През това лято се навършват 5 г. от избухването на глобалната финансова криза. Катаклизмите във финансовия сектор на САЩ достигнаха своята кулминация при обявяването на фалит на инвестиционната банка "Лемън Брадърс" на 15 септември 2008 г., който до момента остава най-мащабният банкрут в американската история. Въпреки че сред икономистите спорът за генезиса на кризата продължава, 5 г. са достатъчно време за равносметка след най-голямата световна икономическа криза през последните 70 г.
Глобалната криза, съпроводена със значителни сътресения на финансовите пазари, беше до голяма степен породена от изкуствено ниските лихви в Щатите и Европа в съчетание с безконтролно раздуване на държавното харчене и бюджетни дефицити в периода 2003-2005 г. Последва рекорден ръст на потребителското и жилищното кредитиране, а оттам и невиждан бум на пазара на жилища.
Американците натрупаха дългове с плаващи лихви, които не могат да бъдат обслужвани, ако лихвите се вдигнат, а сложността на новите финансови продукти затрудни контрола от страна на надзорните органи. Кредитните агенции също не успяха да оценят адекватно риска в системата. Всичко това доведе до най-мащабната финансова криза в САЩ след Великата депресия през 30-те години на миналия век.
Годините преди кризата бяха период на безпрецедентен повсеместен растеж в глобален план, който съвпадна с влизането на България в ЕС, а това доведе до допълнително повишаване на интереса на чуждите инвеститори към нашата икономика и наливането на над 9 млрд. евро в България под формата на преки чуждестранни инвестиции само през 2007 г.
Около 2/3 от тези капитали обаче бяха насочени към строителството и банковата система с цел реализирането на бърза печалба, а не към проекти, които устойчиво повишават производителността на икономиката в дългосрочен план.
Бързият приток на свеж финансов ресурс даде силен краткосрочен импулс на българската икономика в няколко направления. Използвайки както вътрешните депозити, така и заеми от чужбина, банките "развързаха кесиите". Фирмите получиха заеми в размер на близо 10 млрд. лева през 2007 г., а домакинствата взеха 4,7 млрд. лева назаем през същата година.
През 2008 г. кредитирането се забави, но продължи да расте с над 30% годишно. Средните цени на жилищата в страната достигнаха своя връх през третото тримесечие на 2008 г., надхвърляйки 720 евро на кв. метър.
София, следвана от Варна, беше рекордьор по поскъпване на апартаментите, чиято цена за малко да мине 1300 евро средно на кв. м в столицата. Обнадеждени от ръста на износа и вътрешното потребление, фирмите започнаха оптимистично да разширяват бизнеса си, влагайки в нови сгради, машини и оборудване. Инвестициите в този период растяха с двуцифрени темпове, формирайки близо 1/3 от брутния продукт през 2007 и 2008 г.
Световният икономически бум, движен от "лесните" пари в периода преди кризата, беше
усетен и от средния българин. Доходите на населението от заплати, наем, продажба на жилище или земя растяха бързо. Според официалната статистика заплатите са скочили с 18-20% годишно само през 2008 г. В резултат все повече българи можеха да си позволят почивка в страната или в чужбина, покупките на нови и употребявани автомобили скочиха почти двойно, докато все повече хора се сдобиха с модерно обзавеждане, а много семейства и с чисто нов дом. Не само че заплатите на работещите се вдигнаха, но и възможностите за намиране на работа се разшириха. Заетостта достигна своя пик през третото тримесечие на 2008 г., когато над 3,417 млн. души бяха заети (от тях 2,6 млн. души на трудов договор). Паралелно с това безработицата падна до скромните 5,6% през 2008 г.
Увлечени от икономическата динамика, домакинствата отпуснаха семейния бюджет Нарастването на потреблението с близо 10% годишно в реално изражение доведе до двуцифрен растеж на вноса през 2007 г., който не можеше да бъде компенсиран от ръста на износа. По този начин дефицитът по текущата сметка достигна 23% от БВП през 2008 г. Това даде повод на някои чужди анализатори напразно да се тревожат за стабилността на валутния борд в страната. Животът през този период също поскъпна значително. Инфлацията скочи до 12% годишно през 2008 г. и започна да пада едва през 2009 г.
Приказката обаче не продължи дълго, а част от мрачните сценарии се реализираха. Ранните сигнали за идващата финансова буря се прокраднаха още през пролетта на 2007 г., когато няколко американски фондове за инвестиции в имоти фалираха.
В началото повечето анализатори смятаха, че икономическата катастрофа може да бъде избегната. Впоследствие обаче се оказа, че това е невъзможно, а кризата ще засегне под една или друга форма всички страни по света.
