Правителството да иска от Брюксел разрешение за кризисна дестилация. Това означава огромно количество непродадено вино да се извари и преработи в биогорива. Революционната за страната ни идея лансира председателят на Националната лозаро-винарска камара Пламен Моллов застъпват я все по-смело в бранша. "България - страна на виното" вече не върви за национален бранд.
Нулева година за изкупуване на чуждо грозде обяви "Вини" - Сливен. "Ще правим вино само от нашите 3500 тона грозде", поясни изпълнителният директор Красимир Кръстенов. Алкохолната компания "Белведере" пък продава терена на винзавод "Менада" в Стара Загора, на мястото му първоначално щеше да се строи мол.
Складовете пращят от пълни бъчви, рафтовете на магазините са отрупани с бутилки, а продажби няма. Лозята обаче са наспорили, реколтата е пребогата, а кампания за изкупуване също няма.
Износът за шестмесечието на българско вино е едва 30% спрямо цялата 2008 г. Тогава пък износът е отбелязъл спад от 30%. Продажбите на вино и спиртни напитки за вътрешния пазар също са намалели с 40%, заради бума в сивия сектор, обясни Красимир Кръстенов и добавя: "Сега като не излезем на гроздобер, пак всичко ще се излее в частните казани, а там контрол и акзиц няма."
Спешна обиколка по изби и лозови масиви направи шефът на Националната лозаро-винарска камара Пламен Моллов. По 90 стотинки, че и левче за килограм грозде от белите сортове и по 40-60 ст. за червените ще бележи гроздоберът в тази кампания. Тези прогнози пазарът срина само за 3 дни. Сега новият ценоразпис е 30-35 стотинки за червени и 55-65 стотинки за бели винени сортове. Очакванията са и той обаче да се сриненадолу. При това с риск половината от гроздето пак да остане неизкупено. А Господ тази година наспорил лозята с напращели от плод с висока захарност асми. Реколтата е по-добра от миналата година, но напук на логиката ще жъне само загуби.
"Новите собственици на винзаводите ще бъдат банките", отсича директорът на "Черноморско злато" в Поморие Йордан Панайотов. Много от избите вземат кредит още през пролетта, за да финансират работата по лозята, купуват грозде през есента, а започват да продават вино едва след година - от другата пролет.
Заради тази въртележка инвестициите и печалбата във винарството минават за "бавни пари".
Кризата обаче така удари поминъка, че тотално спря движението на бавните пари и много изби вече не са в състояние да обслужват заемите си. Банките на свой ред са се стиснали още, след като бе оповестено, че най-засегнати от рецесията са лозаро-винарската и мебелната промишленост.
Не се отпускат кредити дори при два пъти по-високи лихви от миналогодишните, обяснява Панайотов.
Правителството трябва да набележи дългосрочни мерки за развитие на отрасъла, а самият той да премине към конструктивни решения, гъвкави схеми и разсрочени плащания, съветват експерти.
Сега в лозарския район Родопска яка, в която лозовите масиви са 23 хил. дка, ще се оберат най-много 6 хиляди, сочат прогнозите. Стопани от пловдивските села Марково, Брестник и Брестовица настояват за минимални защитни цени и се заканват публично да махат догодина коловете и да преорат лозята си в ниви.
Очертава се нулева печалба, но въпреки това трябва да се съхрани перспективата да се купува от контрагентите, смята Пламен Моллов.
Прогнозите му са, че само около 30% от гроздовата реколта няма да се изкупи. Други сметки пък показват, че винзаводите ще изкупят 30% от продукцията, а другите
70% ще отидат в сивия сектор за преработка от нелегални дестилерии и от селски казани. Прекупвачи усетиха, че няма играчи на пазара, и тръгнаха за грозде не с бусове, а с 10-тонни камиони.
Няма битка между лозари и винари, заедно сме в кюпа и заедно трябва да си помогнем да излезем от ситуацията, опровергава писанията в медиите Йордан Панайотов. Каквито и гъвкави схеми да правят обаче, отсега признават - за червените сортове няма никакъв пазар. На пазара няма да участват големите играчи, тъй като винпроми като "Пещера", Карнобат", "Поморие" вече имат засети достатъчно собствени лозя, които започват да плододават. И приоритет не само на тях ще е изкупуването на мускат и мискет, които ще отидат за известните ракии, които и трите компании правят.
Екзотични сортове берат в Карнобат
Изключително добра реколта ще бере "Винпром Карнобат" за известната карнобатска гроздова и изисканите вина "Шато Карнобат". Той разчита на собствени лозя от 15 хил. декара, които дават плодове пета година. Гроздоберът стартира с белите сортове "Шардоне" и "Мускат Пти Грен". Бере се при контролиран добив. "Сега влизаме в масивите с "Мускат Отонел" и "Траминер". За втора година берем и ароматното "Вионие", а за първи път - уханния бял сорт "Семийон". След средата на септември от червените сортове най-високи добиви очакваме при "Мерло", "Каберне Совиньон" и "Сира", а първият "червен" масив, който ще оберем, е с ароматния френски сорт "Пино Ноар", заяви производственият директор на "Винпром Карнобат" Стоян Стоянов.
