Корабът “Илинден”, който потъна в Охридското езеро с 55 български туристи, и вчера остана на дъното. Изваждането му бе отложено за днес заради силния вятър и големите вълни.
В неделя вечерта бе първото заседание на смесената комисия. В нея участват експерти по корабостроене, машинни конструкции, двигатели с вътрешно горене, заваръчни конструкции и корабни инженери от България, Македония и Хърватия. След няколко часа разговори бе решено, че най-добрият вариант да се извади “Илинден” е с балони, тъй като дълбочината, на която е потънал - около 6 метра, не е голяма.(Според българския министър на транспорта обаче, следователите не дават това да стане така - виж интервю)
По този метод около кораба се поставят празни балони. В тях се впръсква сгъстен въздух с високо налягане и при едновременното им надуване 35-тонният кораб ще се изтласка на повърхността на езерото. Тъй като по него няма пробойни, трябва да може да бъде издърпан на брега, където да се направят допълнителните технически експертизи.
Екипът от български следователи и експерти, които участват в смесената комисия, поиска да бъдат направени нови подводни снимки на таблото за управление и някои детайлни части, каза вчера следователят от НСлС Георги Илиев.
При направеното по-рано подводно филмиране кадрите били замъглени и неясни заради мътната вода и течението. Вчера на обяд хърватски водолази се спуснаха за втори път да снимат “Илинден”.
Заради вятъра в последните дни и образувалото се подводно течение, макар и на малка дълбочина, корабът бил отнесен на близо 200 метра встрани от мястото на потъване. При детайлния анализ на първоначалните снимки се установило, че корабчето няма конструктивни нарушения. Валът е здрав от двигателя до винта, казаха българските експерти в комисията.
Винтът се въртял до последно, докато е опрял на дъното, за което имало и заснета загребна следа в пясъка. Проблемът е бил в скъсаното въже за управление на перото (руля - б.а.). Той се отклонил обаче на 20 градуса наляво, което породило съмнение у експертите, че има нещо нелогично, защото би отвел кораба към плитчините на брега.
Дългогодишни капитани на кораби на Охридското езеро вчера разказаха, че след скъсване на въжето е трябвало капитанът да спре скоростта и да изключи моторите. Така нямало да се стигне до преобръщане. Той обаче не направил това и плавателният съд се залюлял, като пътниците от едната страна по инерция се прехвърляли на другия борд и той се наклонил надясно и потопил.
В Охрид хората се съмняват, че “Илинден” има всякакви застраховки. На подобен плавателен съд годишната премия за застраховане е 120 евро, която покрива щети до 100 000 евро.
Екип от водолази оглежда мястото, където е “Илинден”. Вчера вятърът не позволи ваденето на кораба.
Наши източници обаче казаха, че “Илинден” имал такива документи, според които при смърт на пътник се давало обезщетение 4500 евро, при трайна неработоспособност сумата била 3000 евро и се покривали разходи за лечение от 2200 евро.
Разследващите отказаха да уточнят дали при тях има документи за застраховка на “Илинден”. Сегашният му собственик Сотир Филевски го е купил през 2003 г. на старо и през юни 2004-а е записан в главната книга за корабоплаване в регистрите на Министерството на транспорта на Македония.
23-годишният Сотир го експлоатирал чрез туристическата си фирма “Илинден турист”. Корабът е произведен 1924 г. като военен. През 1990 г., още когато Македония е в границите на Югославия, са направени пълен ремонт и реконструкция на всички военни кораби в туристически. След това е бил собственост на няколко държавни фирми в Охрид. Имал 2 салона. По документи в предния салон е трябвало да бъдат настанени 18 души, а в задния - 25. Това разположение гарантирало стабилност.
Охридчани и много туристи, пътували с корабчета до манастира “Св. Наум”, твърдят, че никой не контролира колко пътници се качват на борда. Цената на билета е 400 денара.
“Не дават билети и докато има място, приемат пътници. Никой не се грижеше за сигурността
Няма и контрол от охридската Капетания, която отговаря за това”, казаха вчера местни, които се въртяха около кея и коментираха трагедията.
