В моловете, метрото, спортните зали и стадионите, по летищата трябва да се поставят автоматични дефибрилатори, за да се спасяват хора с внезапна сърдечна смърт.
Това предложение ще отправи кардиологичното дружество към здравния министър д-р Таня Андреева на 10 октомври, съобщи шефът му доц. Иво Петров вчера. Става дума за програма за публична дефибрилация, каквато има от години в почти всички европейски страни и в САЩ.
“Американците са създали формула, по която се изчислява на колко хора може да се помогне
в даден регион. При около 7 млн. население у нас по тази формула се получава, че имаме около 3800 случая на внезапна смърт годишно”, каза доц. Елина Трендафилова, шеф на отделението по спешна и интензивна кардиология на Националната кардиологична болница и съпредседател на Българската сърдечна и съдова асоциация.
Ще предложим с автоматичните дефибрилатори да боравят след обучение полицаи, пожарникари, медсестри и фелдшери, обясни доц. Петров. Не се изискват обширни медицински познания, за да се справи човек, добави той. Обучението може да се провежда в болници или от БЧК.
Първата стъпка е да се промени законовата база, според която у нас с дефибрилатор може да работят само лекари. Нормата е вече остаряла и не отчита наличието на автоматични дефибрилатори, уточни доц. Петров.
Те са умни машинки, които са направени за употреба и от хора без медицинско образование, каза доц. Трендафилова.
В САЩ доказали, че и шестокласници могат да се обучат
на работа с тези апарати. При другите апарати лекар трябва да разпознае сърдечния ритъм и да прецени трябва ли да се приложи дефибрилация и сам го управлява. При автоматичните има електроди, които трябва да се залепят на определени места и това е указано. След това се включват и започват да дават гласови команди и указания. Устройството разпознава 2 вида ритъм - такъв, при който се дефибрилира, и такъв, при който няма нужда за момента, обясни доц. Трендафилова. Това става за секунди и в това време пациентът не бива да се пипа, за да се отчете верен резултат.
След това се натиска копчето за дефибрилация или апаратът с глас указва да се продължи сърдечният масаж. Обикновено се препоръчват серии по 30 компресии с 2 вдишвания уста в уста за 2 минути.
Цялата работа може да продължи няколко минути, а може и повече от час. Това зависи от анализа на сърдечния ритъм.
За да заработи такава програма обаче, първо трябва да се въведе регистър за броя на починалите от внезапна сърдечна смърт, каза доц. Трендафилова. Засега това не е ясно поради липсата на код за отбелязване на такава причина за смърт. Излиза, че у нас никой не умира от внезапна сърдечна смърт. Вероятно не се познава и дефиницията. Внезапната смърт е тази, която е настъпила в рамките на минути до 1 час от появата на симптомите, независимо от подлежащите заболявания, включително и преживян инфаркт, уточни доц. Трендафилова.
Според нея трябва да се обучат общопрактикуващите и всички лекари какво е внезапна смърт и
поне 1 г. да се събират данни къде се случват най-често
тези инциденти. Така ще се разбере и къде е най-добре да се поставят устройствата. След това персоналът на тези места трябва да се обучи да работи с тях. Курсът трябва да се повтаря веднъж годишно.
Едно от местата, където трябва да има автоматични дефибрилатори, са училащата, смята доц. Трендафилова. В училищна възраст е единият пик на инцидентите със спиране на сърцето поради стреса върху деца с неизявени вродени заболявания. Другият фактор е употребата на енергийни напитки, които са особено опасни, ако сърцето не е в отлично здраве. Кофеинът и тауринът в тях са вредни и трябва да се забрани продажбата им на лица под 18 г., твърди доц. Трендафилова.
В училищата освен учителите на работа с дефибрилатор могат да се обучат и големите ученици, както е в САЩ.
По света автоматични дефибрилатори има и в големите хотели. При стъпването си у нас световните хотелски вериги също поискали да се оборудват с апаратите, но законът попречил.
Обикновено внезапната смърт - извън болниците, се случва в 80% по домовете и 20% на улицата по данни на доц. Трендафилова.
