ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА, Институт за пазарна икономика
През 2009 г. икономиката на България не бе подмината от световната финансова и икономическа криза и БВП се сви с 5,5%. През следващите три години икономиката започна плахо възстановяване.
Какво спира възстановяването от кризата? Причините за това слабо представяне на българската икономика са и външни, и вътрешни. Външните фактори са свързани с бавното възстановяване на икономиката на ЕС, с която България е силно обвързана. Това, което наблюдаваме в ЕС от началото на кризата до момента, де факто сбъдна най-песимистичните очаквания за т.нар. възстановяване.
Невъзможността на европейската икономика да загърби решително икономическата криза се дължи най-вече на лошата комбинация от неустойчиво дългово бреме и загуба на конкурентоспособност в страните от периферията, които пък "заразяват" със слабия си растеж и останалите страни.
Лошата новина и за българската, и за европейската икономика е, че докато натрупаните планини от дълг и неконкурентоспособност не бъдат решени, в най-добрия случай ЕС ще продължи да стагнира (а в най-лошия - да се свива). А това ще тегли надолу и растежа на българската икономика.
Над 80% от преките чужди инвестиции в българската икономика от 2000 г. насам са от страни в ЕС. Освен това над 60% от износа на България от 2007 г. до 2011 г. е за страни от ЕС.
Сред вътрешните фактори зад трудното възстановяване от кризата можем да откроим най-вече ниската производителност на труда (все още най-ниската в целия ЕС) и в контраст с нея - бързия ръст на разходите за труд, които дърпат надолу конкурентоспособността на икономиката ни. Значителните регулации на пазара на труда също пречат на бизнеса и го товарят с преки и непреки разходи.
Какви са шансовете за растеж на страната в близко и далечно бъдеще? Споменахме, че до 2011 г. над 60% от българския износ е бил към други страни от ЕС. Но през 2012 г. за пръв път наблюдавахме ръст в дела на трети (не от ЕС) страни до 41,5% и свиване на дела на ЕС до 58,5% (с близо 4% само за година). Всъщност растежът на износа през 2012 г. се дължеше единствено и само на продажбите на трети пазари, докато износът за ЕС се сви.
Предвид мрачните перспективи пред растежа на европейската икономика в средносрочен план преориентирането към пазари извън ЕС и по-голямото диверсифициране на износа би могло да се превърне в една от "спасителните лодки" за растежа на българската икономика.
При значителното намаление на чуждите инвестиции от 2009 г. насам и относително ниските вътрешни спестявания европейските средства през 2014-2020 г. дават възможност за продуктивни инвестиции в регионално развитие, инфраструктура, повишаване на качеството на човешкия капитал и подобряване на административното обслужване - все предпоставки за икономически растеж "в бързата лента".
В по-дългосрочен план задължително условие за икономически растеж е добрата бизнес среда. Ако се съди по различни международни класации, включително и индекса "Условия за правене на бизнес" на Световната банка, отново губим позиции. За добрата бизнес среда основна роля имат ниските данъци и такси, предвидимата и ясна законова рамка, лесното и бързо започване и закриване на бизнес, минималната бюрокрация и развитите електронни услуги.
Докато тези елементи не се подобрят, единственият шанс за бърз растеж е надуването на балон в някой сектор, както стана през 2005-2008 г. със строителството на недвижими имоти.
Такъв балон обаче не се задава за някой друг сектор, а резкият ръст в строителството няма как да се повтори в следващите 5-10 г. . На този фон шансът за по-убедителен растеж на българската икономика е най-вече в износа за бързорастящи икономики в Близкия и Далечния изток, на Балканския полуостров, в Русия и някои от бившите републики на СССР. През 2012 г. износът на България за Китай нараства повече от 2 пъти до 1,2 млрд. лева и далекоизточната страна вече се нарежда като деветия най-голям износен пазар за България.
Освен износно ориентираните сектори - преработваща промишленост, суровини, някои услуги (туризъм), секторите на икономиката, които носят потенциал за растеж, са тези, които ще бъдат най-големи бенефициенти на европейски средства по оперативните програми за следващия програмен период. Както и в настоящия период две от най-големите програми ще бъдат "Транспорт" и "Околна среда". Оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност", по която се очакват над 1 млрд. евро, ще подпомага фирми от различни браншове, включително малки и средни предприятия. Спрямо предходния програмен период (2007-2013 г.) програмата измества фокуса си от т.нар. финансов инженеринг към директна подкрепа за бизнеса за технологично обновяване, сертификация, интернационализация, подкрепа за износа и т.н. Основен проблем с достъпа до европейски средства остава сериозната административна тежест по изготвянето, изпълнението и отчитането на проектите, както и набавянето на първоначалното финансиране.
Ако процедурата не бъде облекчена чувствително, може да отреже пътя на повечето малки и средни предприятия до фондовете. За следващия програмен период, започващ от 2014 г., България ще има достъп до над 6 млрд. евро.
Ако тези средства се усвояват за производителни инвестиции, те биха подпомогнали бъдещ растеж на икономиката. Ако трябва да обобщим, възможните пътища за развитие на българската икономика са два. Единият е непривлекателна бизнес среда, усвояване на европейските средства "на хартия" без дългосрочен ефект и силна обвързаност с изпадналата в множество беди европейска икономика. Другият - привлекателна бизнес среда, продуктивни инвестиции с помощта на европейски средства и диверсифициране на износа към трети страни. В първия вариант ефектът е бавен, или никакъв растеж, а във втория - бърз растеж.
Вместо завършек ще цитираме "Алиса в Страната на чудесата" на Луис Карол:
"- Кой път да поема от тук? - попита Алиса.
- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващия се котарак."