Д-р ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ, военен експерт
На 28 октомври влезе в сила споразумението между САЩ и Румъния за изграждане на противоракетна база в румънската военновъздушна база Девеселу, намираща се на 240 км югозападно от Букурещ.
Тя ще бъде основен елемент от европейската и натовската защита от балистични ракети с малък и среден обсег.
Смята се, че основната цел е защитата от ирански балистични ракети, обсегът на които понастоящем достига до Централна Европа (около 2000-2200 км).
Според разузнавателни доклади обаче след 2014 г. Иран ще има ракети, способни да достигнат всяка точка в Европа, а след 2020 г. ще може да нанася удари по цели и в САЩ. Противоракетната база в Девеселу ще започне да функционира през 2015 г. Дотогава там ще бъдат разположени ракетни установки с антибалистични ракети SM-3 Block IA/B с обсег 700 км. Те ще бъдат насочвани към целите чрез система за управление Aegis, която ще получава информация за изстреляни ракети от мощна радиолокационна станция AN/TPY-2, намираща се в Турция.
Радарът открива цели на разстояние до 4300 км и струва 200 милиона долара.
SM-3 е управляема ракета и след изстрелване се насочва чрез поддържане на връзка с компютъра на системата за управление, подпомагана и от сателитната система за глобално позициониране - GPS. Бойната глава е кинетична, а не с експлозивна бойна глава. Това означава, че унищожаването на целта се осъществява благодарение на масата на бойната глава и нейната скорост при сблъсъка, която е 3 км в секунда при тристепенен двигател с твърдо гориво.
Унищожаването на балистичните ракети става в началния етап от техния полет, след изстрелването, докато все още работи твърдогоривният им двигател.
В крайния етап от полета им скоростта е много висока, а засичането и проследяването
им е много по-трудно. След отделянето на третата степен SM-3 запазва възможностите си за маневриране и се насочва към целта чрез топлинен сензор. При попадение бойната глава отделя 130 мегаджаула кинетична енергия.
През 2008 г. модифицирана ракета SM-3 разрушава повредения американски сателит USA-193 на височина 240 км над Земята, което предотвратява изпускането на отровно хидразиново гориво при навлизане в земната атмосфера.
Следващият етап на европейската противоракетната програма предвижда през 2018 г. пускови установки с по-далекобойната модификация SM-3 Block IIA с обсег 2500 км да бъдат базирани и в Полша.
През 2020 г. ще се приеме на въоръжение още по-усъвършенствана модификация на ракетата SM-3 с увеличен обсег, което ще осигури на Европа цялостна защита от балистични ракети с малък и среден обсег.
Интересен е въпросът по какъв начин е станал изборът на Румъния за разполагане на противоракетна база и защо например за това не е предпочетена България.
Най-вероятно решението е взето въз основа комбинация от технически, географски и политически фактори.
Техническите фактори зависят от възможностите на системата за откриване на балистичните ракети и необходимостта от поразяването им възможно най-скоро след тяхното изстрелване. Географският фактор се основава на поставената пред противоракетната защита цел да пази Европа от ракети, изстреляни от обширен географски район, какъвто е Близкият изток.
Политическият фактор е свързан с противопоставянето на Русия срещу разширяването на противоракетния щит в близки до нейните граници държави. Това се възприема от руското ръководство като заплаха срещу възпиращите ракетно-ядрени оръжия на страната и следователно като сериозна заплаха за националната сигурност.
Като друга сериозна заплаха руснаците възприемат възможностите на SM-3 да поразява руски сателити в орбита около Земята.
Понастоящем все пак Русия приема, макар и с резерви, базирането на антибалистични ракети в Румъния.
Вероятно Румъния е предпочетена и поради неадекватната през последните години политика на България в областта на сигурността и отбраната.
Естествено е да си зададем въпроса дали има ползи или заплахи за България от противоракетната база в Румъния.
Ползата е, че противоракетният щит ще брани и България. Риск ще има, ако се пропусне възможност балистична ракета да бъде унищожена в началния етап на полета и се наложи поразяването да стане над територията на страната. Но даже да се наложи унищожаване на ядрена бойна глава, е много малко вероятно това да доведе до ядрен взрив, а и в момента Иран все още не разполага с ядрени бойни глави за балистични ракети.