Дали някой българин има шанс за Нобелова награда в близките 20 години? Аз бих се спрял на младата икономистка Стефани Станчева, която в момента приключва своя докторат в Масачузетския технологичен университет - ковачницата на нобелисти.
От две години срещам името в десетки статии из западните издания, видях го дори в най-новата книга на нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц "Цената на неравенството".
Причината е, че Стефани е в изследователския колектив на французина Имануел Саец (Emmanuel Saez), професор в Калифорнийския университет в Бъркли.* Заедно с Томас Пикети от Парижкото училище по икономика той е автор на няколко изследвания, които поставиха фокуса върху проблемите на неравенството, данъчното облагане и как те се отразяват на икономическия растеж. Може да се каже, че професор Саец даде на света статистическите данни, които помогнаха на икономистите да отхвърлят много от неолибералните догми. Според мен шансовете му за "Нобел" в близките 10 години е някъде около 80 на сто. Често обаче тази награда се дава на целия колектив, а в него е и Стефани. Така че - кой знае?
Вярно, България има десетки утвърдени професори по икономика, но пък Стефани е точно в епицентъра на тази наука. Тя е там, където се предсказват и установяват световните икономически тенденции. Запомнете това име, защото тепърва ще чувате много за него. И не забравяйте, че това е нейното първо интервю в български вестник.
Със Стефани Станчева разговаря Валери Найденов:
- Разкажете нещо за себе си, как попаднахте в MIT и в една работна група с Имануел Саец?
- Родена съм в Кричим, но баща ми е от Габрово, където живеех като малка. Когато бях на 3 години, родителите ми заминаха в Източна Германия, за да защитават докторати в областта на инженерните науки.
През 1992 г. се преместихме във Франция, Париж. Със сестра ми завършихме международното училище Saint Germain en Laye.
След гимназията заминах да уча икономика в Кеймбриджкия университет. Имах късмет да отида по размяна за една година в Масачузетския технологичен институт (MIT), където се срещнах с Естер Дуфло, изключителен специалист по икономиката на развитието. Тя събуди в мен интерес към изследователската дейност.
Върнах се в Париж и защитих магистратура в Парижката политехника и Парижкото училище по икономика.
Cлед това кандидатствах за докторат. Приеха ме в много университети, сред които Принстън, Харвард, Станфорд и други, но първият ми избор бе MIT.
Моята щастлива серия от срещи продължи, тъй като първата ми година съвпадна с гостуването на Имануел Саец в MIT. Той преподаваше икономика на обществения сектор. Благодарение на него открих една нова дисциплина и развих голям интерес към проблемите на данъчното облагане, неравенството и преразпределението. Оттогава работя в съавторство с него.
Много обичам България и винаги съм искала да направя нещо за нея. Всичките ми роднини живеят там и аз редовно се връщам при тях.
За данъците и растежа
- Прочетох за едно ваше съвместно изследване, според което високото прогресивно облагане не пречи на икономическия растеж, тъкмо обратното. Бихте ли разказали по-подробно?
- В нашето изследване с Томас Пикети и Имануел Саец се фокусираме върху облагането на най-високите доходи (по-точно на горния 1 процент).
Ние твърдим, че тъй като една част от най-високите доходи са резултат от договаряния и спекулативни сделки, а не от продуктивни усилия, следователно по-високите горни данъчни ставки не са толкова вредни за растежа, колкото е прието да се смята.
Използваме данни от 18 развити държави, които показват, че през последните 4 десетилетия няма особена корелация между високите данъчни ставки и растежа.
С други думи, периодите на висока горна данъчна ставка по света не са били периоди на нисък растеж.
Освен това показваме, че бонусите на най-високо платените американските корпоративни лидери са понякога възнаграждение за късмета им да попаднат на благодатна икономическа ситуация.
Трябва да се отбележи, че става дума само за данъците върху най-високите доходи, а не за средното ниво на данъчното облагане в икономиката като цяло.
- Но аз съм чел изследвания на десни икономисти, които твърдят, че високите данъци за богатите и прогресивното облагане забавят икономическия растеж.
