Българинът е сред най-уплашените по света да не си загуби работата, въпреки че средният месечен доход на домакинство е скочил с близо 100 лв. за година - до 846 лв. през юни. Това показва проучване на “Синовейт” в 25 страни.
По страх от безработица сме на 4-а позиция с 47% след Индонезия (71%), Аржентина (59%) и Турция (49%). Братята сърби ни следват с 43 на сто уплашени заедно с испанците и жителите на ОАЕ. Доста по-нисък е процентът на опасяващите се, че ще се влеят в редиците на безработните в по-засегнатите от глобалната криза държави като САЩ, Белгия, Германия, Япония, Франция.
Защо е така? “От една страна, ефектът от кризата, чието влияние дълго време се омаловажаваше в предизборния период (вижте свръхоптимистичния ни бюджет 2010 г.), сега се усеща съвсем ясно и подсилва негативните очаквания. От друга, по-високата степен на тревожност в страни с развиващи се икономики е обяснима, тъй като хората нямат опит с кризите на капитализма, докато обръгналите хора на Запад са по-спокойни”, коментира социологът Стоян Михайлов от “Синовейт”.
Данните показват още, че ако всеки втори у нас се бои от безработица, 2 до 3 пъти по-малко са уплашените, че няма да успеят да плащат медицинските разходи на семейството (18%) или да не са в състояние да си купят основни хранителни продукти (13%). Очевидно фамилната солидарност у нас не е залязла и хората трудно допускат, че могат да стигнат чак дотам.
Друго обяснение е, че “прихващаме” страховете си от ефира, където медиите всекидневно ни обстрелват с информация колко са останали на улицата по света и у нас. Най-слаби са опасенията, че в кризата някой може да не смогне да си плати наема или ипотеката. И тук отговорът е в чисто българската особеност, останала още от социализма - малцинство са живеещите под наем, повечето са собственици на поне едно жилище. Статистиката ги отчита на 70 на сто от населението. Ипотеката също тепърва навлиза като практика, характерна е по-скоро за Запада.
Един на всеки 10 българи заявява “Нищо не ме плаши в кризата” и вероятно това са хора заможни, с добри позиции в професията, които стабилно стоят на краката си дори и в период на глобална криза.
Независимо че за нейния български вариант е характерна по-ниска скорост, нашенци са в групата на най-тревожните и за своето лично благосъстояние, и за състоянието на икономиката като цяло в следващите 12 месеца, показват още данните.
Едва 13 на сто от сънародниците ни споделят оптимистични очаквания, че икономиката ни може да тръгне нагоре.
Два пъти повече са оптимистите във Франция, Испания, Турция. Близо до нас са единствено японците. Причината може би е в набиращата популярност прокоба, че “най-лошото предстои през есента и зимата”, коментира Стоян Михайлов от “Синовейт”.
Основната маса българи - 45 на сто, казват “Амиии, по-лошо ще стане”.
По-черногледи от нас са единствено сърби (49%) и германци (48%).
В тези страни обаче квотите на оптимистите са между една пета и една четвърт, показва проучването на “Синовейт”. Очевидно тенденцията да посрещаме дори и добрите новини с подозрение и нихилизъм ни поставя сред най-мрачните нации на земното кълбо.