Сблъсък на две безценни съкровища се задава в Пловдив. Въпрос на време е, казва бившият общински съветник и колекционер Димитър Костов.
Той вади антиките си от дълбока анонимност. Сред тях е Скитското съкровище, оценено на 4 млн. евро. Ексобщинарят твърди, че има и десетки златни нагръдници, пръстени, обеци и 2550 монети. Всички били от тракийската епоха.
Засега ги показва само на снимки и твърди, че дори семейството му не знае къде ги крие.
Срещу Скитското съкровище на Костов археологическият музей в града на тепетата пък ще изкара панагюрското злато (ръководството води преговори със София да си го върне), а също и уникалните златни накити от Дуванлий, открити от проф. Богдан Филов. Музеят притежава над 100 000 експоната.
Битката ще е жестока, прогнозират историци и съдържатели на антики.
"Трудно ще е на Димитър Костов да конкурира музей със 120-годишна история, в чиито хранилища се пазят дори паметници от Древна Асирия", казва директорът ст.н.с. д-р Костадин Кисьов. Колекционерът обаче е категоричен: "Моята сбирка ще е по-богата!".
Бившият съветник депозира в пловдивската община искане за публично-частно партньорство. Той е готов да предостави находките си, а управата да осигури къща в Стария Пловдив за тях. Нейно ще е и задължението да купи огнеупорни витрини, да набави охрана и да застрахова антиките му.
"Предложението на г-н Костов е изключително интересно и в най-скоро време ще го поканя на разговор", увери градоначалникът Славчо Атанасов. По думите на колекционера и шефът на местния парламент Илко Илиев прегърнал идеята. Дори го накарал официално да я внесе в кметството.
С печалбата от билетите ще купуваме нови антики и ще обогатяваме колекцията, разсъждава Димитър Костов. Той оценява притежанието си на повече от 10 млн. евро. "Всяка монета, накит и нагръдник са жестоко изстрадани от мен. Особено Скитското съкровище", споделя той.
Увлечението му към древните предмети започнало през 60-те години. "Бях дете, когато се сдобих с първите византийски монети. Извадиха ги при разкопки на една от пловдивските улици. Купих ги с джамени (стъклени топчета - б.а.) от мой приятел, чийто баща беше археолог. За всяка монета му дадох по една джаменка", връща лентата колекционерът.
Най-много откупки направил след промените, когато започнал да изнася козметика и прясно замразени плодове и зеленчуци. Това става чрез фирмата му "Ситалк", кръстена на един от най-силните тракийски царе. Днес се тупа в гърдите, че имал монети с ликовете на почти всички тракийски царе - Терес, Ситалк, Севт, Котис, Керсеблепт, Реметалк, Раскупорис и др. Заради тях ходил в Бритиш музеум - да извади снимки и да сверява с находките си.
Номер едно в колекцията му е Скитското съкровище. Твърди, че се сдобил с уникалните 24-каратови апликации преди 10-ина години.
"Дойдоха хора и ми ги предложиха. Първоначално купих 6 броя, изобразяващи глави на овни и горгона медуза", разкрива Костов. Предложил ги на НИМ. Експерти начело с тогавашния директор Иля Прокопов ги харесали и ги откупили.
"След месец започнаха да идват и останалите орнаменти от Скитското съкровище, 26 на брой. Днес 20 от тях са мое лично притежание. Оценени са на 4 млн. евро по френския журнал за скитската култура", обяснява колекционерът.
Това съкровище му докарва и големи главоболия. "Започнаха съдебни дела срещу мен. Водеше ги Софийска градска прокуратура. Обвинението бе променяно два пъти. Веднъж бях подведен за опит за измама на държавата и втори път - за вещно укривателство. И на двете инстанции делата приключиха в моя полза, а сега съдя прокуратурата за причинени щети", казва ексобщинарят.
Твърди, че предложил на шефа на НИМ Божидар Димитров да откупи 20-те апликации от съкровището.
"Поисках за тях 2 млн. евро. Димитров проведе разговор с министъра на културата Стефан Данаилов, но държавата не можа да отдели тази сума", обяснява Костов.
Досега не е показал предметите публично. "Защото веднага ще започнат следствени действия срещу мен. Освен това е свързано и с пари. Имам 2550 монети. За регистрация на всяка са нужни по 5 лева. Да не говорим за другите шедьоври", казва той. По тази причина се обърнал за партньорство към пловдивската община. Отделно водел преговори и с няколко големи колекционери за откупка.
Подал е документи в НИМ за регистрация на Скитското съкровище. Бившият шеф на музея Божидар Димитров, сега министър за българите в чужбина, потвърди това пред "24 часа".
"Дали е регистрирано, не зная, защото от 4 месеца не съм в музея", каза историкът. Той посочи, че братя Бобокови и Васил Божков вече са регистрирали колекции. Ако Димитър Костов успее, ще бъде третият, допълни проф. Димитров. Според него още има спорове дали Скитското съкровище е оригинално. Едни специалисти казвали да, други не. И това е голямата загадка.
Димитър Костов припомня, че 13 експертизи се произнесли положително за съкровището и само една била отрицателна. Тя е на института по криминология. Акад. Дмитрий Ржевски от Руската академия на науките, покойният проф. Александър Фол и проф. Иван Маразов нямали обаче съмнения относно апликациите от Скития.
"Приживе проф. Александър Фол ми каза, че ако предложа моя Орфеев златен нагръдник на "Пол Гети музеум", ще ми изсипят един чувал със 100-доларови банкноти", казва Димитър Костов.
Той се кълне, че не се занимавал с иманярство. Нито с износ на атики. Надява се, че до 6 месеца музеят може да стане факт, ако има воля от общината.
Едно от изискванията на закона за регистрация на частните колекции е да се представи документ за произход на предметите. "Такъв не мога да дам. Част от златните монети са ми наследство от моя дядо, други съм купувал, включително и от Желязко Императора. Тогавашният закон не изискваше документ", оправдава се Костов.
Ст.н.с. д-р Костадин Кисьов: Монетата на Ситалк не е истинска
Каквито и находки да извади г-н Костов, трудно биха се конкурирали с нашите, коментира шефът на пловдивския археологически музей ст.н.с. д-р Костадин Кисьов. Той е председател и на комисията по култура в местния парламент. Като такъв щял да каже на колегите си, че поддръжката на един музей е скъпо удоволствие.
"Право на кмета и на съветниците е да решат дали общината може да влезе в такова публично-частно партньорство. Но ако в колекцията си дадено лице има експонати с изключително научно и културно значение, те стават автоматично държавна собственост. А този, който ги е имал до момента, си остава техен държател", обясни хватките на закона Кисьов.
Той е категоричен, че най-напред една колекция трябва да се регистрира. За оригиналността на антиките се произнасят специалисти от музея. Когато се установи, че те са безспорни, тогава се регистрират и в министерството на културата", казва Кисьов.
На въпроса ценна ли е колекцията на Димитър Костов, археологът отговори: "От това, което съм виждал по вестниците, мога да кажа, че съдържа доста фалшификати. Зае се например кой съвременен майстор е изработил монетата на Ситалк, която показва."(24часа)