С председателя на националната лозаро-винарска камара проф. Пламен Моллов разговаря Николай Москов
- Проф. Моллов, какви са очакванията ви за предстоящия гроздобер?
- Всяка година събираме между 420 хил. и 450 хил. тона грозде, но сега очакваме много по-високо плододаване в сравнение с миналата година. Кампанията ще стартира официално в началото на септември, въпреки че вече започна гроздоберът на някои сортове в различни райони. По данни от лозари сега реколтата ще бъде с много високо качество, сочност и захарност, но официални цифри ще можем да кажем след около два месеца.
- Но кризата намали продажбите на вино и ракия, затова предричат вяла изкупна кампания на грозе. Колко ще е неизкупената суровина и за какво ще се използва?
- Всъщност е намаляла консумацията само по официални данни на винпромите, защото продажбите им са намалели през 2009 г. И сега вероятно ще закупят в пъти по-малко грозде от кооперациите. Това е, защото винпромите вече имат собствени реколти, а също така и нереализирана продукция. Кризата обаче доведе до разрастване на производителите на домашен нелегален алкохол, както и на купувачите му. Всяка година близо 50% от суровините отиват в този сив сектор, като тази година очакваме близо 70% да се усвоят от нелицензираните производители и едва 30% от големите компании.
- Искате да кажете, че тази реколта ще е по-богата от предишната, но същевременно изкупната кампания ще бъде по-слаба и затова гроздето ще отиде към нелицензираните малки дестилерии, които никой не може да контролира?
- Това е абсолютно така.
- Какъв е дължимият данък на нелегалното производство?
- Нерегламентираните производители дестилират в промишлени количества без никакъв контрол през цялата година, въпреки че плододаването е от юлидо октомври. Те не разполагат и с необходимия разходомер, за да има що-годе регулярна отчетност на произведеното количество алкохол. Ако сумираме производствените мощности в тези обекти, то капацитетът им надвишава този на големите производители и годишно възлиза на близо 40 хил. тона ракия. За тях в държавния бюджет от акцизи и данъци трябва да влязат над 162 милиона лв.
На практика обаче внесените акцизи от всички действащи на територията на страната специализирани малки обекти за 2008 г. са едва около 400 хил. лв., а събраните за първото шестмесечие на 2009 г. акцизни приходи възлизат на 160 хил. лв.
- Има ли данни кои са тези нелегални производители?
- Бих искал първо да уточня кои организации наричаме нерегламентирани производители. В България има няколко вида нерегламентирани производители. Едните от тях са бивши фабрики с отнет лиценз, но са все още съществуващи и с работещи дестилационни колони, върху които не се упражнява никакъв контрол. Те дестилират най-често некачествен спирт и с добавка на различни есенции правят някакви видове алкохол, които се продават в пластмасови бутилки по пазарите. Други са т.нар. малки обекти за дестилиране, които по закон имат право да произвеждат до 30 литра за лична консумация. Някои от тях имат собствени суровини, други ги купуват. Всички те закупуват тонове спирт с рисково качество от многото на брой малки спиртни фабрики у нас, които продават нелегално. Те разполагат с дестилационни колони за производство на спирт с капацитет от 5 до 20 тона на денонощие.
- Какъв е броят им?
- Общият брой на официално регистрираните дестилационни съоръжения е 1600. Реално обаче те са над 9000. Част от регистрираните специализирани малки обекти за дестилация са собственост на едни и същи юридически лица и кооперации, които в отделни случаи притежават по 20 и повече обекта за дестилация. Годишно те правят оборот, в пъти повече от големите компании - наши членове, без да внасят акцизи или да заплащат дължими данъци.
- Всъщност кой контролира какво количество произвеждат?
- Изпълнителната агенция по лозята и виното трябва да следи за това, но тя не може да ги контролира, защото обектите са хиляди. През гроздоберна кампания 2009 предвиждаме и НЛВК да се включи в контрола над тези обекти. Истината е, че няма кой да следи това нелегално производство, нивото на хигиена, на изправност на съоръженията - нищо. В резултат излиза продукция с рисково качество, което годишно отнема много човешки животи. Предупреждаваме гражданите, че употребата и продажбата на такъв алкохол са рискови за тяхното здраве.
- Излиза, че проблемът не е само в селските казани, а в производството на нелицензиран бутилиран алкохол.
- Вижте, никой от членовете на Националната лозаро-винарска камара не е против самобитността на българина да си вари домашна ракия. Но тя затова е домашна - да се пие вкъщи, а не да се търгува.
Убедени сме, че този вид варене при нехигиеничните условия на селските казани, които не пречистват вредния метилов алкохол, ще отмине, както отминава правенето на компоти и туршии. И тогава хората ще се обърнат към продукцията на гарантираните производители.
- Дискутиран ли е проблемът в бранша с агенция "Митници"?
- Като председател на НЛВК установих контакт с новия директор на агенция "Митници" Ваньо Танов. Представих му проблемите на алкохолния бранш и дискутирахме възможностите за минимализиране на сивия сектор.
- Очаквате ли новото ръководство да се справи с проблемите в алкохолния бранш?
- Новото ръководство на агенция "Митници" осъзнава, че това е най-големият проблем за алкохолния бранш и неговото развитие. Така създалата се неконкурентна и ощетяваща държавата и здравето на хората среда няма как да не привлече подкрепата на държавните институции. Убедени сме че членовете на НЛВК и агенция "Митници" ще работим съвместно за справяне с проблема.
- До какво води консумацията на нелицензиран алкохол?
- По данни на публикации в медиите, бюлетина на МВР и данни на Министерството на здравеопазването стотици са случаите на натравяне с метилов алкохол, произведен при съмнителни и лоши битови и санитарно-хигиенни условия - в домашни казани на нерегламентирани производители без инсталации за отделяне на метиловия алкохол. Никой не следи продукцията в тези казани, нито технологията, по която се правят, което е предпоставки за инциденти.
- Не се ли нуждае от ремонт Законът за виното и спиртните напитки?
- Това е належащо. Сега нерегламентираните спиртоварни не подлежат на никакъв качествен и количествен контрол. Две от изискванията на ЕС бяха казаните за домашно изваряване да са оборудвани с разходомери за отчитане на количеството и с инсталации за отделяне на метиловия алкохол. Вместо да ги вкара в закона, предишният парламент не ги прие от криворазбран народен интерес. А тъкмо в интерес на народа е да не позволим да го тровят с лош метилов алкохол.
Пламен Моллов е роден на 9 септември 1958 г. в Пловдив и от 20 г. преподава там в Университета по хранителни технологии. Доктор на науките е от 1997 г., а през 1999–2001 г. е декан на УХТ. Специализирал е в БАН, в изследователския институт "Гайзенхайм", както и в университетите в Белгия, Холандия и Англия. Издал е седем учебника. Член е на Съюза на учените в България. Народен представител два последователни мандата, председател е на ПГ на НДСВ в 40-ото НС. През 2007 г.е избран за председател на Националната лозаро-винарска камара.