7 кораба има на пристанището в Охрид, които се ползват за туристически разходки. Един от тях е строен преди Втората световна война, други два - през 60-те години в Унгария. Има и 3, които са по-нови. Корабът “Илинден” е най-старият заедно с още 2, които обаче рядко се пускат на вода.
През май 2007 г. Министерството на транспорта на Македония е предоставило права на компанията “Лойд” да извършва лицензиране на всички плавателни съдове. “Илинден” е получил през май т.г. лиценз за една година да превозва пътници.
Екип от български следователи ще се опита да разбере дали при получаване на този документ реално са извършвани технически прегледи. Никой в Охрид не успя да разбере дали експерти от “Лойд” са били на място да прегледат кораба, или той е бил откаран в Хамбург, където е седалището.
ТОНИ МАСКРЪЧА И ПИЕР ПЕТРОВ, НАШИ ПРАТЕНИЦИ В ОХРИД
Аделина Стоянова от Перник, очевидец: Лекарите брояха: Жив, мъртъв, жив, мъртъв
Бяхме поканени една група на семинар в Охрид от частна фирма. Аз съм главен експерт в дирекция “Здравеопазване на животните” в РВМС в Перник. В събота сутринта трябваше да посетим “Св. Наум” и да се повозим на корабче по Охридското езеро. Качихме се на “Александрия” в 11,22 ч.
Десет минути по-рано покрай нас мина “Илинден”. Седях до капитанската кабина. В един момет видях, че някакво момче се прекачва през перилата, влезе при капитана и му подаде мобилен телефон. Съобщиха му нещо и той хвърли назад стола, върху който седеше. Чух го да казва: “Идемо. Вадете елечиня.” После разпореди: “Да нема паника. Вси седите на места.”
Дотогава не знаех какво е станало. Помислих, че някой е паднал зад борда. Нямах представа за мащабите на трагедията. Екипажът на нашето корабче започна да вади спасителни жилетки, а машината ускори скоростта. Докато стигнем до мястото, капитанът вече беше по бански и се хвърли заедно със спасителите във водата. Дойде и катерче. В езерото се хвърли и момче от пасажерите, но не разбрах кое е. Виждах, че нещо се случва, но не разбирах какво точно. Тогава приближихме до мястото. Във водата имаше хора. Бяха се скупчили на групички и се бяха хванали за плаващи предмети. По повърхността плуваха и трупове. Беше ужасно.
Ако нашето корабче не беше близо и екипажът не бе реагирал адекватно, трагедията щеше да е още по-голяма. В спасителната лодка на “Илинден” имаше 4-5 души и на единия му правеха изкуствено дишане. Вадеха хората от водата и ги качваха на долната палуба на нашия кораб. Ние бяхме на горната. При нас никого не качиха. Долу обаче бяха около 15 души. Когато стигнахме на брега, там вече чакаха много медицински екипи, оборудвани за обдишване.
Акостирахме при хотел “Метропол”. Част от медиците се качиха на кораба. Най-трагично ми се стори, че брояха: “Жив, мъртъв, жив, мъртъв...” Редяха телата на пристана и ги покриваха с найлони.
Информацията за трагедията беше стигнала до всичките им институции изключително бързо. Всички правеха каквото трябва. Ние предложихме на хората мобилни телефони, за да информират близките си. Разговарях със семейство от Антон. Жената каза, че седели на горната палуба, корабът се е разцепил и потънали. Останах с впечатление, че са се спасили само хората, които са били на горната палуба.
Много ме впечатли това, че македонците преживяват случилото се като лична трагедия. Бяха изключително съпричастни. Даваха ни вода и чай. Чак сега осъзнавам каква невероятна трагедия преживяха и тези хора. Казаха, че от Втората световна не е имало такъв тежък инцидент в Охридското езеро. В мирно време това била първата трагедия.
СВЕТЛАНА СТОИМЕНОВА
Македонският в. “Дневник”: Момче спаси от смърт 15 души
Георги Костовски от Скопие спасил заедно с баща си, братовчед си и друго момче поне 15 души от потъналото корабче.
Те са от хората, които имат заслуга трагедията да не бъде по-голяма. Георги се разбирал лесно с паникьосаните българи благодарение на езика, който научил като студент в София, пише македонският в. “Дневник”.