България последна сред европейските държави влезе в рецесия – едва през третото тримесечие на 2009 г., когато кризата вече беше започнала в повечето страни членки на ЕС. Първите държави, които усетиха отслабване на икономическата активност, бяха балтийските републики, Ирландия и Исландия още в средата на 2008 г., докато повечето западно- и централноевропейски страни (с изключение на Полша) навлязоха в рецесия през четвъртото тримесечие на 2008 г. Свиването на реалния сектор в България и Румъния започна с няколкомесечно закъснение спрямо еврозоната.
Въпреки че при нас рецесията дойде малко по-късно, ранни предвестници на очертаващата се стагнация не липсваха още през 2006 и 2007 г., когато интересът на чужденците към ваканционните имоти на Българското Черноморие започна да отслабва. През това време българската борса продължаваше да привлича вниманието на местни и чужди инвеститори, търсещи бърза печалба. Борсовата еуфория изпрати основния борсов индекс SOFIX на върхови нива от малко под 2000 пункта през октомври 2007 г., за да се понижи с внушителните 67% през следващите 12 месеца. В момента акциите на дружествата, които се търгуват на българската борса, струват над 4 пъти по-малко в сравнение с предкризисния връх.
Притокът на преки чужди инвестиции също намаля драматично – близо 9 пъти спрямо 2008 г. Свиха се най-вече капиталовите потоци към строителството и банковия сектор, докато в производството понижението беше по-скромно. През последните 3 г. чуждите инвестиции се стабилизираха на нива от 1,1-1,5 млрд. евро годишно. Поради по-ограничения достъп до пари отвън банките трябваше да разчитат основно на привлечени средства от спестяващите българи. Лихвите както по депозитите, така и по кредитите скочиха. Банките по-взискателно оценяваха кандидат-кредитополучателите, което заедно с по-високите лихви логично доведе до забавяне и дори спад на кредитирането.
В средата на 2013 г. домакинските кредити отчитат понижение от 1% годишно, макар че фирменият кредит расте с около 4% за година. От началото на кризата досега жилищата в страната са поевтинели с 39%, като от целия ЕС единствено в Ирландия има по-голям спад на цените на имотите. В момента само в София и Варна средните цени на жилищата надхвърлят 700 евро на кв. м.
Кризата се отрази най-осезаемо върху инвестициите в сгради, машини и оборудване, които спаднаха с 7,6 млрд. лева годишно спрямо равнището преди кризата. Макар и с известно закъснение, рецесията се отрази и върху джоба на средния българин. Двуцифреният растеж на официалните заплати се забави двойно, но все пак остана положителен заради продължаващото изсветляване на недекларираните доходи. Близо 430 хил. души загубиха своята работа, а безработицата е почти 14% през първото тримесечие на 2013 г.
Спасявайки се от загуба на заетост или доходи, българите затегнаха коланите. Потреблението на домакинствата се сви през 2009 и 2010 г., а през последните 2 години и половина отчита анемичен ръст, който се дължи предимно на покупките на стоки от първа необходимост (най-вече на хранителни продукти).
Една от положителните новини е, че българският валутен борд се оказа устойчив на външен шок, което обори погрешните, но за сметка на това смели предсказания на множество външни икономисти. Спадът на чуждите инвестиции доведе до стопяване на дефицита по текущата сметка през последните 3 години. Инфлацията също се успокои до по-поносимите 3% средногодишно. По-ниският ръст на цените обаче трудно може да бъде усетен от населението при слабо покачване на доходите и заетостта.
Въпреки че на хартия България излезе от рецесията още в края на 2010 г.,
възстановяването на икономиката е прекалено бавно, а всеобщото усещане за продължаваща криза напълно очаквано преобладава. Мудното възвръщане на инвестиционната активност в реалния сектор и негъвкавият пазар на труда доведоха до трайно набъбване на безработицата - тенденция, която се запази и в началото на тази година. И докато още не сме се възстановили от предишната криза, европейската икономика навлезе в нова рецесия през втората половина на 2012 г. Кризата на Стария континент вече се отрази и върху растежа на нашата икономика, който отново падна под 1% годишно.
За измъкване от стагнацията не допринася и политическата несигурност в страната, която се изостри видимо през 2013 г. Местните и чужди фирми засега се въздържат от увеличаване на инвестициите, не само заради уличните протести, а и заради крехката парламентарна подкрепа, с която се ползва настоящото правителство.
Политическата нестабилност вече се отразява върху рисковата премия на страната, което неминуемо ще повлияе негативно върху кредитирането и притока на свеж капитал от чужбина. За разлика от годините преди кризата обаче сега няма външен импулс, какъвто беше членството в ЕС, който би могъл да ни изтегли нагоре. Ето защо от изключително значение са вътрешните мерки за повишаване на конкурентоспособността, които биха могли да тласнат отново българската икономика в коловоза на бързия растеж.