"2009 е сред най-добрите винарски години, но високите добиви често стават причина и за нелегално производство на вина и ракии. Това заедно с кризата се отрази сериозно и върху продажбите ни", коментира изпълнителният директор Десислава Николова.
Според нея все повече хора се ориентират към наливния алкохол заради изключително ниската му цена. Винпромите вече берат от собствени лозя и не изкупуват гроздето на доскорошните си контрагенти. А богатата реколта отива в частните казани, които са в основата на огромния по размерите си сив сектор. "В разгара на гроздобера е добре законотворците да помислят дали да не ограничат дейността на казаните в рамките на годишното плододаване, за да гарантират не само интересите на производителите, но и здравето на потребителите", коментира Десислава Николова. (24часа)
“Пещера” спасява над 100 кооперации
Винпром Пещера" няма да свива обемите си в изкупната кампания заради кризата. "Реколтата е изключително добра - сочно грозде с висока захарност. И за втора поредна година ще преработим около 40 хил. тона. Имаме 15 хил. дка наши лозя и вече 70% от тях са в активно плододаване през тази гроздоберна кампания.
Останалото грозде ще купим от над 100 контрагенти, с които сме сключили предварителни договори и всяка година получават финансови субсидии от нас, за да дадат добри добиви", обяснява Иван Папазов, изпълнителен директор на "Винпром Пещера".
За първи път компанията пуска в собствените си масиви гроздокомбайни, което частично ще замени трудоемкото бране. Селектираните насаждения за специалните селекции вина и ракия обаче ще се берат само на ръка.
"Тази година ще берем предимно сортовете "Каберне", "Мерло", "Сира", "Пети вердо", "Мускат отонел", "Тамянка", "Совиньон блан" и късния "Юни блан". В началото на 2009 г. винпромът засади още над 900 дка нови лозя, в които преобладават сортовете "Мускат отонел" и "Совиньон блан", които са търсени, защото от тях стават хубавите български ракии", информира още Иван Папазов.
Компанията, която управлява, очаква с голям интерес тази есен първите реколти от френски и италиански сортове, които са засадени в собствените й масиви. Те са всъщност и първи за страната - немските "Регент" и "Дорнфелдер", италианските "Просеко" и "Анчелота", френските "Вионие" и "Пети вердо". (24часа)
Държавата се дави в алкохола на казаните
Откъде идва излишъкът? Винзаводите са задръстени с продукция поради свития пазар за износ. У нас не че е намаляло пиенето, напротив, но през последните 5 години само 50% от гроздовата реколта се изкупува от винзаводите, сочат докладите на "Агростатистика".
Останалото количество отива за нелегално производство на алкохол. В страната има множество незаконни дестилационни колони, които произвеждат за денонощие от 5 до 20 тона спирт, от който с микс от есенции се правят напитки по избор - ракии, водки, мастики и т.н. Те се продават по кооперативните пазари нелегално (без нито една от законово определените регистрации, разрешения и лицензи) и затова не подлежат на никакъв контрол. По данни на финансовото министерство от 133 данъчни склада у нас и 1665 специализирани малки обекти за дестилация само 10 от търговските дружества, лицензирани като данъчни складове, внасят 81% от събрания акциз. "Недоумявам как един едноличен търговец може да регистрира 30 казана на различни адреси", казва шефът ан "Вини" - Сливен, Красимир Кръстенов.
Приходът от акциз на един селски казан за миналата година показва, че средно всеки от регистрираните 1665 обекта са преварили само по 118,48 литра за една година. Реалната цифра обаче на т.нар. специализирани малки обекти за дестилиране е около 9000. Те обаче правят хиляди тона алкохол без контрол на качеството, съоръженията, продуктите, производството.
Пламен Моллов, председател на Националната лозаро-винарска камара: Имаме запаси за година
- Проф. Моллов, лозаро-винарството е най-засегнато от кризата. Какъв е изходът?
- За първи път сме свидетели на такава криза и е трудно да се правят прогнози. В създалата се ситуация държавата не може да помогне много, защото не се намесва на пазара. Но правителството би могло да потърси нови пазари, както и да ограничи сивия сектор, който разбива имиджа на българското вино. Отрасълът се нуждае от дългосрочни мерки за развитие.
- Вие лансирахте идеята за кризисна дестилация, т.е. излишъкът от вино да се преработи за биогорива.
- Така е, вярно, че за страната ни това звучи доста необичайно, но такава практика има в страни с най-големи традиции в лозаро-винарството като Франция, Италия, Испания. А ЕС отделяше годишно по 400 млн. евро, за да помогне на стопаните, като изкупи и преработи в биогорива излишните количества вино.
- Има ли друг спасителен пояс от кризата?
- Този колапс ще има оздравителен характер за отрасъла, защото ще отсее хазартните играчи, които са разчитали инцидентно да продадат реколтата на високи цени. Сега те ще бъдат най-зле, докато лозарите - предимно кооперации, които са сключили договори още през пролетта с винопроизводители, ще устоят, защото изкупуването на гроздето им е гарантирано.
- Какво ще стане, ако много винарни обявят нулева година?
- Страната ни има наличност от 150 хиляди хектолитра вино, което е достатъчно да покрие консумацията за една година. Моите прогнози обаче са, че само около 30% от гроздовата реколта няма да се изкупи.
НИКОЛАЙ МОСКОВ