- Това е доста сложен въпрос и не може да се отговори, ако първо не видим за какво по-точно се използват данъците. От една страна, няма съмнение, че по-високите ставки намаляват икономическата активност и не поощряват усилията.
Те потискат стремежа към иновациите, който е ключът към растежа. От друга страна, по-високите данъчни ставки дават възможност на правителството да увеличи приходите, които може да се инвестират в публични блага, като например инфраструктура, образование, здравеопазване.
Ако правителството е ефикасно, то приходите от данъци се използват, за да засилят икономическия капацитет на страната, за да насърчат растежа и индивидуалната активност. Но ако управлението е разточително, тогава приходите попадат в ръцете на лобистки групи или отиват за поддържането на една тежкоподвижна и склерозирала администрация. Това е най-губещата ситуация.
Така че според мен по-високите данъци могат да бъдат благоприятни за растежа, ако приходите се използват правилно от правителството, за да изградят икономическия капацитет на страната чрез инфраструктура, образование и социална защита.
В една икономика трябва да се прави разлика между средното равнище на данъците и прогресивността (т.е. колко стръмно се увеличават данъчните ставки за по-високите доходи). Ако трябва да има повече приходи в бюджета, по-справедливо е хората с високи доходи да плащат повече. Но данъците не трябва да наказват предприемачеството и бизнес успеха.
Ако образователната система е справедлива, ако трудовият пазар е гъвкав и ако има висока мобилност между поколенията, тогава е нормално човек да може да запази част от възнаграждението за своя личен успех.
- Какво мислите за десния лозунг "минимум държава"? Смятате ли, че това е добре за България?
- Много зависи от степента на развитието. България не е развиваща се страна, но все още страда от много икономически проблеми. Затова тя се нуждае от силно правителство, което да изгради липсващия държавен капацитет. Имам предвид такова управление, което да осигури силно законодателство, да премахне корупцията и да създаде ефективни институции.
Това не значи да се меси във всички сфери на живота и да прекалява с регулирането на
икономиката Тъкмо обратното! Правителството трябва да осигури много солидна рамка, в която частниците да развиват икономическата си активност.
Плоският данък не е за препоръчване
- Основният аргумент против високото прогресивно облагане е, че богатите ще престанат да плащат данъците у дома и ще скрият доходите си в офшорни зони. Вие какво мислите?
- Това е критичен въпрос. На пръв поглед изглежда, че единственият резултат от по-високите данъци е бягството в офшорните зони. Но това не е точно. Първо, в тази област има много целенасочено международно сътрудничество.
Създават се нови и нови регулации за разкриване на сметки и прозрачност. Има нови мониторингови системи, които дават възможност да се следят паричните потоци благодарение на глобалните бази с данни и интернет.
И второ, правилният отговор е, че държавата трябва да засилва своята способност да регистрира и да проследява доходите, така че да сведе избягването на данъците до минимум. А не да се предаде и вместо това да натоварва хората с ниски доходи.
- Вероятно следите състоянието на българската икономика. Как смятате, че се отразява плоският данък от 10 на сто без освобождаване на най-ниските доходи? Какво би трябвало да се предприеме?
- Плоският данък може да бъде само временна мярка в един период, когато държавните институции са слаби и не могат да обслужват по-сложна данъчна система. Обаче не може да остане за постоянно.
Аз съм убедена, че плоският данък от 10% не допринася за справедливо данъчно облагане и че данъчната система в България трябва да бъде по-прогресивна.
Чувала съм твърдения, че страната няма капацитет да приложи по-сложна данъчна система, но една прогресивна система не е много по-сложна.
Тя би дала възможност да се събират същите постъпления, но без да се наказват хората с най-ниски доходи. Това ще поощри потреблението, тъй като хората с ниски доходи обикновено използват всичките си доходи за текущо потребление, а не за акумулиране на депозити. Прогресивното облагане също така ще създаде усещане за социална справедливост, което липсва в България сега.
