Със социалния антрополог ХАРАЛАН АЛЕКСАНДРОВ разговаря Мила Гешакова
- Свършиха ли протестите, или са във фаза затишие пред буря, г-н Александров?
- Не са свършили, но са в затишие, а дали е пред буря, предстои да видим. Протестът се утвърди като паралелна форма на обществен живот. Правителството се научи да работи под натиск, а протестиращите се научиха да се забавляват на улицата. Направили са си бивак пред Народното събрание и явно добре си изкарват там. Не виждам особена причина това разпределение на териториите скоро да бъде нарушено.
- Оставката на кабинета, която искаха, не се случи. Предстои ли?
- Няма никакви сигнали, че този кабинет смята да дава оставка. Напротив, държат се така, като че ли имат намерение да векуват. Усилено подменят администрацията на средно ниво, заради което ГЕРБ пищи.
- Как ще оцените кадровата политика на това правителство?
- Крайно противоречива и объркваща. Има добри попадения, като например новия председател на Държавната агенция за закрила на детето Ева Жечева - професионалист с безспорна репутация. За жалост, скандалните назначения на корумпирани и дискредитирани тарикати изкривиха картината и не позволяват да бъдат видени и оценени сполучливите и разумни действия на правителството като намерението за разплащане с бизнеса, курса към децентрализация и пр. Тъкмо кадровият хаос, а не някаква сложна конспирация подклажда протестите и създава впечатлението, че това управление е пълен провал.
- Властта и улицата не намериха общ език въпреки плахите опити за комуникация. Защо?
- Защото влагат различен смисъл в думите. Когато площадът крещи: "Не на мафията! Искаме морал в политиката!", управляващите отговарят, че ще увеличат социалните придобивки. Тоест разчитат моралното възмущение като социални искания и се опитват да подкупят разгневената улица. Започвам да мисля, че тези хора наистина са оперирани от морални сетива - не могат да разберат, че от тях се иска минимална почтеност. Жертва са на един провален възглед за политика като редене на фигури, търгуване на влияния, уреждане на клиентели и т.н. Не могат обаче да видят огромните политически възможности, които открива гражанското раздвижване. Вярно е, че това се случва за първи път в България и че сегашното управление го отнася и заради провалите на предишните.
- Но защо Борисов се задържа почти докрая, независимо от рестриктивната постна пица на Дянков, а на Орешарски му искат оставката още от началото, въпреки заявените намерения да спасява от "остерити" политиката?
- В политиката е важно не само какво правиш, но и как го обясняваш. Комуникацията на това правителство е пълна катастрофа. Никога не съм виждал по-отчаяна неспособност да представиш добрите си намерения и мерки, така че да бъдат разбрани и подкрепени. Докато правителството на ГЕРБ беше цар на пиара, начело със самия Борисов с неговия талант да представя всичко в положителна за себе си светлина.
- Има идея за създаване на нова институция - граждански омбудсман, който да посредничи между властта и бунтарите. Това може ли да ги сближи?
- В България омбудсманът все още се схваща като част от политическата класа. И това автоматично ще дискредитира новата институция в очите на протестиращото гражданство. Кой и как ще го избира, пред кого ще се отчита? Това са въпроси, които нямат прост отговор, най-малкото защото протестиращите граждани не са хомогенна маса. При това те видимо нямат нужда да бъдат организирани, защото прекрасно се самоорганизират, и да бъдат представлявани, защото достатъчно успешно представят своите искания. Основният патос на тези протести е да се избегне представителството, което се схваща като корумпирано. Неслучайно те отказват да излъчат персонализирано лидерство.
Според мен всеки опит протестите да бъдат канализирани и институционализирани ще бъде отхвърлен. Епохата на стимулираното, модерирано, фасилитирано, организирано и финансирано отвън гражданско общество безвъзвратно отмина, и слава богу. Време е инженерите му да се преквалифицират.
- Смятате, че е дошло времето на спонтанното гражданско участие?
- Да, колкото и да не се нрави това на диригентите на обществените процеси. Гражданите сега са като деца, които много дълго са били затворени в институция и лишени от детство. И на които най-сетне им е паднало да се наиграят, налудуват, напразнуват. Не можем да излъчим някой, който да танцува или да прави любов или дори да се сбие с хората от другия двор от наше име. Трябва да бъдат оставени да го направят сами. Те празнуват новооткритата свобода да бъдат спонтанни и автентични, да имат потребности, желания и права, да имат общност. Трябва да са луди да се откажат от това завоевание, за да се напъхат обратно в сковаващите рамки на формалното представителство.
- Защо това не се случи при Борисов?
