Студентка обвини Спешна помощ за смъртта на неин преподавател на 20 март 2008 година. Даниела Емануилова ненадейно станала свидетел, тъй като била на мястото, където намерила професорът от НАТФИЗ Румен Георгиев в тежко състояние.
Тя звъннала на номер 150, но от Бърза помощ отказват да дойдат. Тяхното обяснение е, че адресът не бил точен, но студентката е сигурна, че е казала правилния адрес. Линейка така и не пристига. Със собствен транспорт преподавателят е откаран в „Пирогов", където се оказва, че няма невролог. След час и половина пациентът е откаран в Окръжна болница, където се оказва, че няма места.
Пред БНТ Даниела, която е една от студентките, подала сигнал до Бърза помощ при случая в НАТФИЗ, категорично заяви, че подобряване в Спешната помощ от 2008 г. до днес няма.
Тя разказа друг случай, на който е станала свидетел. Жена припада в автобус по линия 79, след подаден сигнал, линейката се отзовава след 1 час и 10 мин. след многократно обаждане и уточняване на адреса.
Виктор Якимов припомни и за инцидент с блъснато дете на пешеходна пътека. Военният е единственият, който реално помага на малката Марина, в първите минути след катастрофата. Линейката трудно си пробива път в задръстването, въпреки регулацията на кръстовището от полицай, а лекарката от спешна помощ е шокирана от гледката и не реагира адекватно, разказа той. Самата докторка се оказва кардиолог, а не детски травматолог, затова се налага насред пътя да стане смяна на линейките, уточни още военният.
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1 до 4 лева
В крайна сметка въпросът кой е виновен за положението в спешната помощ, остана без отговор. Системата е виновна, каза най-общо без да уточни Светла Богданова, заместник-директор на Бърза помощ. Тя обясни положението, в което се намира спешната помощ в София: "Факт е, че работим от 10 до 15 екипа в двумилионен град и нямаме желаещи да постъпят на робата." Към момента има 95 свободни места за лекари, продължи Богданова. Като основен проблем тя очерта финансовата част. Заплатите са повишени през миналата година с 18%, но това според нея е половинчато и не е довело до промяна в положението.
Ако имахме 40 екипа, нямаше да правим подбор на сигналите, получени на спешния телефон, обясни Светла Богданова. Но при малкия брой от екипи се налага първо да се уточнят кои случаи са животозастрашаващи. Тук, според Богданова, се губи време. Друг проблем е координацията, при получени повече обаждания, адресът по обяснения на очевидци става неясен за линейките и това ги забавя.
На обещанията на здравната министърка Таня Андреева също не вярват в Спешна помощ. Те не вярват, защото вече няколко правителства обещават и нищо не правят. Предишния път вдигнали минимално заплатите, казват от ръководството на Спешна помощ.