Донякъде изненадващо, но екзотичните идеи на управляващите се оказа, че всъщност сближават производители и търговски вериги. Изказванията на депутатите от "Коалиция за България" Спас Панчев и Захари Георгиев за затваряне на хипермаркетите през уикенда и въвеждане на таван на надценките за първи път от години обединиха двете страни. Почти не може да се намери производител, търговец, икономист или потребител, който да подкрепи подобни мераци за регулация.
"Никога не сме настоявали за специален закон за търговските вериги и ограничаване на работното им време. Винаги сме били само за по-справедливо разпределение на добавената стойност", коментира Лукан Луканов, председател на съюз "Произведено в България". И признава, че и без закон след разговори са стигнали до консенсус, че и двете страни трябва да печелят от продажбата на една стока. В резултат имало положителна тенденция за повече български продукти в търговските вериги и отношенията се подобрявали.
В много от големите магазини отпаднали и някои такси като "рожден ден" и "отваряне на нов обект". А само преди година "Произведено в България" се оплакваше, че има над 100 такси, които задушавали малкия и средния бизнес.
Всъщност мнозина си задават въпроса защо българските производители се оплакват от веригите, а продължават да искат да продават там стоката си. А какво да я правим, сами ли да я пласираме, отговаря шефът на асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров.
Според него не е нормално на един преработвател да се налага да прави ферма, да отглежда фураж за животните, а накрая и сам да продава.
Не искам да ставам търговец, аз съм производител, казва Зоров. И посочва примери, че са се провалили почти всички опити да се продават самостоятелно собствени продукти. Например известна колбасарска фирма с верига от магазинчета в София се принудила да затвори повечето и останал само един.
При това свито потребление и търсене няма как да оцелееш с продажба само на 1 вид продукти, твърди Зоров.
Има обаче и обратни примери. На пръв поглед парадоксално, но веригите се оказват причина за развитие на нов бизнесмодел - на малки бутикови магазинчета с предимно български качествени продукти с малко по-високи цени.
Да, именно веригите са една от причините да се насочим в тази ниша, казва Антон Владимиров, собственик на 4 магазина под брандовете "Хляб и сирене за приятели" и "Вино и сирене за приятели". Там всички млечни продукти са на мандра "Добрев", която освен това продава и сама чрез 7 "Млекарници на Добрев". Освен обекти в София има и един в Бургас.
По този начин има пазар за качествени храни, които биха станали непродаваеми
във веригите,
като се сложат такси и бонуси и различни изисквания, коментира Владимиров. Неговата концепция е да е близо до производителя, което му позволява да продава истинско кисело мляко, което вкисва след 10-ия ден.
Това е начин за намиране на място под слънцето, не се конкурирам с веригите, защото идеята тук е съвсем друга, каза Владимиров. Концепцията, започнала преди 2,5 г., се радва на успех и позволява да се отварят нови магазини.
Постоянно търсим и други малки български производители, които могат да предложат качествена храна, близка до разбиранията ни, заяви Владимиров. Иначе кризата се отразява и на този нишов пазар. Оборотите са спаднали след започването на протестите.
Все пак от "Произведено в България" твърдят, че е било грешка пускането на веригите в центровете на градовете, навсякъде в Европа хипермаркетите били в околностите. Например наскоро 2 вериги отворили в Пещера и вече там нямало нищо - нито пекарни, нито бакалии.
Ограничаването на работното време на веригите не е еднозначно, затова ще поставим въпроса на следващото заседание на управителния съвет, заяви пък Димитър Зоров. Ако се направи като мярка, която да подпомогне дребните търговци, трябвало да се види и какво е отражението върху производителите и потребителите. В момента повечето малки магазини продавали ограничен асортимент, и то предимно от ниския ценови сегмент.
Те предпочитали да вземат 10 кг сирене по 3 лв./кг, отколкото 3 кг по 10 лв.
Тогава къде ще се продават по-качествените и скъпите продукти,
пита Зоров. Нямало логика да се подпомагат български търговци, ако това ще навреди на производителите заради намален оборот. Според Зоров обаче има логика във въвеждането на максимална надценка или бонуси над доставната цена на стоките. Това можело да стане, като се определят тавани за различните стокови групи.