- Как да не се случи? Тъкмо при неговото управление културата на протеста избуя и набра сили, защото даваше директен резултат - спомнете си протестите против ГМО, АКТА, шистовия газ и пр. Просто Борисов успяваше да стои на границата между улицата и властта, като постоянно комуникираше и флиртуваше с обществото. И когато то му поиска оставката, той го послуша. Колкото и да го изкарват диктатор, Борисов си остава демократ популист, вярно, прост и несъвършен, но автентичен.
В голяма степен несъзнателно, той допринесе за овластяването на улицата и подготви това, което се случва сега. Неговото объркано, непоследователно и на моменти безумно управление направи възможен този граждански подем. И това е историческата му заслуга, надхвърляща значително построяването на една магистрала. Това промени всичко в страната и вече няма връщане. Налага се властта да се упражнява по различен начин, но очевидно сегашните управници не искат или не могат да научат този урок.
- Борисов загатна, че между младите в ГЕРБ и в Реформаторския блок може да стане връзка и да управляват след евентуална оставка на Орешарски. Дали?
- Изглежда, Борисов започва да се вживява в ролята на добрия патриарх, който великодушно ще подбутва младите напред. "Младите да се обичат, пък ние ще помагаме". Той е талантлив актьор и нищо чудно и тази роля да му пасне, както му се удаде ролята на генерала, на народния закрилник, на довереника на Запада и пр.
Ако успее, това може да даде втори шанс на ГЕРБ, но всаниран вариант, разбира се. Един опитомен и подмладен ГЕРБ начело с един наедрял и благ Борисов. Така ще бъде по-приемлив като партньор за Реформаторския блок или всяка друга дясна формация. Но да не забравяме, че той твърде успешно игра ролята на големия лаком Кумчо Вълчо, който си хапва за закуска палави сини козлета. Ще е нужно време, за да смени амплоато и да спечели доверието на неизядените козлета.
- Каква ще е силата на Реформаторския блок?
- Значителна, ако съумее да изгради собствена идентичност и да се отвори към обществото. Такива усилия се правят и се надявам да са успешни.
- Има ли шанс правителството да се задържи?
- Да, ако премиерът успее да озапти партийните и олигархически лобита и да наложи почтен технократски модел на управление, както се очакваше от него от самото начало.
- Ако Орешарски падне, това ще доведе ли до оставка на Станишев в БСП?
- Макар и дълго подценяван, Станишев се оказа политик с апаратен талант и неумолима воля за власт. Той не само успя да наложи авторитета си и да се издигне до лидер на ПЕС, но и да смаже вътрешната опозиция в БСП. И тук се престара. Не само Станишев, но и предшественикът му на този пост Георги Първанов са пример за това колко бързо
от реформатори се превърнаха в лица на статуквото .
- А останалите в новата тройна коалиция?
- “Атака” е ходещ труп и като всяко зобми с напредване на разлагането изглежда все по-зловещо и разпръсква зловоние и зараза. Както винаги, най-леко ще се отърве ДПС – докато останалите се канибализират, те ще се измъкнат по чорапи и ще изпушат на припек по един чибук.
- Февруарският отчаян фанатик, който лесно си драсваше клечката, отстъпи на юлски интелигент, на чиито пърформанси улицата толкова се радва. Какъв образ на протеста ще роди есента?
- Двата протеста всъщност описаха двата края на социалното страдание и на кризата на корумпираната система на управление. В единия са хората, които буквално не могат да продължат да живеят така – те не могат да си плащат сметките и да си хранят семействата. Тези хора нямат избор, те или трябва да променят статуквото, или да умрат. В другия са хората, които имат някакъв избор, най-малкото възможността да напуснат страната, защото разполагат с професия, знание, социални мрежи и пр. Но те избраха да останат тук и да се борят за промяна. Промяна не просто за себе си, а за страната си и нейното бъдеще, което ги сближава с техните по-малко успели сънародници. Социалната ситуация на тези две групи може да е различна, но каузата им е обща и затова подлите опити те да бъдат насъскани едни срещу други се провалят. И тъкмо в това е надеждата – тези две групи да се осъзнаят като част от нещо по-голямо, от нещо общо. Онова нещо, което по навик наричаме нация, но което беше загубило смисъл в мрачните десетилетия на криминалния преход, докато оцелявахме, сврени поотделно в своите социални гета. Тъй че големият въпрос е не дали протестите ще завържат разговор с властта, а дали ще завържат разговор помежду си, дали ще започне наново да се изгражда разкъсаната социална тъкан. И отговорността за това пада най-вече върху “богатите, успелите и умните”, които трябва да намерят пътя към бедните, отчаяните и гладните. Този път не е лек, но си струва да бъде извървян.