Това би създало по-установен обществен климат. Но първата стъпка е да се сведе до минимум избягването на данъците. Това, за съжаление, ни връща към борбата с корупцията и изграждането на силен държавен капацитет със солидни институции - което е най- основната задача за България.
Защото хората са се отчаяли от неравенството
- Прочетох една ваша статия в "Ню Йорк таймс", според която американците малко са се отчаяли от неравенството, вдигнали са ръце. Как стои този въпрос?
- Тя е свързана с едно изследване, което направихме заедно с Иляна Кузиемко от Принстън, Майкъл Нортън от Харвард и Имануел Саец от Бъркли. Опитахме се да отговорим на следната загадка - защо става така, че макар и неравенството в САЩ през последните 3 десетилетия да се е увеличило драматично, хората не подкрепят политиката за по-високо преразпределение на доходите?
За да отговорим, ние направихме един онлайн експеримент. Показахме ярка информация за увеличението на неравенството и потърсихме мнението на участниците върху няколко различни политики за правилно преразпределение.
Резултатът бе изненадващ. Хората са разтревожени от данните за неравенството. Но доверието им към управлението в същото време намалява, така че те не подкрепят допълнителни политики за преразпределение от страна на правителството.
Вероятно имат предвид, че щом правителството е оставило нещата да се влошат толкова, значи не може да му се вярва, че ще приложи тези политики правилно. Ние планираме да направим още изследвания на това, което стои зад социалните предпочитания. Много бих искала да направя подобно изследване в България, и то в близкото бъдеще.
- Дали неравенството ускорява или забавя икономическия растеж? Има ли някаква корелация?
- Има много изследвания на тази тема, като се започне със знаменитата крива на Кузнец. Тя показва, че в началните етапи на ускорен растеж неравенството се засилва и хората се преселват от селата към градовете. С течение на времето всеки се е преместил, работи в промишлеността и неравенството се стабилизира.
И докато доходите продължават да растат, има демократичен натиск за правителствени политики, които намаляват неравенството, като например защита на заетостта, социални осигуровки и така нататък. И неравенството отново намалява.
Най-общо, има силна зависимост между неравенството и социалната активност. Неравенството е силен мотиватор за действие - ако хората усещат, че могат да разчитат само на себе си и не могат да очакват каквато и да било помощ от правителството, те работят по-усилено.
От друга страна, твърде високото неравенство води до това, че ресурсите се концентрират в ръцете на елита.
Твърде много потенциален талант се губи на по-ниските нива на доходите. Тези хора биха искали да правят нововъведения, да започнат бизнес, но не биха имали ресурси.
Българската рецепта
- И накрая - каква според вас трябва да бъде икономическата политика за България? Какво може да ни извади от кризата?
- Може да звучи банално, но според мен България има огромен икономически потенциал. Част от този потенциал в момента се прахосва чрез неефективни решения и корупция. Абсолютният приоритет за България е да изгради честна и ефективна администрация. Това е работа на правителството.
Корупцията трябва да бъде разобличена и осъдена, за да могат хората отново да имат доверие към държавата. Бюрокрацията трябва да се намали и публичните услуги да се модернизират, да работят по-добре за хората. България има нужда от стабилна икономическа среда и нейният народ ще свърши останалото.
Решаваща втора стъпка е да се подобри образователната система от първи клас до матурата. Тя трябва да насърчава всички да постигат успех, да им даде инструментите, с които те ще развиват държавата.
И накрая смятам, че не е морално да се изоставят хората с ниски доходи и най-вече старото поколение, което е дало толкова много. Абсолютно необходимо е да има една гарантирана базисна здравна система за бедните и възрастните.
Стефани Станчева е родена в гр. Кричим, България.
Доктор е по икономика от факултета по информатика на Масачузетския технологичен институт, САЩ, от 2009 г.
Магистър по икономика от ENSAE - Парижката политехника и Парижкото училище по икономика - Париж, Франция.
Има бакалавърска степен по икономика от Кеймбридж.
Средното си образование е завършила в международното училище Saint Germain en Laye във Франция.
* Eто едно подробно интервю със Саец: http://www.bostonreview.net/world/taxing-away-inequality