Крикор Азарян завършва трилогията си по пиесите на Чехов с "Вишнева градина". Той спази избрания код - всяка постановка да е в нов театър. След "Чайка" в Армията и "Три сестри" в Младежкия сега работи в Народния.
В момента текат възстановителните репетиции, които води асистентът на Азарян Гаро Ашикян. Тай е и авторът на музиката. Пластиката е на Мила Искренова, декорите - на Марина Райчинова. Ето разпределението: Мария Каварджикова - Раневска, Ана Пападопулу - Аня, Радена Вълканова - Варя, Валентин Ганев-Гаев, Деян Донков - Лопахин, Захари Бахаров - Трофимов, Марин Янев - Пишчин, Рени Врангова - Шарлот, Валентин Танев - Епиходов, Петър Попйорданов - Минувач, Христина Караиванова - Дуняша, Наум Шопов - Фирс, Владимир Карамазов - Яша.
Както винаги чувствителен към обществените настроения, Азарян оставя поведението на героите в плен на това, което го интересува днес. В имението на Раневска се е настанил българският живот от началото на ХХIІ век. А той е яко объркан. Българинът съществува без непоклатими ценности, които да го спасяват от стреса и отчаянието.
Атакуван е от информации и обещания, които взаимно се изключват. Едни политици му представят в черно нещата, други - в бяло. Едни лекари го съветват за едни лекарства, други ги отричат. Храната му била кофти, въздухът отровен, горите му изчезват, училищата пропадат, университетите нищо не го учат. Обират му дома, премазват децата му, смъкват му кожата с кредитите.
Азарян признава, че с този спектакъл стига до пароксизма на гротеската. Хората не разбират какво става около тях, а как ще се разбират помежду си! Големият парадокс е, че колкото са по-интелигентни и демонстрират чувствителност, толкова повече ни разсмиват с неадекватното си поведение и думи. Обаче всъщност се смеем над себе си!
"Не ме интересува сакото, интересуват ме овцете!", заявява Бойко Богданов, постановчикът на бестселъра на Станислав Стратиев "Сако от велур". За "24 часа" той споделя намеренията си за това, което ще покаже сцената: "Кой казва, че сме в Европейската общност? Въобще не сме там, защото човек се сблъсква със старите бюрократични механизми от соцвремето. Живеем в безумна държава, която съсипва интелигентните и свестните хора. Обаче всички мълчат. Страшно е това мълчание, страшна е готовността на човека да се примири с безобразията. Така насилието става правопропорционално на готовността на пострадалия да го поеме!"
В главната роля на Чиновника е Георги Мамалев. Главната женска роля на Дерменджиева се изпълнява от Мария Сапунджиева.
Бойко Богданов завършва ВИТИЗ през 1984 г. Специализира в Полша, Русия и Франция. Щатен режисьор е във Варна и театър "София", директор на "Сълза и смях". Има над 70 постановки зад себе си. Създател на авангардната студия "Елизавета Бам" (1989 - 1994), постановчик е в Софийската и Пловдивската опера. Автор на театрална музика. Негова е и фонограмата на авторската музика на Данчо Йорданов в "Сако от велур" - на фолклорна основа, джаз рок с "иронични гъдулки".
Деси Шпатова заключи устата си преди премиерата на "Гълъбът" по нашумелия роман на Патрик Зюскинд. В белетристичния текст един възрастен човечец живее на таван с единствената цел да събере пари и да го купи. Това придава съдържание и пълнота на същестуването му на пазач в банка. Но един ден гълъб каца на прозореца на жилището му и все едно че започва третата световна война. Човечецът променя радикално навиците и мислите си.
В ролята на банковия пазач е Владимир Пенев. Партнира му Снежина Петрова и ще трябва да дочакаме премиерата на 24 октомври, за да разберем какво прави тя. Понеже денят на премиерата е рождената дата на Владо Пенев, даваме му думата: "Не мога да говоря за спектакъла до премиерата. Дори няма да пуснем тв екипи да снимат, защото след това показват части от готовия резултат. Зрителят остава с усещането, че е видял всичко от спектакъла на малкия екран, а това съвсем не е така. За себе си мога да кажа, че репетициите са много въодушевяващи. Заразяват ме емоционално, изключително позитивни са! "Гълъбът" е едно от най-интересните преживявания в актьорската ми практика. Надявам се да бъда всякакъв на сцената - смешен и в същото време нещастен, покъртителен."
