Кольо Орешков
ОГРОМНИЯТ проблем на енергетиката в България в последните двадесет години е, че липсва обща визия за развитието й.
Залитаме към мегаломански проекти, без да отчитаме действителната обстановка.
Останахме малко хора в страната, нямаме тежка индустрия и химия, а това са основните потребители на голямата енергетика. Винаги можем да изгорим въглищата, но не е ли по-добре да ги оставим като депозит на следващите поколения.
България е в топ 10 на страните с потенциал за производство на електроенергия от слънцето. В Германия потенциалът е с 30% по-нисък, но тя е лидер в този сектор. Там са изградени фотоволтаични инсталации с мощност колкото 20-30 блока на АЕЦ "Козлодуй".
България обаче направи две фундаментални грешки. Едната е, че допусна чужди инвеститори в сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Само като пример - в Австрия достъпът на чужди капитали до сектора е законово ограничен.
Другата грешка е, че се допусна хаотично изграждане на ветрогенераторни и соларни паркове. Правилният подход беше да се определят регионите и местата за инсталации. И отново като пример - в Англия, която също развива соларна енергетика, фотоволтаичните инсталации са разположени върху покривите, а не върху земята. Соларните панели са единствените, които може да бъдат поставяни навсякъде.
За съжаление, и сега грешките продължават. Не се създава устойчив модел за бизнеса, влошава се инвестиционният климат. Вложенията във ВЕИ са работещи пари, всеки един инвестиран лев гарантира производство на определено количество енергия.
Драмата сега не е толкова финансова - че ще има загуба, съдилища, а че показваме некомпетентност.
Енергетиката е стратегия - създава фундамента на устойчивия модел на икономиката. А ние нямаме устойчив модел. Всичко внасяме - уран, газ, нефт. С изключение на въглищата, но както казахме, тях може да ги оставим за следващите поколения. Друг проблем е, че в енергетиката всеки сектор защитава интересите си.
Какво би могло да се направи? Държавата спешно трябва да вземе необходимите мерки. Не трябва да разчитаме, че енергията ще става по-евтина. Никой не знае след години колко ще струва уранът или въглищата, или нефтът. Те се изчерпват и със сигурност ще поскъпват.
Решението е да се изграждат малки мощности близо до потребителите. Вместо големи далеч от тях. При производството на ток далеч от консуматорите, както е в момента, технологичните загуби са минимум 10%. А може да бъдат намалени, ако в населените места има фотоволтаични генератори. Те трябва да станат гръбнак на интелигентните мрежи, както е по света.
В следващия програмен период от Европейския съюз е предвиден финансов ресурс за изграждане на инсталации за собствено потребление в общините. В предишния също имаше такава възможност по някои програми, но не бе реализиран нито един проект. Дано в следващия период да има по-голям интерес. Естествено, всичко е въпрос на визия, стратегия и разбиране. В Дания, Швейцария и други европейски страни много общини имат собствени инсталации и това им осигурява енергийна самостоятелност.
И в България трябва да постигнем този ефект, за което обаче е нужно разбиране в цялото общество.
*Кольо Орешков е управител на фирма 3К - инженерингова компания в областта на енергетиката и екологията.