Петър Ганев
В НАСКОРО публикувания тримесечен анализ на българската икономика отбелязваме, че безработицата в България се покачва, въпреки че вече се създават нови работни места и заетостта се отлепи от дъното.
Това наблюдение обърква хората, тъй като наглед има противоречие – не звучи логично да има повече работни места, а пък безработните също да се увеличават. Причината за подобно объркване се крие в това, че повечето хора имат различно разбиране за понятието безработица от това, което статистиката влага в него.
Интуитивното усещане на всеки е, че безработицата отчита всички хора без работа, и съответно очакванията са тя да е много висока. В крайна сметка всеки вижда, най-малкото сред съседите си, че поне 3-4-ма от всеки 10 в трудоспособна възраст са без работа.
На фона на тези лични наблюдения хората са повече от скептични, когато чуят, че безработицата е около 12%. Разминаването идва оттам, че статистиката брои за безработни само хората, които активно търсят работа. С други думи, от 10 съседи наистина поне 3-4-ма нямат работа, но само един от тях търси активно – друг може да е изгубил работата си по време на кризата и да е обезкуражен, а останалите може просто да са икономически неактивни.
Така че статистиката не се опитва да скрие липсата на работа в страната, просто зад понятието “безработица” стоят само търсещите и ненамиращи работа, а не всички неработещи.
Именно затова ние по-скоро следим заетостта, тъй като тя отчита всички работещи в трудоспособна възраст и не се влияе от моментните настроения на хората да търсят или не работа. Та именно данните за заетостта показват, че 3-4-ма на всеки 10 не работят, което вече би се приело с много по-голямо доверие сред хората.
Методологическите разминавания между двата показателя – заетост и безработица – правят така, че е възможно и двете да се покачват, точно както се случва у нас през 2013 г.
Данните за заетостта сочат, че след три пълни години на спад (2009-2011) коефициентът на заетост се отлепи от дъното в началото на 2012 г. и тръгна нагоре спрямо съответните тримесечия на предходната година. В рамките на 2012 г. така и не се покачи реалният брой на заетите, като запазването на работни места и намаляващото население бяха причината за нарастващия коефициент на заетост.
От началото на 2013 г. заетите започнаха да се покачват и в абсолютен размер – след 16 поредни тримесечия на спад от началото на 2013 г. има ръст в броя на заетите. Това е и най-солидният показател, че вече се създават нови работни места и реалното възстановяване на пазара на труда е започнало. Остава, разбира се, отворен въпросът дали тази тенденция ще се запази на фона на забавящата се икономика.
Макар до края на годината да очакваме леко нарастване на заетите, ако икономиката не започне да расте, нищо чудно негативните тенденции на пaзара на труда да се завърнат.
Ако се вгледаме в движението на безработицата, то в периода 2009-2011 г. развитието е логически сходно със заетостта – заетостта пада, а безработицата се покачва.
От началото на 2012 г. обаче се наблюдава ново разрастване на безработицата, което на пръв поглед буди недоумение. Причината за това е именно в задържането на заетостта и раздвижването на пазара на труда, което провокира обезкуражените да започнат да си търсят работа По-голямата част от тях обаче не успяват да си намерят такава, особено през 2012 г., което разширява безработицата.
Това твърдение може да бъде допълнително защитено с данните за обезкуражените лица, които показват как от началото на 2012 г. обезкуражените започват да спадат и тенденцията се засилва в първите месеци на 2013 г.
През второто тримесечие на 2013 г. те са с 20 хил. души по-малко спрямо година по-рано, тоест 20 хил. доскоро обезкуражени са намерили мотивация да потърсят активно работа. Това също е положителен сигнал, макар и да увеличава безработицата.
Данните от наблюдението на работната сила носят по-скоро положителен сигнал – макар и тромаво, вече се създават нови работни места, което покачва както коефициента на заетост, така и абсолютния брой на заетите. Все още оставаме далеч от нивата на заетост преди кризата, като слабият ръст на икономиката не създава очаквания, че скоро ще се възстановят изгубените в периода 2009-2011 г. работни места.
Броят на обезкуражените постепенно се свива, което неизбежно води до покачване на коефициента на безработица. До края на годината безработицата най-вероятно ще се задържи на нива над миналогодишните въпреки появата на нови работни места.
Регионалните различия обаче остават много големи. През последните няколко години огромната част от стопанската активност в страната се съсредоточи в Южна България.
През 2012 г. и седемте области с най-ниска заетост са в северната част на страната, а седемте области с най-висока заетост – в южната. В периода между 2008 и 2012 г. в две от областите с най-висока заетост преди кризата (Смолян и Варна) беше отбелязан спад от над 10 процентни пункта.
През първите две тримесечия на 2013 г. започват да се забелязват и първите положителни сигнали на пазара на труда в някои от областите в Северна България. Това са най-вече Плевен, Габрово, Русе, Варна и Добрич. Работни места продължават да губят Враца, Ловеч и Монтана.
Тъй като заетостта в Североизточния район на страната (включващ областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен) се влияе най-силно от сезонни тенденции, реална оценка за темпото на възстановяване на пазара на труда в тях ще бъде възможна едва в края на годината.
В Южна България най-бързо се възстановява пазарът на труда в област Бургас, където има реални шансове в края на тази година заетостта да достигне предкризисните си нива. Повишаването на броя на заетите на годишна база в София (столица) през първите две тримесечия също изглежда обнадеждаващо, тъй като икономическата активност в столицата е до голяма степен барометър за състоянието на целия Югозападен регион.