Десислава Шпатова завършва Театралния департамент към НБУ през 1995 г. През 1996 г. основава Театралното сдружение за независими проекти "Легал Арт Център", а през 2001 г. специализира театрален мениджмънт в Ню Йорк. Спектаклите й са в програмите на редица европейски фестивали. Печели през 2009 г. "Аскеер" за режисура с "Изкуството да смиташ боклука под килима" от Бергман в Пазарджик и с "Тихи невидими хора" от Яна Борисова в Младежкия театър
Авторът на "Козата" Едуард Олби идва към 30 септември и ще остане до 16 октомври, съобщи за "24 часа" Явор Гърдев. Именитият драматург ще има лекции и срещи в Софийския университет и ще получи титлата "Доктор хонорис кауза" в НАТФИЗ.
Премиерата на "Козата" е на 11 и 13 октомври. За концепциите на режисьора виж интервюто с него в карето. В постановката участват Бойка Велкова, Юлиан Вергов, Михаил Билалов и студентът от НАТФИЗ Иво Аръков.
Явор Гърдев завършва НАТФИЗ през 1998 г. Магистър по философия в СУ. Специализира в Германия, Франция, Великобритания и САЩ. Автор на видеопроекти и пърформанси, режисирарадиопиеси и филма "Дзифт" по книгата на Владислав Тодоров. Негови постановки се играят в "Сфумато", МГТ "Зад канала", Народния театър и Театър 199. Има многобройни награди, сред които два "Аскеер" за най-добро представление (2002 и 2005), "Аскеер" за най-добра режисура (2001) и два "Икар" за най-добра режисура (2001 и 2005). Печели "Сребърен Св. Георги" за най-добра режисура с "Дзифт" на кинофестивала в Москва през 2008 г.
Явор Гърдев: Не изневярата е тематана “Козата”, а радикалната самота
Темата на пиесата е с по-едра метафоричност от семейната драма в "Кой се страхува от Вирджиния Улф", въпреки че съдържа силен анализ на взаимоотношенията в една затворена ситуация, каквото е семейството.
Предпоставките за тази ситуация обаче са много по-радикални - събитие, което трудно може да бъде предвидено, дори трудно е човек да повярва в него. А какво да говорим да живее с него.
Това е изключителна драматургическа находка - жената трябва да повярва в нещо, което изглежда толкова несериозно, че изтласква проблема за изневярата на по-далечен план.
Изключителното послание на пиесата е анализът на ситуацията, в която един човек пожелава да е друг. Тоест тя се занимава с проблема на другостта. В началото ситуацията е безпроблемна. Мъжът е към 50 години, проспериращ архитект, на върха на кариерата си. Той обича жена си, а и тя - него. И двамата не са задръстени, а културни, толерантни, разбиращи хора. Имали са хармоничен живот, но изведнъж отникъде се появява събитие, което ги поставя в, така да се каже, срив на човешкия вид. Затова не казвам, че ситуацията е сходна с тази във "Вирджиния Улф" - няма натрупване на семейни проблеми, които в един момент отпушват напрежението.
Подзаглавието на пиесата е "Бележки към дефиницията на трагедията". Неслучайно, в основата на събитието, променило живота на персонажите, е една коза. (Смята се, че трагедията е произлязла от ритуални танци и песни на маскирани като козли хора, имитиращи спътниците на бога на виното и купона Дионисий - б.а.) Анализира се подмолността на човека, неговата радикална самотност и отчужденост. В резултат на неочаквано проявили се пристрастия и действия на мъжа най-близките му хора се отчуждават от него, не могат повече да го приемат.
Затова смятам, че пиесата, макар че по сила и затворена ситуация напомня "Кой се страхува от Вирджиния Улф", е по-скоро от ХХIІ век.
Тя наблюдава либералното общество в границата, където се появява биоетиката - докъде стига толерантността на това общество, какво може то да осъзнае, да преосмисли.
Логиката на пиесата е в абсолютно познатата ситуация на едно семейство. Обаче абсурдът се въвежда в нея по разтрисащ начин. Оттук нататък персонажите, а и зрителите трябва да се справят с проблема и да определят себе си. Прави се аналогия с всяка чуждост - расова, полова, национална и пр. Това са въпроси, които интересуват днешния свят. Затова "Козата" се играе много по света и има награда "Тони". (24часа)