25 април 1995 г., 20,50 часът. Босът на най-мощната силова групировка в този момент Васил Илиев излиза от парк-хотел “Москва”, където е бил на среща с партиен функционер, секретар на софийска организация.
Бившият борец и президент на ВИС се качва в чисто новия си сребрист “Мерцедес 600 SL”, купен 24 часа по-рано от друга митична фигура в престъпния свят по онова време - Филип Найденов-Фатик. Спортният автомобил е регистриран същия ден и Илиев няма търпение сам да го подкара, отивайки към “централата на ВИС” - ресторант “Мираж”. На метри зад него, в “Сеат Толедо”, босът е следван от гардовете си Радостин Бързанов-Радо и Роберто Георгиев-Бъри.
Около 21,15 ч двете коли влизат в уличката “Никола Каменов”, оттам до “Мираж” остават не повече от 300 метра. Тъмната квартална пряка е осеяна с огромни дупки и Васил Илиев натиска рязко спирачки, за да заобиколи всяка от ямите. Когато шампионът по класическа борба намалява до 20 км в час край новострояща се кооперация вляво, от строежа изскачат двама мъже и откриват автоматичен огън към колата, бягайки към отсрещната страна на улицата.
Три куршума пробиват предното стъкло веднага, а докато килърите пресекат от другата страна, изстрели пръскат и предния десен прозорец на автомобила. Васил Илиев е вече безжизнен. Новият му мерцедес обаче изминава още няколко метра и се забива в металната ограда на строежа, след като собственикът му е вече мъртъв.
Секунди по-късно двамата гардове изскачат от колата стъписани, и откриват боса си с килната встрани глава.
Докато наемните убийци потъват в мрака между блоковете, охранителите, уплашени почти до смърт тичат безпомощни към “Мираж” с викове: “Убиха Васил! Помощ!”
Днес, 18 години след един от най-професионалните поръчкови разстрели у нас, криминалистите, разследвали екзекуцията, са категорични, че тя е поръчана от един от босовете в набиращата сила тогава групировка СИК - Милчо Бонев-Бай Миле. Доказателства за това обаче така и не са събрани.
Бивши служители на Централната служба за борба с организираната престъпност, която поема разследването на разстрела, събират оперативна информация, че стрелците са хървати и се познават с украинските екзекутори на Андрей Луканов. Единственото сигурно доказателство в тази посока обаче са само двата открити хърватски автомата “Заги”, с които е екзекутиран Илиев. Години по-късно антимафиоти и полицаи ще установят, че Бонев създава цяла хърватска бригада за убийства, която извършва повече от 10 поръчкови екзекуции в България.
Още в нощта на разстрела всички са сигурни, че това убийство ще запали гангстерска война и ще потекат реки от кръв.
Докато линейка и полицейски патрулки със сирени пътуват към лобното място на първия голям мутренски бос, в заведението на другия борчески лагер “Аякс” са се събрали босовете на СИК. Бившите задружни спортисти вече са се отделили на два враждуващи лагера. В “Аякс” за убийството на Илиев научават много от босовете на СИК, които ще се прочуят в следващите години като “добре облечени бизнесмени” - сред тях са Красимир Маринов-Големия Маргин, Дмитрий Минев-Димата Руснака и Румен Николов-Пашата.
“Действително след убийството на Васко Илиев се уплашихме, стояхме постоянно в “Аякс” под охрана - камери, бронежилетки. Дори имахме намерение да закупим бронирани автомобили.
Нямаме представа кой и защо уби Васко Илиев. Не знаем какво да мислим Всички предохранителни мерки вземаме, за да не се случи същото и с някого от нас...”, разказва по-късно пред следствието Красимир Маринов-Големия Маргин.
“Вечерта бяхме в “Аякс” всички от “Интергруп”. Ние поначало там си стоим. Дойде едно от нашите момчета - Миро, и ни каза, че Васко Илиев бил застрелян. По същото време звънна и Димитър Джамов. Доколкото разбрах, на него са му се обадили в “Хемус” за случая с Васко и той ни телефонира. В първия момент не повярвахме. Останахме като гръмнати”, казва в показанията си Пашата.
Холдингът на сикаджиите “Интергруп” се създава точно по това време, а сред участниците в него са Младен Михалев-Маджо, Красимир Маринов-Големия Маргин, Милчо Бонев-Бай Миле, Дмитрий Минев-Димата Руснака, Венци Стефанов, Румен Николов и Стоил Славов.
