ИЗСЛЕДВАНЕ на Института за пазарна икономика за периода 2001 - 2011 г. показа, че доходите в София са най-високи и най-бързо растат в сравнение с останалите области в страната. Нито една друга област няма шанс да ги догони в близко бъдеще. Доходите в този период са се покачили средногодишно с 9,06%.
Данните за 10-годишния период, който обхваща както икономическия бум, така и кризата, позволяват да се видят средните стойности, чрез които сме се опитали да видим 2 неща.
Първото: ако спрат да нарастват доходите в столицата (под доходи имаме предвид всички парични доходи от заплати, пенсии, обезщетения, продажби на имущество да видим кога отделните области в страната ще настигнат София (при положение че доходите в столицата нарастват само с темпа на годишната база). По този начин можем да установим изоставането - коя област колко назад от София е в зависимост от темпа в последните 10 г., ако той, разбира се, се запази. Тази уговорка се налага, защото, ако доходите в София продължат да нарастват както досега, теоретично само Стара Загора с растеж от 12,54% може да настигне София (12,36% ръст), и то след 150-160 г. - някъде към 2174 г. Но дори и да расте по-бързо от софийския, доходът на един човек от Стара Загора през 2011 г. е с 25% по-нисък от този на столичанина.
И тук да направим уговорката, че да се запазят толкова дълго време такива тенденции, няма как, въпросът е, че математически единствено Стара Загора може да го направи, и то много напред в бъдещето. Този пример просто прекрасно илюстрира, че доходите в София продължават да нарастват по-бързо. А и не става въпрос само за доходи, а и за фактори като заетост, по-ниска безработица, съсредоточаване на образовани кадри, по-достъпно здравеопазване, по-добра инфраструктура - така ножицата между София и останалите области продължава да се отваря.
Ако приложим метода, при който доходите в София спират да нарастват, на отделните области ще им отнеме между 3 и 26 г., за да стигнат София. За 3 г. това могат да направят Перник, Стара Загора, малко след тях идват Плевен, Пловдив, Русе, Варна, Бургас. А най-накрая по доходи са областите Видин (през 2033 г.), Разград, Силистра (през 2037) и чак 2039 г. идва Пазарджик. Виждаме една огромна дупка между 3 и 26 г. за достигане на софийските доходи. Проблемът е, че в някои области като последните три - Силистра, Видин и Пазарджик, не само базите на доходите са ниски, но и нарастването им е много бавно, съответно това достигане ще им отнеме много повече време.
Обособени са 5 групи области.
В групата с бърз темп на нарастване на доходите са Стара Загора, София, Пловдив, Перник и Велико Търново. Но заради различната база в момента те се намират на различни места. Вижда се една голяма дупка между столицата и областите в страната, която по наши наблюдения се разширява в последните години - и при икономическия бум, и по време на кризата след това.
Разделили сме областите на 4 групи според безработицата, доходите, заетостта. Вижда се, че в тези 8 области, в които доходите растат по-бавно от средното за страната, в 90% от тях има не само спад на безработицата, но и покачване на заетостта, и то в една тежка икономическа година като 2011. Има обаче и области с обратната тенденция - най-притеснителни са данните за тези, в които хем доходите растат по-бавно от средното за страната, хем заетостта пада и безработицата расте. Това означава, че там пазарът на труда е в криза - това са областите Благоевград, Варна, Велико Търново, Враца, Ловеч, Перник, Русе, Сливен и Ямбол. В Кюстендил, Хасково, Плевен, Габрово, Добрич и Смолян пък заетостта расте, безработицата пада и заплатите растат, макар и по-бавно.
Прави впечатление, че местните пазари на труда се влияят от централно налагани политики като повишаване на минималните осигурителни прагове по икономически дейности, покачване на минималната работна заплата... Дори и промяната на някакъв регламент или стандартизация на някаква услуга или производство оказват подобно влияние. Преобладаваща част от представителите на бизнеса по места казват, че по-скоро трябва да се помисли за идеята, която се обсъждаше още миналата година - да се определят на регионално ниво и минималната работна заплата, и осигурителните прагове. Защото стандартът на живот е много различен, цените са различни, структурата на пазара на труда, дори и образователният профил на хората са толкова различни, че е много трудно всички области да играят по една свирка. Ако продължат, подобни политики само ще увеличат този разлом между София и останалите области. Ето защо добре е да се помисли за това по-голяма част от собствените приходи в областите да се оставят на местно ниво. Тогава по-голяма част от средствата би трябвало да се разпределят в самите региони, а не да се пускат от София и да се разпределят чрез доплащане от централния бюджет към по-малките общини. Освен това непрекъснатите промени в нормативната уредба на стопанските отношения, а и политическата нестабилност през последните месеци влияят много на предвидимостта на бизнеса и, разбира се, на инвестициите. Никой бизнесмен няма да посмее в такива условия да тегли кредит.
Хубаво е да се мисли и за начина на усвояване на европейските средства за развитие на областите до 2020 г. Тук стратегиите са като че ли правени от днес за утре - не са добре диверсифицирани, така че да отразяват нуждите на отделните области. Всички искат да развиват туризъм, да си оправят канализацията, пречиствателните станции. Няма го акцента за отделната област с нейната специфика. Върви се по един шаблон, с който искат да направят прекалено много неща, които не отговарят в същото време нито на нуждите на гражданите, нито на бизнеса... А парите са малко и трябва да се разпределят по-ефективно.