В посланието на новородените ултранационалисти някои може да привидят препратки към кафявата напаст от 30-те години на миналия век. Други вероятно ще припознаят в тях "екстеншъните" на отец Георги Гелеменов и покойния Иван Георгиев от началото на 90-те години пак на миналия век.
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1 до 4 лева
"Националистическа зараза у нас е имало винаги. В началото на прехода изплува отец Георги Гелеменов заедно с Иван Георгиев, който сега е покойник. Но още с появата им участниците в Кръглата маса постигнаха консенсус за тяхното битие и ги бутнаха в социалния фризер. Наложиха линията най-радикалните реставратори на преддеветосептемврийска идеология да бъдат маргинализирани и да се държат под контрол - медиен, финансов, всякакъв. Да си играят мача на някакво селско игрище без публика, нощно време, след 9 ч и т.н. И така стана", спомня си социалният антрополог Васил Гарнизов.
На фона на хардлайнерите Гелеменов и Георгиев, появилият се по-късно Волен Сидеров според него "изглежда мек националист, почти патриот, ако изключим простотиите, които говореше за циганите". По думите на Гарнизов, ако по времето на Борисов "Атака" е била интегрирана във властта на местно и национално ниво, а после парламентарната й група е изсмукана и изхвърлена от ГЕРБ, сега Сидеров е ревитализиран, здраво стискайки националистическата тояга. "Това отваря нишата онези във фризера да изпълзят от него, защото тъкмо този е непредставеният национализъм", убеден е антропологът. Според него
"някой консултира тези момчета", част от които нямат ясна версия за политическата система - някой им е приготвил добре звучащ пакет от политически мерки, които много се харесват", отбелязва Гарнизов.
По думите на социолога Живко Георгиев социологическите проучвания не показват, че у нас националистическата ниша е голяма, но появата на нови формирования в нея не трябва да се подценява.
Колегата му Юрий Асланов смята, че новата тенденция на краен национализъм се дължи на краха на неолиберализма. Заедно със себе си обаче е потопил и партиите от т.нар. либерален консенсус - консервативните и социалдемократическите. Затова са избуяли крайностите вляво и вдясно.
"Икономическата криза и променящите се демографски характеристики в Европа карат част от хората в европейските страни да си мислят, че ксенофобията и расизмът са отговор на проблема", е версията на политолога Димитър Аврамов. Но той, за разлика от колегите си не смята, че на новото формирование трябва да се обръща кой знае какво внимание.
"Създаването на националистическа партия не решава нито един проблем, не предлагат нито идеологически, нито икономически, нито политически решения за подобряването на живота ни. Затова не би трябвало да проявяваме интерес към всички форми на националистически партии", аргументира се той. Според Живко Георгиев в идейния багаж на тези момчета "има само рециклирани идеи от средата на XX век: ксенофобия, чиста раса, българите и еди-кои си, както навремето германците и еди-кои си...".
По думите и на Гарнизов, и на Георгиев проблемите с бежанската вълна откъм Сирия са били силно преувеличени. "5-10-те хиляди сирийски бежанци у нас са слаба вълничка в сравнение 500-600-те хиляди в Ливан и Турция", коментира социалният антрополог.
"Големият фон за раждането на НПБ са икономическата и политическата криза, дискредитацията на партиите и на демокрацията. Очевидно е настъпил моментът тези момчета да ги капитализират и да станат фокус на по-радикални искания в сегашната ситуация", твърди Живко Георгиев. По думите му вода в националистическата воденица наливат и дебатът по мораториума върху продажбата на земя на чужденци до 2020 г.
Гарнизов твърди, че властта е раздула драмата с бежанците не само за да получи пари от ЕС, но и за да отмести проблема от себе си вътре в страната. Според социалния антрополог правителството е оповестило цената, която евентуално би ни струвал един бежанец - 1146 лв., за да събуди националистически настроения, особено у хората в провинцията. "Там хора с пенсии по 200-300 лв. и такива, които работят за по 500-600 лв., искрено се възмутиха, че работят цял месец за половината от сумата, която държавата би отделила за бежанец, който при това нищо не прави", аргументира се антропологът.
Нито един от анализаторите не вижда големи шансове НПБ да влезе в бъдещ парламент. Според Асланов бежанците може би са повод и причина за възникването на такива крайни партии, но в българското общество няма енергия за подкрепа към тях. "По всяка вероятност обществото ще застане зад инициативата на официалната власт, ако тя наложи по-радикални мерки за овладяване на ситуацията", категоричен е той.
Според Гарнизов в новото формирование и "Атака", и НФСБ привиждат конкуренция. Сценариите за развитие на ситуацията според него са два: единият е властта да угоди на Волен Сидеров, на когото Националистическа партия на България е конкуренция, и да не регистрира ултрадясната формация. Другият сценарий е тя да бъде допусната до регистрация, което би било знак, че властта е избрала стратегията да разцепва властта
на малки филийки.
Доста по-категоричен е политологът Димитър Аврамов, според когото "всеки опит за създаване на политика, базирана на етническа, верска, расова или друга основа, трябва да бъде спрян по законов начин". По думите му дали т.нар. краен, шовинистичен вот ще се раздели между две, три, или пет формации, няма значение.
Скептичен съм за шансовете им, но са в състояние да внесат токсини в обществото, убеден е социологът Живко Георгиев.
Виж още:
Новите български нацисти