Той бил един от лагеруващите в “Елешец”, които веднага се притекли на помощ и плували сред мъртвите тела, за да помогнат на оцелелите да се измъкнат от водата.
“Сигурно имаше поне 30 души в езерото, когато пристигнахме. Скочих във водата, за да извадя хората, но първите, които хванах, вече бяха мъртви. Започнах да вадя тези, които бяха изтощени”, разказва Георги. Лагеруващите от “Елешец” изтъкват също така хуманността и жертвоготовността на туристите от двата кораба “Александрия” и “Кристина”.
“Лекарка от Сърбия, която беше на “Александрия”, успяла да съживи поне 7, които вече бяха нагълтали доста вода. Като че летеше от лодка в лодка. Също така много помогна още един лекар от другия кораб. Човек във водата не оставихме. Извадихме всички, а помагаха и сръбски туристи. Имаше човек, който заяви, че е снимал кораба с мобилния си телефон, когато тръгнал. Чудел се как ще стигне толкова препълнен”, разказва Георги Костовски. (24часа)
Удавниците в Охрид умрели за 5 минути
Между 1 и 5 минути е най-дългият срок, в който 15-те български туристи, които се удавиха в Охридското езеро в събота, са починали.
Това каза вчера в Скопие доц. Станислав Христов, шеф на катедра “Съдебна медицина” в Александровската болница. Той допълни, че вече категорично може да се каже, че удавяне е единствената причина за смъртта на сънародниците ни. Окончателно са отпаднали предположенията, че някой може да е починал от удар или нещо друго.
15 роднини на загиналите пристигнаха вчера в Скопие с правителствения Ту-154. Те дойдоха да разпознаят телата на своите близки. Идентификацията се извършва според процедури в съответствие със световните стандарти.
В неделя е била извършена първичната идентификация. Тогава е направен и ДНК анализ на жертвите. Вчера е извършена втора идентификация. Първо на близките били показани снимки на загиналите, направени, когато са били живи.
След като роднините разпознаят хората по снимките, им се показват вещи, накити и други принадлежности. После, след като роднините потвърдят и за вещите, те разпознават телата. И чак след това главният съдебен лекар на Македония проф. Александър Дума подписва протоколите за окончателна идентификация.
По-рано от кризисния център, създаден в България, заявиха, че главният патоанатом на Македония отказал да подпише първите идентификации, което наложило вчерашната процедура. Доц. Христов обаче опроверга това твърдение.
Ковчезите с 15-те тела бяха изнесени вчера следобед след разпознаването им. Това стана в градското гробище в Скопие, в погребална агенция “Бутел”. Изпратен от България военен самолет “Спартан” с ковчезите трябваше да излети снощи от Скопие в 23 ч наше време. А 2 часа по-рано в България се завърна правителственият Ту-154.
МОМЧИЛ ИНДЖОВ
“Илинден” бил граничен катер на цар Борис III
Туристическото корабче “Илинден” е било произведено през 1924 г. в Германия като граничен катер за Сръбско-хърватско-словенското кралство. Това разказа за “24 часа” министър Божидар Димитров.
Известният историк уточни, че в Регенсбург, Бавария, са били произведени 2 еднотипни катера за охрана на границата при Охридското езеро с Албания. По това време тя е протекторат, управляван от Италия.
Когато през 1941 г. Италия и Германия нападат Сръбско-хърватско-словенското кралство, катерите минават към италианската администрация.
Цар Борис III удря на молба към Хитлер за включване на Охрид и Ресен към границите на България. След като успява, двата катера минават към т.нар. българска Охридска флотилия и патрулират в тези части от езерото, които са към Охрид и Ресен. Назовани “Стражар” и “Граничар”, те вероятно са използвани срещу контрабандисти, превозващи храни и лекарства към Албания.
След Втората световна война катерите са оставени на Титова Югославия. Използвани са по предназначението си до средата на 60-те години.
През 1976 г. след ремонт стават частна собственост. “Стражар” е преименуван на “Илинден”. Неговата вместимост е 35 т, доста малка в сравнение с катерите ни в Черно море, които са до 240 т. (24часа)