперира със собствените си усилия, а не - чрез подчинение на по-силен.

Не щеш ли - появява се чалгата и съобщава, че всичко това е лъжа. Убеждава хората, че цивилизацията е измишльотина. Те престават да вярват в нея - и тя престава да съществува. Изчезват доброто възпитание, грамотността, нагласата да се работи (т.е. да се получава ресурс, без да се краде) и елементарната учтивост. Чалгизираните хора общуват помежду си с грухтене, ръмжене и някое и друго междуметие. Силните започват да бият слабите, а слабите се подчиняват, защото инак ще бъдат бити.

Изкарайте колата си на пътя и веднага ще видите кой управлява нещата там. Мутрите управляват пътищата, макар техен собственик да е държавата - т.е. всички ние. А какво извира от отворените прозорци на мутренските джипове? “Духаш балони, буташ бакшиши." Не, това не е Шестата симфония на Чайковски...

Инак Сиромахов е начетен човек и в статията му прозират типични черти на цивилизацията, като например хумор и ирония. Но ако хората му повярват и заживеят по правилата на чалгата, само след 10 г. самия него никой няма да го разбира. Защото няма да са останали хора, които да могат да четат, камо ли да отбират от хумор и ирония. И него също ще го бият самците на джунглата, защото грамотният ще е слабият.

Още текстове от автора: www.desnite.eu

ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