В раннонеолитното селище в столичния кв. „Слатина” е открита къща на възраст около 8000 години. Това каза пред Фокус археологът проф. Васил Николов, който отговаря за разкопките на неолитното селище.
„Има достатъчно овъглено зърно, за да вземем проби, и да изследваме къщата. Става дума за постройка от самото начало на заселването на хората на мястото на днешна „Слатина”, а „Слатина” е най-ранното селище на територията на София. Къщата принадлежи именно на този хронологически хоризонт на най-ранните постройки в Софийското поле. В началото на съществуването на селището, са били построени много къщи, и ние попаднахме на една от тях, която е изгоряла при пожар. Със сигурност пожарът е бил доста неприятен за обитателите на къщата, защото ги е оставил без жилище, но пък е благодатен за археолозите, защото запазва постройката във вид, който може да бъде реконструиран”, заяви проф. Николов.
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1 до 4 лева
Попадайки, на тази къща очаквахме да имаме информация за интериора й, за начина на строителство, както и се оказа впоследствие. Не сме проучили къщата изцяло, затова не може да се каже точно колко е голяма, но може би е около 60 кв. м. Много е вероятно да се окажат две малки къщи - една до друга, с обща стена. Всяко от двете помещения има сходни като вид съоръжения. Къщите тогава, включително и тази, са били строени от плет, измазан с глина.
Имало е набити стълбове, които са изплетени с лескови или върбови пръчки. След това тази конструкция с височина над 2 метра е била омазвана. Покривът, който също бил от дървена конструкция, е бил покрит със слама или тръстика. В двете помещения, които сме открили, има по една куполна пещ, акумулираща топлина, в която са приготвяли хляба и храната. Пещите са направени с изключителна техника, с дървена конструкция, около, която е измазано с глина и така е направен куполът”, каза проф. Николов.
„Има зърнохранилища, в едно от помещенията те вече са десет, представляват цилиндрични съдове на пода на къщата, и са били пълни със зърно. Зърното е овъглено от пожар, и може да бъде изследвано от специалистите. В едно от хранилищата се вижда леща в значително количество. По пода на двете помещения има паднали керамични съдове, включително и един украсен, орнаментиран с бяла боя, характерен за 6-ото хилядолетие преди Христа, от когато датира и това жилище”, заяви проф. Николов.
По думите му - археолозите са намерили и останки от дървен одър.
„Самият факт на намирането на толкова голяма и изгоряла къща от преди 8000 години е достатъчно интересен, и е достатъчно свидетелство за високата материална култура и уменията на най-ранните земеделски скотовъдци по българските земи, да строят масивни къщи”, посочи още професорът.