Днешната политическа битка за лидер на БСП всъщност е много повече от конкуренция кой ще стане партиен председател. Тя е война на интерпретациите кой е по-виновен в червената партия. В нея са намесени имена на престъпници, бизнесмени, ченгета и бивши червени министри.
В аргументите на всяка от страните има интриги, обвинения и удари под кръста, разменени между довчерашни съратници от баницата на властта. Няма само две неща - конкуренция на идеи и защита на политически ценности и идеология. БСП изглеждаше доскоро като най-ясно оформената по светоглед и политически виждания българска партия. Днес тя е на път да си отиде, раздирана от грозни скандали, в които се виждат много власт и пари, но никаква политика.
Водещите политици на левицата дават най-доброто от себе си БСП да си отиде от политическата сцена. И да остави само лоши спомени - такива, които казват, че тази партия не е била полезна за страната. Левицата е достигнала дотам, че битката кой да я оглави се води не чрез открита конкуренция между кандидати с ясни позиции, а анонимно чрез лостовете на партийната структура.
В момента в БСП се говори за извънредни конгреси, отстраняване на противници, а единият кандидат-лидер дори намеква за бъдещи проблеми със съдебната регистрация.
В проекта за декларация на конгреса на БСП има верни констатации. Сред тях: "главната причина за загубата на доверие и отговорност на БСП е, че коалиционното управление създаде и затвърди впечатлението, че се обслужват преди всичко интересите на тесен кръг лица и групи”.
Добре написано, но по стара социалистическа традиция отсъства най-важното - поемането на политическа отговорност. Управлението е "създало и затвърдило впечатление", "формирали са се сфери на икономическо влияние". Да виждате тук някъде признание за грешка, вина, провал? Никой не поема никаква отговорност за нищо. В резултат на всеобщата невинност, заляла социалистическата партия, всяко от лобитата, всеки от кръжоците по интереси и всяка от влиятелните фигури в БСП, въобще всички са убедени в едно - че конкурентите им са виновни.
БСП днес изглежда повече като група джебчии, изправени на стената в полицейския участък, отколкото като политическа партия. Всеки от "хванатите" се опитва да си придаде невинен вид и гледайки към съседа, е нахлузил на физиономията си поглед, който казва "той беше". Партийната лоялност, политическата общност в БСП очевидно са разрушени и изглежда, че вече е време за спасяване поединично. Това вече сме го виждали много пъти.Случи се след излизането на СДС от властта след кабинета "Костов", както и след края на правителството на Симеон Сакскобургготски. Случва се сега, а след три години да му мислят в ГЕРБ.
Разпадът на партийната общност в БСП и на това, което прави възможно хората в нея да бъдат съратници за общи идеи, е очевиден и в известна степен шокиращ процес. Днес виждаме как се разпада една партия, която тези отвън са свикнали да мислят като идеологически хомогенна. Тя, разбира се, никога не е била такава.
Има едно старо и валидно политическо правило - най-лошите неща за хората от една партия се измислят и оформят от други хора в нея, а след това услужливо се изпращат навън към обществото. Така и аз съм чувал най-лошите неща за БСП от социалисти. Чувал съм, че БСП не е партия, а “сбор на кланове”, че е "партийна аристокрация", а не общност на идеи. Виждал съм и как леви политици детайлно описват недостатъците на вътрешнопартийния си враг. Цялото ни общество видя как БСП бе разделила икономическите облаги на властта на феодален принцип между отделните хора с партийно влияние.
Досега обаче не бяхме виждали водещите политици на една партия да си разменят по-грозни политически обвинения и да разиграват по-грозни политически сцени. Е, вярно е, че след разцепването на СДС и прибирането на фондация "Демокрация" г-н Костов бе изпратил новоизлюпени десебари да вземат от СДС компютри, коли и дори резервни гуми от централата на СДС. Но тази грозна сценка е далеч от гледките, които ни открива войната за останките от социалистическата трапеза. Има и нещо друго. Тогава СДС бе излязъл от успешно за състоянието на страната управление.
Сините скандали не бяха породени от политическия провал на управлението, а от изборния неуспех, вътрешните битки и междуличностните раздори.
Днес скандалите в БСП идват след управление, което си отиде с ясна обществена оценка. Тя е "провал". Така мечтата на БСП да реализира успешен мандат отново не се сбъдна. А това избива най-важния аргумент на Сергей Станишев в битката му за лидерския пост.
Той би бил, че кабинетът “Станишев” е постигнал нещо, за което преди БСП само мечтаеше - успешен мандат. Всъщност единственото, което можем да кажем е, че мандатът бе изпълнен, въпреки желанието на обществото и изцяло заради подкрепата на партньорите на БСП - НДСВ и ДПС. Днес се вижда, че еднопартийно управление на
БСП трудно би изкарала 4 години, без да се разцепи. Разбира се, освен Станишев другите мераклии за лидер в БСП също нямат особено добри аргументи за кандидатурите си. Защото те също бяха ватмани в дерайлиралия червен трамвай. Или пък се возиха до Станишев и "услужливо" му държаха кормилото. Няма нужда да припомням детайлите около скандалите с двамата Руменовци, Корнелия Нинова или министрите Гагаузов, Мутафчиев, Орешарски и Димитров.
Струва ми се, че работата по тях вече не е приоритет на пресата, а на прократурата. Едва ли има какво повече да кажем за лицата на БСП, които днес решават бъдещето на партията, което да не е написано или показано многократно в българските медии. Моля само споменатите имена да ме извинят, че не мога да приложа дългия списък на виновните им партийни другари.
На върха на пирамидата самотен остава Сергей Станишев, който показва пълна липса на самооценка и дори на инстинкт за политическо самосъхранение. Ако имаше поне едното от двете, той не би се кандидатирал повече за лидер на БСП.
Преизбирането му ще бъде единствено спомен за провала на БСП.
За съжаление на симпатизантите най-старата българска партия даде на избирателите всички възможни аргументи да я изхвърлят първо от властта, а постепенно и от политическата сцена. Днес остава успокоението - засега поне са в парламента.
Димитър Аврамов