(Продължение)
В първата част ви разказах за бързия възход на младия Ангел Солаков от секретар на ДКМС, през секретар на ГК на БКП в София до първи зам.-министър на МВР.
Като втори човек във вътрешното министерство Солаков участва в операцията по залавянето на дипломата Иван-Асен Георгиев, вербуван за агент на ЦРУ, и провежда разпити с него.
Като първи зам.-министър на МВР Ангел Солаков натрупва много червени точки пред Тодор Живков с разкриването на заговора срещу него, подготвян от групата на Цоло Кръстев, Иван Тодоров-Горуня и ген. Цвятко Анев.
"Разкриването на заговора на Цвятко Анев укрепи доверието на Тодор Живков към мен - пише Солаков в мемоарите си. - Та нали аз го спасих в най-добрия случай от компрометиране пред българския народ и пред българската общественост!"
По това време Живков често вика Солаков в кабинета си, пият заедно кафе и обсъждат "дневния ред" на страната. Когато са на почивка, дълго се разхождат и разговарят по различни проблеми, най-често политически. Живков дори си позволява да сподели, че съветските ръководители имали "неправилно отношение към някои неща в икономиката, не ги разбирали и ги отричали..."
Но да се върнем към заговора срещу Живков. Началният сигнал за него според Ангел Солаков идва от военен от Русе на 28 март 1965 г. Той съобщава, че негов колега офицер поддържа съмнителни връзки с висши военни от София, които готвят арестуването на Тодор Живков и свалянето му от власт.
Шефът на МВР Дико Диков и Ангел Солаков веднага докладват за получения сигнал на Живков. "Направи ми впечатление, че той го посрещна с голяма тревога. Нареди ни да оставим всякаква друга работа и всеки ден да го информираме за развитието на случая", ще разкаже по-късно Солаков.
В МВР е създадена специална група начело с ген. Мирчо Спасов, който по това време е първи зам.-председател на Държавна сигурност.
Операцията е наречена "Дураци" - от руската дума "дураки", което значи глупаци.
Колегата журналист Крум Благов предполага, че кодовото название дава самият Тодор Живков, който често употребявал тази дума в побългарен вариант - дураци.
Заговорниците са разкрити сравнително лесно и бързо. Според Солаков ръководител на групата е Цоло Кръстев, а не Иван Тодоров-Горуня, както е широко разпространеното мнение.
Кръстев е от врачанското село Долна Кремена, командир на партизанския отряд "Гаврил Гено" и участник във Втората световна война. След 9 септември 1944 г. е член на ЦК на БКП и посланик в КНДР, през 1965 г. става началник на отдел в МВнР с ранг на пълномощен министър.
Иван Тодоров-Горуня е от Горна Кремена, той е първият партизанин във Врачанския край, политкомисар на отряд "Гаврил Генов". След 9 септември 1944 г. е на партийна работа в родния си край, после е изтеглен в София, където става зам.-министър на земеделието и след това председател на Комитета по водното стопанство при Министерския съвет с ранг на първи зам.-министър. Също е член на ЦК на БКП.
Двамата привличат в заверата коменданта на София ген.-майор Цвятко Анев и полк. Иван Велчев, началник на Секретариата на министъра на народната отбрана ген. Добри Джуров. Велчев също е гаврилгеновец, бил е командир на чета във врачанския партизански отряд.
Особено активен в действията си е ген. Анев, който пък е бил зам.-командир на отряд "Гаврил Генов". Той води много разговори с цел да привлече повече съмишленици и някои от тях са засечени. Ангел Солаков твърди, че в последна сметка заговорниците имат на своя страна военна част от едва 200 войници.
Групата заговорници планират да арестуват Тодор Живков и цялото Политбюро по време на пленум на ЦК на БКП и да наложат прокитайско управление на държавата. Няколко месеца по-рано от всичките си постове е свален лидерът на СССР Никита Хрушчов и те смятат, че могат лесно да отстранят неговата креатура в България Живков. Горуня и съратниците му са твърди сталинисти и като модел приемат програмата и политиката на Китайската комунистическа партия.
На 12 април 1965 г. повечето от заговорниците са арестувани. Според официалната версия на тогавашната власт Иван Тодоров-Горуня се самоубива, когато идват да го задържат у дома му.
Ангел Солаков коментира неговия край така: "Горуня беше много горд човек и за него разкриването на заговора и поставянето му в невъзможност да избяга в Румъния (каквато цел имаше) означаваше политическа смърт. Той избра самоубийството пред възможността да се изправи пред партията и да обясни своите намерения."