В месеците преди убийството на Илиев две са компаниите, които делят силовото застраховане в България. Но докато ВИС, управлявана от Васил Илиев, е категоричен лидер на пазара, СИК едва набира сила, защото част от босовете доскоро са се крили в чужбина заради престрелка в кв. “Дружба”.
Точно в последните месеци от живота на Васил Илиев легалната му империя се разраства чрез 10 различни дружества, регистрирани в София, Кюстендил и Бургас. По това време той държи сериозен дял от застраховането, развлекателния и хазартния бизнес в почти цялата страна.
“Васил Илиев започваше легализация на мръсния си бизнес, но това не се харесваше на всички нива на силовите групировки”, припомня си бивш шеф на отдел “Убийства” в националната полиция. Той разказва, че в месеците преди смъртта си Васил Илиев е предизвикал много от враговете си, сред които бил и мощният икономически бос още по онова време Илия Павлов. Според данни, проверявани от МВР, екзекутираният на 7 март 2003 г. шеф на “Мултигруп” бил толкова ядосан на Васил Илиев, че на рождения ден на боса на ВИС през януари 1995 г. му подарил препарирана конска глава, разказва още бившият топполицай.
Конфликтът между двамата бил, защото Илиев вече се чувствал недосегаем и
искал да се откъсне от хората над него в сянка, смятат бивши антимафиоти.
“Не бях в течение в последно време за бизнеса на Васко. Но моето мнение е, че той някак се беше надценил. Същевременно беше подценил много личности и обстоятелства. Едва ли не се мислеше за недосегаем.
Това негово недостатъчно оправдано самочувствие и самоувереност му “изяде
главата”...
Истината е, че където са “големите пари”, там възникват и различни проблеми, които понякога, за съжаление, водят и до трагична развръзка. Както беше в случая с Васко Илиев”, заявява в следствието Младен Михалев-Маджо, също разпитан за убийството.
В показанията си пред разследващите Големия Маргин определя като пълна глупост и манипулация версията, че СИК може да е организирала убийството на Илиев.
“Както ви казах, с Васко бяхме приятели и смъртта му не само ме изненада, но направо ме потресе”, твърди Маринов. На оперативно ниво обаче службите още в първите месеци работят по няколко основни версии, сред които водеща е екзекуцията да е поръчана от някого, свързан със СИК. Мотивите са, че от силовата групировка са преценили, че само така могат да изместят от лидерското място конкуренцията.
Информатори твърдят по това време, че Милчо Бонев е бил инициатор на поръчковото убийство, но преди да бъдат наети килъри, съгласието си за екзекуцията дали и останалите босове в СИК. Полицаи тогава проверяват и дали конфликтът с Илия Павлов не е станал причина за убийството. Доказателства обаче не са намерени.
Ден след разстрела ученик от столичното 73-о училище открива хърватския автомат “Заги”, с който е убит босът на ВИС. Две години по-късно е намерен още едни автомат със заглушител същата марка. Полицаите не откриват обаче почти никакви следи от килърите.
Още в първите часове разследването е поето от отдел “Контратерор” на ЦСБОП вместо от отдел “Убийства”. Не е ясно обаче какво са работели антимафиотите, защото и до днес в архивите по това убийство няма почти никаква информация, различна от публикуваната в пресата.
Два дни след убийството императорът на ВИС е погребан пищно в родния си Кюстендил. Около 5000 облечени в черно мъже плачат на 4-километрова траурна процесия. Сред тях са братът на Васил Георги Илиев, станалият по-късно контрабандист номер 1 Константин Димитров-Самоковеца, Димитър Димитров-Маймуняка. През следващите 10 години и те бяха екзекутирани от наемници.
С обезглавяването на ВИС започва истинският възход на СИК, силно подкрепен от различни управляващи, категорични са бивши антимафиоти и полицаи. Смятаният за поръчител на убийството Бай Миле на свой ред бе екзекутиран в най-масовото у нас мутренско убийство, при което в ресторанта му “Славия” бяха разстреляни той и петима от гардовете му на 30 юли 2004 г.
“Държавата не можа да стигне до поръчителя, но в крайна сметка го застигна подобаващо наказание. Както стана с повечето повярвали си престъпни босове”, коментират бивши и настоящи спецполицаи. След 2 години случаят с убийството на Васил Илиев ще бъде затворен завинаги като неразкрит, тъй като изтича 20-годишната давност на престъплението.