Hе яжте бакла, забранява Питагор. И тази фраза е известна колкото и теоремата, останала в историята с неговото име. Защото според един от афоризмите, когато не се е занимавал с триъгълници, е бил зает да заклеймява баклата.
Какво е накарало древногръцкия математик и философ да проповядва ненавист срещу един от най-разпространените зеленчуци по негово време в родината му?
Догадките започват още преди да е завършил изречението и продължават 26 века. Броят на версиите съперничи на списъка с рецепти за готвене на баклата. Обясненията се лутат от предположения за връзка с религията и прераждането до табута заради
сексуална символика.
Едва през миналото столетие учените започват да откриват медицински аргументи.
Сега вече се знае с подробности защо за някои хора баклата може да бъде отровна. Това сравнително често срещано генетично обусловено състояние се нарича фавизъм, по латинското име на зеленчука. Дължи се на остра анемия след ядене на бакла или вдишване на прашец от цветовете и. Причината е липса на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа (G6PD). Дефектът се предава на част от децата чрез Х-хромозомата от майката. Боледуват над 100 милиона души. Най-разпространено е сред народите около Средиземно море - в някои райони на Гърция с дефектния ген са близо 30 на сто от населението. Но малка част - между един и двама от 10 от тях, са застрашени от фаталната форма на анемията.
Дали някаква стройна теория за смъртоносната реакция е причината Питагор да е така категоричен, никой не може да каже със сигурност. Но е факт, че е направил връзката между отравянията и яденето на бакла. И стриктно налагал забраната на учениците си. Носят се легенди за питагорейци, избирали смъртта пред алтернативата да нарушат принципите на тайното учение и да разкрият защо не се докосват до зеленчука. Легенда разказва как заловени от врагове последователи на философското учение сами отхапвали езиците си, за да не може никой да изтръгне от тях тайната.
В крайна сметка била така опазена, че по-късно в търсене на истината се раждат всевъзможни странни тълкувания. Най-обширният обзор на дългото разплитане на историята прави в. "Лос Анджелис таймс" - от времето на Питагор до днешни дни. Разказва се как Аристотел например прави предположение, че баклата е забранявана, защото бобчетата приличат на тестиси или заради вярванията, че те са преродени човешки души. Но изброява и други "възможности" - защото приличат на портите на ада или защото при гласувания узрелите черни бобчета са използвани като отрицателен вот, за разлика от белите на фасула. Всички видни хора на онези времена се изредили да правят догадки за мистериозната забрана. Диоген предполагал, че е заради образуването на газове (от какво, е отделна обширна тема), а ако човек се въздържа, коремът му няма да е шумен.
Суматохата около баклата продължава през вековете и намира отражение дори в брой на журнала "Класикъл уърлд" от 1980 г., където учените Робърт Брумбау и Джесика Шварц в прав текст наричат всички предходни догадки смешни. Но модерното обяснение е дори по-интересно от древните хипотези. Лекари започнали да установяват, че след ядене на бакла някои хора се разболяват внезапно и част от тях умират.
Когато в първите години на XX век австрийският педиатър Клеменс фон Пирке дал медицинско определение на алергиите, много загадъчни състояния получили своето научно обяснение. До този момент колегите му тънели в недоумение защо нещо се приема добре от едни пациенти, а при други е точно обратното. Учените започнали да правят изследвания, за да установят причините за непоносимостта на някои хора към баклата. Така открили генетично предавания дефицит на кръвния ензим глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа.
При около 20 процента от хората с такава недостатъчност яденето на бакла може да провокира тежка хемолитична анемия. Дори днес медицината е безсилна при 10 процента от случаите с такава реакция - човек си отива за няколко дни. Състоянието на непоносимост се проявява почти винаги при мъже. Понякога това става ясно още в кърмаческа възраст - ако майката е яла бакла, провокиращите вещества преминават
в млякото.
