Може ли сам човек да създаде империя? При това без да е Юлий Цезар? Може.
“Империята” е средновековна компютърна игра, преведена на 22 езика и играна вече 4 г. от стотици хиляди хора в над 100 държави от цял свят.
Създателят на тази популярна игра обаче е българин. След като е построил империята си във виртуалното пространство, 31-годишният депутат от ГЕРБ Доброслав Димитров сега гради такава и в политиката.
Смело може да бъде определен като вундеркинд - взел е средното си образование за 2 години - от 8-и клас в математическата гимназия в Плевен успява да се приравни направо в 12-и клас в САЩ, закъдето заминава по програма за обмен на ученици и студенти. Годината е 1994 г., той е на 16 г. и се оказва съвсем сам в американско приемно семейство в град Клеърмор, Оклахома. Справя се лесно. Отличник е и бързо наваксва пропуснатите предмети за тези 3 г., които е прескочил. И след една година вече не само е завършил среднотоси образование, но е и студент по бизнес администрация с профил финанси в Оклахома.
Решава обаче, че не иска да живее в чужбина, и след завършването си през 1999 г. се прибира в България. Не е сам - води си от САЩ съпруга. Сара вече знае перфектно български, а семейството е нараснало с две момиченца - на 3 г. и на 7 месеца.
При завръщането му в родината преди 10 г. първата му работа е да изкара казармата.
В САЩ гледат с голямо уважение на човек, който е служил в армията, затова сам пожелах да бъда войник, разказва Доброслав. Веднага след уволнението му със съпругата му захващат частен бизнес и правят верига компютърни клубове.
През 2005 г. обаче младият мъж взема решение, което преобръща живота му - да създаде компютърна игра. Самият той обича стратегическите компютърни игри и военната история. Затова решил да създаде “Империята”.
Това не е проста компютърна игра, а виртуален свят, изживяване, нещо като втори живот, казва създателят й. А в сайта на играта - www.imperiaonline.org, я представя така: “Това е свят от времето преди ерата на барута. Това е епохата на острието, дългия лък и бойния кон. Време на политически интриги, средновековни битки, крепостни обсади с катапулти, тежки конници. Времена на легендарни пълководци, които прекършват приказно богати кралства. Времена на мощни съглашения, биещи се помежду си за доминация в света.”
Играта дава възможност за проекция на самите нас във виртуалния свят - човек може да е благороден, но и жесток, може да създава, но и да руши и убива, разказва Доброслав. Хубавото е, че всеки сам избира какъв да е, без това да оказва кой знае какво влияние на околните. Е, с изключение на самите геймъри, които така се вживяват във виртуалния си живот, че приемат всичко много лично.
Геймдизайнът е сравнително нова професия не само у нас, но и по света. Нишата за този тип игри в интернет се разработва от 2001 г. В САЩ в последните няколко години вече има и такава специалност в университетите. Доброслав вземал пример от “Цивилизацията” на Сид Майер - гениално постижение, в което най-известният геймдизайнер в света е симулирал развитието на цивилизацията.
За да създаде човек такава игра, трябва да има много познания за това как работи едно общество: как функционират икономиката и социалните отношения. Задачата е трудна, но пък много интересна. За да създаде “Империята”, той изчел купища литература за средновековната икономика - кое колко е струвало, колко жито са произвеждали от декар, колко земя му е необходима на фермер, за да се издържа въобще. Днес чете основно енциклопедии, които му помагат да развива игрите.
В началото били двама - Доброслав е дизайнер на играта, неин архитект. А партньорът му Мони Дочев е програмист - т.е. главен инженер. Днес в екипа им работят около 30 души.
“Империята” си има истинска дипломация - има съюзници и приятелства, но се водят и войни, има предателства, шпионаж. Има и икономика - ако играчът иска силна армия, трябва първо да развие добре икономиката си. Ако има твърде рано голяма армия, няма да може да я издържа...
Играта започва от една точка за всички - управител на малко селце. Който иска да стане император, започва да го развива. Ако строи ферми, работниците ще се увеличават. Ако прави армия, населението и прирастът намаляват.
Покрай играта Доброслав се научил да управлява и държавен бюджет, защото всяко село си има икономика, която има вътрешен продукт и ако вземе грешно решение, може дая срине. Така човек ще унижощи за нула време нещо, което е градил 2-3 месеца в свободното си време.
Всяка игра е с продължителност от 4 месеца до 1 година. Периодично се отварят нови светове, за да може играчите, които започват по-късно, да са с равен старт.
Разликата между виртуалния и реалния свят? Виртуалният свят е по-справедлив - стартът е еднакъв, както и правилата, по които ще се съревновавате със съседите, обяснява Доброслав. Фирмата му дори е създала сложен софтуер, с който следи за нарушения на геймърите, за да пази играта най-честно.
“Империята” е най-популярният му продукт, но фирматаму е създала още 3 игри. Подобна е “Галактическа империя”, която обаче се развива в бъдещето. Световната борба за контрол над петрола пък се пренася в интернет чрез “Глобални войни”. Най-новата игра е “Имперски герой”, в която обикновеният поданик се стреми да стане герой.
Игрите са достъпни в интернет напълно безплатно. За най-запалените геймъри има платени опции по желание - по-удобно меню за навигация, предимство в производството на ресурси. Но няма ниво, в което да не можеш да продължиш да играеш и безплатно.
Депутатът смело твърди, че в България няма конкуренция, а се мери със западни фирми. Не смятам, че имаме конкуренция, имаме колеги - светът е над 7 млрд. жители, има над 1 млрд. компютри в интернет, казва Доброслав.
Едва 10% от играчите ни са българи, останалите са от цял свят - румънци, поляци, турци, бразилци, италианци, испанци, португалци, изброява той. Признава, че най-трудно е пробиването в САЩ, защото там пазарът е много развит, американците са презадоволени. Но не отрича, че фирмата му реализира добри печалби.
Играта ни е като държава с 200 000 гласоподаватели, с чиито мнения и желания трябва да се съобразяваш, защото ако не им хареса това, което правим, има къде другаде да отидат, разсъждава Доброслав.
Днес е в политиката, защото смята, че това е логичното продължение на живота му. Личният ми избор бе да се върна в България, имам бизнес и създавам към икономиката на страната ни работни места. Гордостта му е, че за него работят висококвалифицирани млади хора, които ще останат в България, защото са реализирани и добре платени. Иначе компютърните специалисти са тези, които най-бързо заминават в чужбина.
Ако искаме нещо да променим, не можем да не участваме активно в обществения живот. Не може заради това, че на всеки поотделно са му добре нещата, да казваме - да се оправят другите. За да си успял на едно място, сигурно имаш качества да успееш и на друго. Това е логичният завършек на това, което правя, убеден е депутатът.
Тайното му хоби е астрономията - много искал да работи като астроном, но решил, че е по-практично все пак да избере финанси. Моделирал дървени кораби и средновековни обсадни машини, ракети. Сега имам всичко за хобитата си, но не и време да се занимавам, коментира Доброслав с тъга. Тренирал е лека атлетика и баскетбол, но покрай децата, работата и политиката днес време за хоби и спорт не му остава.