Годеник ли си? Аха, свършеник значи по нашему! Годеницата е свършеница!
Може би не е случайна диалектната форма, която са избрали за обвързания човек, на когото му предстои брак, хората от Югозападна България и Македония. Не сум свършен, сум бекяр (не съм сгоден, ерген съм).
"Диалектите са богатство на езика, в много области има архаични диалекти. Интересни са говорите в Рила, в Стара планина, в Северозападна България. Къде са най-малко всъщност - в урбанизираните райони, но и там ги има", обяснява доц. д-р Лучия Антонова-Василева от Института за български език на БАН, ръководител на Секцията за българска диалектология и лингвистична география.
Тя води екип от специалисти, който подготвя общобългарски диалектен речник от автентични говори по материали от цялата българска езикова територия. Черпи от диалектния архив, който е записван десетилетия от писмени източници и от теренни експедиции.
Очаква се до няколко години да излезе кратка версия с най-специфичното от българските диалекти. Работата по речника обаче ще продължи по-дълго, защото ще е многотомен.
На любовницата в Родопите казват галеница, гальовница или драговница, но не я любят, а я миловат или драговат. Иначе любят рока, защото глаголът "любя" означава "целувам", казва доц. Антонова.
"Моца се оженил за Русу од Долну Неволю. Арно, ама Руса се залюбила с Кърстю. Кърста и Руса намислили да бегаю. Те тека е било.
И тъгай имало нередна любов, ама имало деца
А сега младите пою от йутро до вечер за любов, ама деца - нема", разказват в сливнишката област Бурел.
Преводът на доц. Антонова е следният: "Моца се оженил за Руса от Долна Неволя. Добре, но Руса се залюбила с Кръстьо. Кръстьо и Руса намислили да бягат. Те така било. И тогава имало нередна любов, ама имало деца.
А сега младите пеят от сутрин до вечер за любов, но деца - няма." Това е текст от книга за говора на Бурел от Райко Любенов.
Специалисти от секцията по диалектология и лингвистична география са били на експедиция в поморийското село Еркеч, където използват широкото "е" и така вместо "мъж" и "дъб" казват "меж" и "деб".
Силен меж се не бои от деж
В Ракитово също имат специфичен говор, дават пример изследователите. Затова съседи често се закачат с местните, като казват: откъде га зе, от Ракитово га зе, колко га зе, евтино га зе - откъде го взе, от Ракитово го взе, колко го взе, евтино го взе. Заради употребата на местоимението "га" вместо "го" се получава двусмислица, уточнява доц. Антонова.
Характерната за Родопите частица "лю" пък означава "само". "Уряхме с пехъръ ми (свекъра) и яс лю съ пикъм и не мога да свърша". Според превода невестата ходи често по малка нужда, защото наближава да роди.
Можиш и лю тъй да дойдиш - може и само така да дойдеш. Любоедън значи някой. Тази дума я има в старобългарския. Люкутри - който и да е. Местоимението "кутри" значи "кой".
Глаголът "чувам" в много райони има диалектно значение на "пазя", "грижа се".
Чуваш ли
пилците, бабо?
Чувам ги, бабе,
чувам ги!
Въпросът може да е двусмислен от гледна точка на диалекта. Според книжовния език значи "долавям със слуха си".
Както и да си завратиш гъзо, все ще е отзаде, казва шопът.
Отишъл той веднъж в зоологическата градина. Гледал слона колко е голям и възкликнал: Леле, това ако те настапе! Застанал пред клетката на лъва и казал: леле, тов, ако те уапе! Накрая отишъл и до жирафа.
Е па такова животно па нема!
В Бургаско и Хасковско пък "гълтат" х-то. Затова някои ги подиграват - защо не махнете изобщо буквата "х", така и така казвате "ляб" и "оро". А, как така, а с какво ще пишем хурна, отговорили хасковлии, имайки предвид фурна.
"В група югоизточни диалекти има смесване на съгласните "х", "в" и "ф". Те или изпадат, или се употребяват не там, където трябва, но за носителите на диалекта това е напълно естествено", казва специалистката.
Култов е речникът на банскалии. "От Банско ле си? От църна бишка бела дропка ял ле си?" - " От Банско ли си? Ял ли си от черно прасе бяла сланина?"
Според доц. Антонова и сред турцизмите има интересни форми. Ортак значи съдружник, но "ортак пазар" е общият пазар на Европейския съюз.
Според официалната класификация на диалектите у нас са няколко основни групи.
Североизточните включват мизийски (шуменски - съртски говор) и балкански говори (обхващат Балканската и Средногорската област). Югоизточните са източни рупски говори (тракийски, странджански, родопски) и западнорупски (разложки и гоцеделчевски).
Тези говори продължават на юг и в Турска и Гръцка Тракия и Източна Беломорска Македония. Югозападните диалекти обхващат Югозападна България от Ботевградско до Петричко. Продължават на запад във Вардарска Македония, Западна Беломорска Македония на територията на Северна Гърция, Източна Албания и Източно Косово.
Северозападните пък продължават и на територията на Източна Сърбия.
"И до ден днешен някъде диалектите са единственият вид на съществуване на българския език. Така е на територията на Албания, някъде в Източна Сърбия, в Косово, на много места в Украйна и Молдова, в Румъния.
Трябва да споменем и банатския говор, който е на преселници от България след Чипровското въстание. Направили са и своя банатска писменост. Те съзнават, че това е регионална форма на българския език", казва доц. Лучия Антонова.
Вижте още по темата:
Банските лонджи при превод си губят аромата
И дъ съ знаа, че фигаро нее прочутият берберин
Патато е най-лесната родопска дума, но само за чужденците