България не успява да се справи с новите предизвикателства, които изискват смели реформи, и някои политици решиха, че имат нуждата от враг върху когото да прехвърлят вината за своя провал, коментира и Йордан Матеев, изпълнителен директор на сдружението за модерна търговия, в което влизат големите търговски вериги у нас. Причината за високата безработица и ниските доходи не била в хипермаркетите.
С лансирането на популистки идеи се плашат инвеститорите в България. Вече няколко години търговските вериги работят под постоянни заплахи за държавни регулации, повечето от които дори са незаконни, твърди Матеев. Пример за това били мераците за въвеждане на задължителна квота български продукти. Това противоречи на принципите за свободен пазар на ЕС.
Някои политици не разбират, че веригите са просто посредник, ако потребителите искаха да има само български стоки, то естествено, че ще се предлагат само такива, коментира Матеев.
Всъщност и производителите, и търговците признават, че веригите имат основен принос
за изсветляване на икономиката у нас. В тях не се приема стока без документи и доставчиците им няма как да избягат от плащане на ДДС, осигуровки и такси.
Това обаче допълнително разшири пропастта между нас и работещите на тъмно, твърди Зоров. Стигало се до 30-40% разлика в себестойността. Например при едно и също качество сиренето излизало 10 лв./кг от редовните мандри и 6 лв. от тези, които не плащат всички налози.
Безспорен плюс на веригите е и че увеличиха възможностите за избор на потребителите. За разлика от малките магазини, където има 2-3 продукта от една стокова група. При това от различни ценови сегменти. Веригите имат принос и за нормализиране на цените на дребно у нас. Традиционното доскоро поскъпване за Коледа и Великден изчезна.
Производители обаче се оплакват, че заради натиска от веригите за все по-ниски цени са принудени са правят некачествени продукти и това е причината за масовото навлизане в България на заместители и сурогати на месо и мляко.
Собственик на бакалии: Оборотът ми не е паднал
Не е намалял драстично оборотът ми, въпреки че се появиха магазини на три големи вериги, казва Васил Лановиев, собственик на пет магазинчета в последната част на "Люлин". Признава, че в началото пробвал да влезе в една от тях. Поискали му 1-годишен договор, което не му дало голяма сигурност. Но приел, а само веднъж плащането към него закъсняло с близо 2 месеца.
През това време взех заеми, за да се заредя отново от доставчиците, защото те не искат да чакат, спомня си Пановиев. Онова, което истински го стреснало обаче, били никнещите една след друга такси.
А като свършат таксите, започват премиите, нещо подобно, но на обратно, поне аз така го разбрах, казва 53-годишният мъж. Имало и две санкции - парична глоба за цена за кисело мляко, доставяно от чифлик в Балкана.
"Чашата преля, когато дойдоха да ме предупредят, че ще ми наложат наказание, ако друга верига излъчи по-ниска продажна цена на артикул", пояснява Пановиев. И добавя: "Платих си такса за напускане, защото и такава има, и си отидох. Обърнах гръб на всякакви промоции, дегустации, презентации, торби с лого на доставчика и други подобни."
Българинът предпочита родното, ако е качествено
Българите предпочитат да купуват стоки, произведени в България. Затова и подкрепят всички мерки за тяхното стимулиране, показва изследване на "Галъп интернешънъл". То е за нагласите и предпочитанията спрямо българския произход на стоките и беше огласено от съюз "Произведено в България".
Според данните от анкетите обществото твърдо подкрепя българското производство по отношение на храните.
С най-голям дял сред предпочитаните хранителни стоки са хлябът, хлебните изделия и млечните продукти - с 91 на сто. Следват ги плодовете и зеленчуците - с 89 на сто, месото и колбасите - 86 на сто, лютениците и консервите - 75 на сто, сладкарските изделия - 67 на сто.
Патриотизмът обаче отстъпва, когато потребителите смятат, че качеството е по-ниско на родните стоки. Предпочитанието за български произход рязко спада при дрехи, облекла, обувки на 48 на сто, при мебели и обзавеждане - 36 на сто, козметика - 28 на сто, битова техника - 14 на сто. Алкохолни напитки от български произход предпочитат 36 на сто от българите, показва проучването.