Освен в Гърция заболяването се среща често и в Южна Италия и островите в Егейско море. Другите места, където генетичният дефект се наследява често, са по средиземноморското крайбрежие на Северна Африка, по-специално в Египет и Мароко. Дотук е логично - баклата е разпространена в тези региони. Но проблем с мутацията има и на обширна територия през Централна Азия и Китай, което е объркващо за учените, защото зеленчукът няма дълга история там.
Въпреки че е намерен отговорът на първоначалния въпрос, академичната общност продължава да търси отговора на по-интересния еволюционен казус: защо хората продължават да ядат бакла в районите, където един сравнително висок процент от тях ще се разболеят? Едно от възможните обяснения идва с увеличаването на случаите на малария. През двадесетте години на миналия век медицината открива, че специфичният дефицит играе роля на неочакван защитен механизъм на организма срещу маларията, която е била един от най-големите бичове в Гърция и Южна Италия. Болестта до такава степен била част от ежедневието на хората по тези места, че живеели с нея с примирението, което днес човечеството проявява към грипа.
Лекари установили, че G6PD недостатъчността помага в борбата с маларийните паразити, като намалява количеството на кислород в червените кръвни клетки. Ситуацията става още по-интересна по време на Втората световна война. Инфекционистите забелязали, че много мъже с дефицит на ензима реагират на хининовите медикаменти за лечение на маларията както ако са яли бакла. В последвалите изследвания учени откриват, че зеленчукът съдържа няколко химически съединения, които наподобяват хининовите лекарства.
Това насочва към по-общата хипотеза за стремежа на природата към баланс. Учените допускат, че генният дефект може би поддържа равновесието на еволюционната везна.
Хора с G6PD дефицит, които не страдат от изявен фавизъм - а това са повечето от носителите на дефекта, са по-устойчиви на малария. Или с други думи, ако за определен процент от хората фавизмът е сериозна заплаха и условие да не лизват бакла, за останалата част от населението ползата от генетичната деформация надхвърля недостатъците.
Изобщо не е сигурно, че това е последното парче от пъзела на Питагор. Може би науката ще намира нови и нови пластове в мистерията. Но това не пречи баклата да е застъпена в менюто на всяка уважаваща себи си таверна в Гърция и траториите в Южна Италия.
В отношението към зеленчука няма степени - или го харесваш от първия път, или
никога не повтаряш. У нас на почит е предимно пресният, подобен на зелен фасул, и докато е млад, също като него се готви с шушулката. Младите листа на растението може да се ядат подобно на спанак, ако човек няма непоносимост, разбира се.
Приготвянето на зрелия, но недостигнал последната фаза на оформяне на зърната, е по-пипкаво. Грубите твърди шушулки трябва да се бланшират във вряща подсолена вода и веднага да се охладят в ледена, за да се разтворят по-лесно и бобчетата да се
извадят едно по едно - от килограм я се съберат 2 шепи, я не. Това обаче е малък недостатък за тези, които го обичат и знаят как да подберат подходящите рецепти, за да се превърне ястието в гастрономическа фиеста. Като например типичното италианско ястие с бакла, панчета и пармиджано. Бъдете готови да прекарате 1-2 часа в кухнята и после се наслаждавайте. Но няма да е излишно да проявите предпазливост, ако за първи път пробвате бакла, особено ако сте чували, че някой в рода има проблем с нея. Много вкусни според фен клуба са и сухите зрели зърна, наричани черен боб, от които
се прави дори брашно за "макарони" със специфичен вкус.
Баклата е едно от първите култивирани растения заедно с лещата и нахута. Настъпва в Европа масирано от Северна Африка, Близкия изток и Азия. И е единственият вид боб на Стария континет до Колумб. В голяма част от англоговорещия свят бакла се наричат сортовете с едри бъбрековидни зърна, а дребните, по-близки до дивите видове зрънца са получили етикета конски боб. Ситните обаче биват по-ароматни и затова са предпочитани за традиционния за редица национални кухни фалафел.)