Ген. Цвятко Анев единствен от заговорниците успява да избяга и да се скрие.
Но още на следващия ден е разкрит в дома на свой роднина на ул. "Горнобански път".
В МВР знаят, че е въоръжен и доста буен по характер. Тримата изпратени офицери от МВР успяват да го убедят да се предаде и веднага го завеждат в една от вилите на УБО някъде в Горна баня.
Там с него се среща и Ангел Солаков. "Разговаряхме спокойно относно причините за заговора срещу партийното и държавното ръководство, - разказва Солаков, - за платформата на заговорниците, за нереалността на плановете им. Ген. Анев спокойно отговаряше на въпросите, но се чувстваше напрегнатост и осторожност у него."
След приключването на следствието срещу заговорниците възниква въпросът какво да се прави по-нататък: да се организира шумен назидателен процес или всичко да приключи тихомълком с налагане на тежки партийни наказания.
Министър Дико Диков и Ангел Солаков заминават спешно за курорта Нареченски бани, където Тодор Живков е на лечебни процедури, обгрижван от специално командированата от правителствената болница рехабилитаторка Роза.
Разхождайки се из курорта, Диков и Солаков подробно информират Живков за всичко по случая. Той нарежда следствието да приключи със съд, но осъдените да бъдат колкото се може по-малко. А на Солаков заповядва да изготви доклад за предстоящия пленум на ЦК, посветен на заговора. Цоло Тодоров и ген. Цвятко Анев са осъдени на 8 години затвор.
Най-тежка е присъдата срещу полк. Иван Велчев - 15 години. 192-ма души получават различни видове наказания. Всички военни участници в заговора са разжалвани. Официалната власт запазва случая в тайна. Липсата на информация поражда много слухове, раждат се и доста митове.
В мемоарите си Ангел Солаков изразява учудване от многото хора, осъдени по този случай. Според него военното контраразузнаване и партийната комисия към Министерството на отбраната явно са се престарали в търсенето на заговорници.
"Офицери, които бяха настроени против Тодор Живков, имаше много! Но да се занимават със заговор срещу него, малко хора бяха способни!", пише Солаков.
Случаят "Горуня" чувствително променя живота на Ангел Солаков и в служебен, и в личен план. След разкриването на групата заговорници Държавна сигурност е обособена като отделна структура към Министерския съвет. Новото й име е Комитет за държавна сигурност (КДС), а за негов председател Живков назначава ген. Солаков. През следващата година получава и ранг на министър. В КДС се формира специален отдел за борба с прокитайските и проалбанските настроения сред комунистите.
Ангел Солаков се влюбва "от пръв поглед" в онази красива рехабилитаторка Роза, масажирала Тодор Живков в Нареченски бани, за което стана дума по-горе. Сега Роза твърди, че цяла година двамата със Солаков се срещат само приятелски, опознават се и се уверяват, че чувствата помежду им не са само спонтанни.
Тя вече е разведена, но не казва това на Ангел Солаков, за да не си помисли, че непременно иска да го обвърже. Признава му чак когато и той се развежда.
Неговата първа съпруга се казва Цветана Попова и двамата сключват първия граждански брак в България. Това става през 1945 г., когато този ритуал официално заменя черковната венчавка.
Тогава Солаков е само на 22 години и е секретар на РМС във втори район на София. През следващата 1946 г. се ражда дъщеря им Иванка, която по-късно завършва кибернетика в Москва. Умира от левкемия едва на 40 г. Покойница вече е и съпругата Цветана.
Роза и Ангел Солаков се женят през 1970 г. Правят скромно тържество в Боянското ханче, кумуват им борецът Боян Радев и петобоецът Стоян Славков. Солаков много обича спорта, а Боян е големият му любимец.
Ангел Солаков продължава да е все така любимец на Тодор Живков и той го издига на още по-висок пост. През 1968 г. КДС и МВР са обединени в Министерство на вътрешните работи и държавната сигурност и то е оглавено от Солаков. Още през следващата 1969 г. обаче отново е разделено и той остава вътрешен министър.
Само година Роза се радва на живота си като министерша. Тодор Живков започва да подозира Солаков в опити да концентрира в ръцете си твърде голяма власт. Това се смята за особено опасно, защото по този начин е застрашена властта на самия Живков. Той го бвинява в антипартийно поведение и в поредица от тежки провинения.
В началото на 1971 г. Ангел Солаков безмилостно е свален от всички постове.
Какви са тези прегрешения и как става свалянето на Солаков
- следващия път