Mиловидна, красива, че и блондинка - нищо не подсказва, че Екатерина Стратиева е най-бързата рали състезателка на планетата. За девет сезона зад волана от 100 старта има над 80 приза. Сред тях е купата за рали пилот номер 1 сред жените от световната ранг листа за 2012 г. и най-ценната за нея - купата в памет на Ричард Бърнс (световен шампион, починал на 34 г. от тумор в мозъка) за млад талант при пилотите. За пръв път я взима българин - но не мъж, а жена!
"В света около 1050 жени се състезават в моторни спортове. От тях в световната ранглиста за 2012 г. се класираха 15, начело с нашия тим. 2011-а не успях да преборя туркинята Бурчу Четинкая и заех второ място, но 2012-а я изпреварих. Същата година в Европейския рали шампионат за мъже и жени бях трета при автомобили с един двигателен мост", разказва с плам Катя, която хвърчи със "Сitroen С2 R2 Max". Целият изрисуван от нея, с гордо стърчащ български трикольор. Но колата й не е твърде мощна. Катя казва, че правилата в дамската купа не са от най-справедливите, защото на едно и също трасе излизат състезателки, чиито автомобили са с по 80 конски сили по-мощни от нейния. На права отсечка няма как да не дръпнат по-напред. Но българката ги отвява на трудните завои.
Приятно й е, че броят на жените в мъжкия спорт расте.За съжаление,не така е в България.Имала е конкурентки, но без капчица спортен хъс. Отивали на трасето,
за да бъдат център на внимание, да печелят ухажори.
След няколко състезания се отказвали.
Страстта й към високите скорости е семейна черта. Някога баща й Ивайло - инженер по професия, мечтаел да стане състезател. Но майка й - завършила "Оптика и фина механика", го спряла от страх. Въпреки това семейството, управляващо известна верига от оптики, не пропускало състезание и малката Катя отраснала покрай пистите.
Събирала пропуски и лепенки от ралитата и ги носила в детската градина, за да си ги разменя с момчетата.Така се запознала с прочутата автомобилна фамилия на Стоян Апостолов от Бургас. Състезавали се съпругата му Елена, дъщерите и внучката. Катя се възхищавала най-много на дъщеря им Гергана. И се зарекла, като порасне да стане като нея - много силна и борбена на пистите.
"На 11-12 г. седнах в джип "Сузуки самурай" и татко започна да ме учи да сменям скоростите. Когато станах на 17 г., излизахме и карах до Златните мостове. Преди да взема книжката - от третия път заради теорията, бях навъртяла 3-4 хиляди км. Татко ми даде шофьорската книжка и първата кола с думите: "Знам, че можеш да пазиш себе си и другите", спомня си състезателката.
Бъдещата шампионка завършва гимназия по приложни изкуства и графичен дизайн в Националната художествена академия, но през цялото време не спира да се занимава с автомобили. Започва работа в рекламна агенция. Съдбата - за добро или зло, се намесва. Уволняват я,
изоставя я приятелят й,
брат на собственичката на агенцията. Той също има амбиции на състезател и на раздяла Катя решава, че трябва сериозно да се заеме с ралитата. Усилено тренира със Стоян Апостолов, взима лиценз от неговия отбор "Елена Рали тим", носещ името на жена му. Помни и думите й: "Трябва да се научиш да караш на спускане, от високата скорост е трудно да заковеш спирачки за нула време. Усъвършенстваш ли го, другото е детска игра.Трябва да чувстваш как диша колата, да я пус- неш, без да я спираш много-
много."
През 2005-а Катя стартира в планинско рали в Панагюрище. "Не изпитвах страх, тъй като не знаех за какво става дума. Бях сама сред мъжете. Всички се чудеха коя съм, кой ме е довел, имаше и мераци за свалки", спомня си днес. Карала бързо и внимателно и дала 13-о време от 30 коли.
През 2006 и 2007 г. става първа в планинския шампионат в нейния клас. На трасето се запознава с доайена на българските навигатори Румен Манолов, който да приема загубата като част от играта.
Амбициозната блондинка обаче иска да направи дамски екипаж. Сменя 6 навигаторки и когато до нея сяда румънката Кармен Поенару, следва най-силният сезон. От началото на тази година е с италианката Вероника Боне.
Ролята на навигатора е да "чете" пътя и е много отговорна. Преди рали има задължителни две тренировки по опознаване на терена. Минавайки по трасето, със силната си визуална памет от рисуването Катя запомня отсечките. На първата обиколка диктува, навигаторът пише. На втората й чете, а Катя определя как трябва да кара.
На състезанието едната й ръка е на волана, другата - на скоростния лост, краката - на съединителя и спирачката, а гумите танцуват. "Когато рисувам с четката, трябва да хвана една плавна линия, за да се получи красива картина. Опитвам се да направя това и с автомобила. Колкото повече го поотпусна - без засечки, а плавно, толкова по-бързо върви. А гумите, досущ като четка, рисуват по трасето", казва Катя. Признава, че на състезания се променя и понякога се държи гадно, защото напрежението е на макс. Зад гърба си яростната блондинка има и тежки, и леки катастрофи, но драма извън трасето я изважда за кратко от строя. Миналата година става жертва на въоръжено нападение, докато е в апартамента на свой приятел в Истанбул. Крадец я напада, чупи керамична статуетка в главата Последният По трасетата фурията лети с 170 км в час, но в града шофира спокойно и спазва правилника. Ако някой "голям" състезател я ядоса, си показва рогата. "Мъжете избиват комплекси със скъпи возила.
Колите не правят по-голям мъжа,
който ги кара", смята Катя. В гаража има три коли: тренировъчен ситроен, луксозен лексус за дълъг път и форд кабрио, който яхва, когато е с майка си. "Не искам хората да ме възприемат като блондинка в открита кола, с развяти коси и слънчеви очила. Това не е моята визия", твърди пилотката.
На мъжете обаче май им е доста трудно в нейната компанията. След раздялата бившето й гадже от рекламната агенция решило да є натрие носа, като участва в рали. "Резултатът беше, че той лежеше в колата си на капак, а аз бях с най-доброто време. Мъжете се страхуват панически не че ще загубят, а че ги бие жена. В В България силният пол трудно приема надмощието на жената. Страда мъжкото им его! В чужбина не е така - видят ли дамски екипаж, ни се радват", обяснява Катя. От пет години тя има до себе си любящ приятел, бивш състезател и настоящ каскадьор. Въпреки че се карат като куче и котка, са неразделни и той винаги я подкрепя. Е, трудно преглъща постоянните Й отсъствия, но пък си има чудно куче бигъл.
Шампионката мечтае и тази година да повтори успеха си от 2012-а. А когато сложи точка на успешната си кариера, с приятеля й да направят автошкола, за да предадат богатия си опит: "Искам моторният спорт в България да стане още по-популярен и успешен в световен мащаб".
ВЕРА КАМБЕРОВА, "ВСИЧКО ЗА СЕМЕЙСТВОТО"
СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