- Момчета, колко давате?
- 30 ст.
- Хайде, много ви здраве тогава. - Жената бързо вдига стъклото и жигулката с ремарке поема с рев нагоре към Брестовица.
Масивите край винената столица на България пустеят. От петък агенцията по лозята даде старт на кампанията за мерло и каберне, но берачи се виждат тук-там.
В началото на всяка кампания винзаводите поставят край лозята огромни съдове, в които се събира гроздето. Сега шарпаните са само две - от Сливен и Благоевград, а няколко мъже край тях скучаят.
На единия пункт дават 30, а на другия - 35 ст. за кило, но никой не отива.
“На полето го оставям, ама за тези смешни пари не го давам”, отсича Сергей Дойчев. Човекът е отворил вратите на колата си край пътя и е подредил 3-4 щайги с ароматно мерло.
“Искам му 50 ст., но веднага клякам на 45, без да се пазаря”, признава мъжът. Софиянец е, взел си е отпуск, за да помогне на тъста за кампанията.
“Тази година е последна, имаме 24 дка, от тях 12 винени. Режа ги и напролет садя десертно”, надъхано обяснява той. “Около 16 т мерло, каберне и мавруд вадят на реколта, но от 2-3 г. все не успяват да го продадат. За тази кампания сме дали 6-7 хил. лв. за обработка. Сега не само не можем да си ги върнем, ами сме и вътре”, казва Сергей. “Ако не се вдигне цената, няма да го бера. Какво, домашно ли да правя - тон-два стигат.
Повече ни мога да го изпия, ни да го продам. А и избата е пълна от миналото лято”, обяснява Дойчев.
Километър нагоре под ябълка отмарят жени.
“Уж е гроздобер, а няма кой да ни пустоса, ти за купувачи питаш”, прихва баба Милка Джиговечка. Тя е дошла с приятелки да понабере десертно и да го карат на борсата в Първенец. И понеже няма работа, си говорят. За виненото въобще не се надяват някой да пита.
Откъм редовете се подава жена с кофа.
“Умът ми не го побира какво ще правим, аз съм със 170 лв. пенсия, а синът ми с това лозе си гледа семейството”, обяснява Златка Букова, пенсионирана учителка. 23 дка са фамилните им лозя. Поне 300 лева на декар са отишли за обработка.
“Как да им го дам на онези за 30 ст., то никаква горница нямаме, за нашия труд не говоря, но поне с берачите трябва да се разплатя - по 20 лева надница на ден”, оплаква се Букова.
Отсреща синът й Иван се задава с трактор и ремарке, спазарили са 4-5 тона с един частник на 40 ст. Стар клиент им бил, затова не го върнали.
На другия край на масива усмихнатият софиянец Иван е паркирал камион с фургон, а край кантара се въртят стопани.
Той раздава картонени касетки, а хората ги връщат пълни.
“Мен трябва да ме носите на ръце, 45 ст. ви давам. Не съм като ония, които ви дерат кожите”, весело говори Иван, докато 60-годишният Васил Костов подрежда касетките с мерло на кантара.
“Гледай, момче, ей това ремарке не може да ми плати въглищата”, сочи към хубавото мерло бай Васил. 6 дка имал и разчитал от тях да изкара пари за зимата и да гледа майка си. “На 85 г. е, грехота, ама съм я впрегнал да бере, че няма пари за надничари”, тъжен е Васил, докато софиянецът тегли продукцията му, а после чевръсто отброява банкноти в ръката му.
“Да знаете, че поне половината Брестовица тази зима ще се избеси, фалират хората, бе”, изскача до кантара мъж, зачервен от яд.
63-годишният Йордан Власев има 1,5 дка лозе, но не е и помислял да го кара на шарпаната.
“Как да вляза да го бера, след като и десертното вече не върви. С 20 щайги вися 3 дни на борсата в Първенец”, гневи се той.
Пенсионираният полицай Петър Митов не чака да му дойде винпром край лозята. Всеки ден товари ремаркето на москвича и застава край околовръстното на Пловдив.
“За мавруда искам 60-56 ст., от вчера съм продал 500 кила, берекет”, казва той. Имал 15 дка винени, за обработка отишли над 5000 лв.
“Едно пръскане ми е 200 лв. есенното оране - 15 на декар, пролетното - 15, дисковането - и то толкова. Надници за берачите не смятам. Не изкарам ли поне 7-8 хил., зарязвам ги и повече няма да стъпя”, обяснява бившето ченге. После поглежда към ремаркето. “Днес-утре не го ли продам - мятам го ей там в реката и да се свърши”, сочи Петър към коритото на Първенецка отсреща.
На другия ден - в събота, заваля дъжд. Никой не излезе в лозята над Родопската яка. Водата ще смъкне захарността, отиде ни годината, ядосваха се хората и бързаха да покрият с найлони набраното досега.
Продукция от Сърбия и Македония прави дъмпинг
Винпромите са задръстени с вино от м.г. и сега нямат свежи пари да купуват, коментират стопаните от Родопската яка. “В една от местните изби откровено ми казаха: повече от 34 ст. за кило не можем да ти дадем даже и на разсрочено плащане. Бъчвите са пълни, няма място за нова продукция, а пък откъде свободни пари, като нямаме продажби”, обяснява Митов. “Прав е човекът, на мене шефът ми заповяда повече от 30 ст. да не плащам, и без това правел компромис, дето праща шарпана”, включва се шофьорът на камиона от Сливен.
Абе удрят ни с нелегална шира от Македония и мешат с нашето грозде, убедени са хората. Как да плати на нас 60 ст., като там за 6 цента взема първокачествено грозде, казва бившият полицай Митов.
“Идвам от Белград, товарихме десертно “екстра” за Москва - 15 евроцента ни го дадоха, опаковано и франко летището. Да не съм луд да плащам тук по 80 ст.”, обяснява мъж на около 40 г., докато паркира черно БМВ край шарпаната. “Говорих с лозари от Сърбия, държавата ги субсидира със 186 евро на декар. Хич да не го продаде, тези пари му остават, че даже е на печалба. Как да не ни го дава по 10-15 цента”, прави сметки баровецът. (24часа)