Смъртността се увеличава с по 10% на минута, ако нищо не се направи. Ако се прилага кардиопулмонална ресуцитация, какъвто е терминът за възстановяването на кръвообращението и наличието на кръвно и пулс, и ранна дефибрилация този процент се намалява, така че все едно купуваме време, каза доц. Трендафилова. В страните с най-добро покритие с външни дефибрилатори делът на преживелите клинична смърт е между 20 и 30%. Това означава, че между 1/5 и 1/3 от хората, на които се е случило и е започнала навременна помощ навън,
имат шанс да бъдат изписани от болницата след лечението.
Много от тези пациенти умират от последваща кома вследствие на увреждания на мозъка.
Последиците на този вид кома също могат да се преодоляват. Използва се методът контролирана хипотермия - пациентът трябва да се замрази за 12 до 24 часа. Обикновено се вливат ледени серуми и се обвива в ледени одеяла, температурата остава 33-34 градуса. След това се затопля.
Така се запазва животът на пациентите, които са изпаднали в кома след успешно ресцуцитиран сърдечен арест. Намаляват се метаболитните изисквания на мозъка, при което той не страда толкова от недостига на кислород. Методът е изключително ефективен, но не се прилага у нас.
АННА БОТИНОВА
Доц. Елина Трендафилова: Сърдечният масаж спасява живот
- Доц. Трендафилова, какво трябва да направим, ако до нас падне човек?
- Първо трябва да го разтресем за раменете - ако няма реакция, значи наистина е в безсъзнание. Не се пипа пулс, не се гледа нищо друго. Викаш спешна помощ и започваш сърдечен масаж, чрез който се имитира работата на спрялото сърце. Пациентът трябва да е легнал на твърда повърхност. Дланите се поставят една върху друга в долната трета на гръдната кост. Нужни са поне 100 компресии - натискания, за минута. За ефект трябва да има хлътване на гръдната кост до 5 см надолу, за да се поддържа налягане, необходимо и за мозъка. Това се прави поне 2 минути и следва дефибрилация, ако има възможност. Иначе се прави без прекъсване.
- Може би са нужни курсове по първа помощ при сърдечносъдови болести?
- За няколко часа всеки може да се научи, включително и на работа с автоматичен дефибрилатор. Ако ще се въвежда такава програма, масовото обучение е задължително. У нас обаче има страх у хората в такива ситуации - да не би да навредят, ако предприемат нещо. Напротив, само могат да помогнат, да спасят живот! Обдишването също отблъсква хората, а и в световните препоръки вече се казва, че по-важната първа помощ е сърдечният масаж, може и без обдишване при сърдечна смърт. С масаж човек не може да сгреши. Дори да се счупят ребра, не е страшно - по-страшна е смъртта.
На второ място идва ранната дефибрилация, тъй като тя помага при ритъмна смърт.
- Достатъчно ли е оборудването в линейките, за да се спасяват такива случаи?
- В София те са добре оборудвани. Проблемът е, че екипите са много по-малко от нужното. Линейката трябва да пристигне в рамките на 4-5 минути, за да се спасят мозъкът и сърцето.
АНИ СТОЯНОВА
Някои се носят като жилетки
Има хора, които са застрашени от внезапна сърдечна смърт, но не покриват показанията за имплантиране на кардиовертер дефибрилатор. За тях са спасителни дефибрилатори като жилетки, които се носят постоянно.
Тези апарати правят кардиограма денонощно и опасното състояние се хваща веднага. Ако разпознае погрешно ритъма - поради движения на пациента например, той предупреждава с глас, че ще направи дефибрилация и пациентът може да изключи тази функция. Тези жилетки се носят за известен период постоянно с изключение на времето за къпане.
Други дефибрилатори изглеждат като химикалки и се носят във вътрешен джоб на сако. Те се продават свободно срещу рецепта от личния лекар в някои страни.
Хора, които искат да са защитени при пътни инциденти например, си носят дефибрилатори в колите.
У нас са достъпни кардиовертер дефибрилаторите, които се имплантират. Те са колкото кибритена кутийка и са нужни за около 100 души годишно. Проблемът е, че здравната каса плаща само 6000 лв. от стойността на апарата, а той струва минимум 12 000 лв. Останалата част се дава от пациента, което е непосилно за голяма част от болните. (24часа)