Ветото на президента върху актуализацията на държавния бюджет за 2013 г. беше съпроводено с нова серия от спорове и нападки от двете страни. Те обаче имат не толкова икономическа, а политическа основа. Подобни разногласия впрочем относно състоянието и изпълнението на бюджета има винаги в година на избори, защото новото правителство, встъпващо във власт в средата на годината, по традиция никога не е доволно от разчетените приходи и разходи от предходния кабинет.
Част от противоречията се определят от посоката, която следва икономиката и която, както сме виждали досега, може да се промени коренно в рамките на месеци. Бюджетът за 2013 г. беше изработен през есента на миналата година, когато икономиката растеше с два пъти по-бързи темпове, отколкото в момента. Забавянето на растежа на българската икономика до 0,7% годишно на 12-месечна основа през март 2013 г.
логично води и до по-песимистични очаквания за изпълнението на бюджета до края на годината. Още повече че при изработването на актуализацията Министерството на финансите вече разполагаше с информация за състоянието на бюджета за първото полугодие на годината.
Реално има известно влошаване в бюджетните постъпления. Данните на Министерството на финансите към месец юни показват, че изпълнението спрямо годишния разчет е 46,8% при 48,9 % за същия период на миналата година. Изостават приходите от акцизи, ДДС, данък върху доходите на физически лица, корпоративни и други данъци заедно с приходите от осигурителни вноски. Друг е въпросът доколко данните за бюджетните приходи до момента са показателни за това какво ще се случи до края на годината. От тази гледна точка споровете между правителство и опозиция за прогнозните приходи през второто полугодие са безсмислени, защото не е ясно точно на какво основание почиват. Към настоящия момент е възможно да се сбъдне както едната, така и другата прогноза просто защото приходите в бюджета зависят до голяма степен от постъпленията от ДДС и акцизи. Те пък от своя страна се определят от потреблението и от цените на горивата и другите суровини, които по принцип трудно могат да бъдат прогнозирани прецизно. Така непредубеденият наблюдател не може да прецени дали предложената актуализация е смислена в приходната си част. От друга страна, сегашното правителство дойде на власт с обещания за намаляване на контрабандата и свиване на сивата икономика, което донякъде противоречи на предвидената занижена събираемост.
По отношение на разходните предложения разногласията сякаш са значително по-малко. За предложения социален пакет спор няма. Социалните плащания, за които се говори, обаче са в относително малък размер (около 40 млн. лева) и биха могли да бъдат реализирани в рамките на действащия бюджет, без да е необходима актуализация. От тази гледна точка обвързването на актуализацията с предложените социални мерки е по-скоро израз на популизъм.
Друго важно перо в актуализацията е необходимостта от своевременно разплащане с бизнеса. Държавата трябва да бъде коректен платец към частния сектор. Опитът на Симеон Дянков от 2009 г. показа, че забавянето на държавните плащания към фирмите води до временно подобряване на показателите на касова основа, но има лоши последствия за бизнеса и повишава несигурността в икономиката като цяло. От друга страна обаче, всеки държавен разход би трябвало да бъде аргументиран, а неговата ефективност и законосъобразност да бъде анализирана. В този дух са и критиките на президента.
Последната голяма ябълка на раздора е необходимостта от залагане на допълнителен буфер, който да може да се използва за финансиране на непредвидени разходи. От една страна, подобно предложение звучи разумно, имайки предвид, че европейската икономика е в криза, а растежът на българската икономика вероятно ще е близо до нулата в края на годината. Това означава, че опасността от навлизане на нашата икономика в рецесия е реална, както твърдят и управляващите. Приходите в бюджета обаче зависят не толкова от реалния, а по-скоро от номиналния растеж на икономиката, който беше 5,3% през първото тримесечие на годината (първи данни за брутния вътрешен продукт през второто тримесечие ще бъдат обявени от НСИ следващата седмица).
Напълно възможно е до края на годината българската икономика да навлезе в рецесия (т.е. да има отрицателен реален растеж), но брутният продукт да нарасне в парично изражение, а приходите в бюджета да се увеличат заради по-висока инфлация или по-високи цени на суровините.
В своята същност много от критиките на президента са насочени към аргументацията на необходимостта от актуализация на бюджета.
Според Росен Плевнелиев липсва задълбочен анализ дали промените в приходната и разходната част са крайно наложителни, а алтернативите не са разгледани детайлно. Всъщност самият финансов министър Чобанов в няколко интервюта през юни тази година демонстрираше желание да работи в рамките на бюджета на Дянков. Подобни резки завои в обявените намерения бяха до голяма степен характерни и за работата на предишното правителство и винаги се посрещат от обществото с доза недоверие. Друг е въпросът, че значението на актуализацията се преекспонира с политически цели, както от едната, така и от другата страна, докато българската икономика продължава да пълзи с растеж, близък до нулата.