Маркус Волф ми даде идеята за митинга на 18.11.1989 г.

Анжел Вагенщайн е роден през 1922 г. в Пловдив. Прекарва детството си във Франция, където семейството му емигрира по политически причини. Взема участие в антифашистката съпротива, за което е осъден на смърт. Вагенщайн е един от основоположниците на кинодраматургията ни. Сценарист е на около 50 игрални и късометражни филма, заснети в различни страни. Много от филмите са отличени с престижни награди на национални и международни кинофестивали.

- Неотдавна навършихте 87 години, г-н Вагенщайн. Вие ли сте доайенът на писателското братство у нас?

- Не съм доайен на пишещото ни братство, защото далечe пред мен тичат моите скъпи приятели и колеги Валери Петров и Леда Милева. Аз като пале задъхано подтичвам след тях и с благородна завист гледам номера на фланелките им. Не заради това, че са се изхитрили да се родят преди мен, а за дълбоката бразда, която те оставят в българското духовно битие.

- Вие сте сценарист на филма "Звезди", режисиран от Конрад Волф. Филмът получава специалната награда на журито в Кан през 1959 г. Това ли е най-голямата награда за филм, с участието на България?

- Може би да, но това няма особено значение. Нито фактът, че този филм получи 12 най-високи награди на дванайсетте международни фестивала, на които взе участие. Но смятам от символно значение това, че България се отрече от него. Някога той бе забранен от партийни идиоти заради "абстрактния" си хуманизъм, а доста по-късно и от кумова срама тихомълком пуснат по екраните. Сега е демокрация и никой нищо не забранява - просто не го показват. През 1995 г., когато светът отбелязваше 100-годишнината на киното, в (Западна) Германия бе проведено допитване до 400 кинокритици, историци на киното и филмови дейци, които поставиха "Звезди" в първата десетка сред стоте най-добри германски филми, заснети за сто години. Забележете: германски!

Това бе така отразено и в световната преса, а в България на никого и клепачът не трепна от това, че един филм по сценарий на български автор, с главна героиня, обрала точките в Кан - българска актриса, с музика от български композитор и с български сценограф, заснет почти изцяло в България и водещ се официално като копродукция с България, е обявен за германски. Тези дни по повод 50-годишнината на филма в Германия бе издаден диск в юбилейна опаковка, а в течение на месец трима журналисти дотърчаха при мен в кв. Хладилника от Берлин, Бон и Потсдам за интервюта. Да сте чули или чели нещо по този повод у нас? Да сте видели филма?

- Освен с Конрад сте се познавали и с брат му Маркус Волф, 28 години шеф на външното разузнаване в "Щази", наричан Човека без лице. Мрачна фигура ли беше той?

- Да, добре познавах Маркус, известен повече като Миша Волф. Нарекоха го Човека без лице, защото на Запад не знаеха как изглежда този легендарен ръководител на източногерманското разузнаване. Дълги години в западния печат публикуваха снимката на друг човек,който няма нищо общо с действителния Маркус, и едва в средата на 70-те години шведското контраразузнаване успя да го заснеме в Стокхолм, където той е бил под чужда идентичност. Така Миша Волф най-сетне придоби за света свое лице. При това много човешко лице, защото той беше весел и забавен събеседник, страстен кулинар и горещ приятел на България. Дотук са познанията ми за моя добър познат Миша, защото не съм бил нито разузнавач, нито сътрудник на които и каквито и да било "специални" служби.

- Маркус Волф не предвиждаше ли какво ще се случи с държавите от соцсистемата?

- Да, той предвиждаше кризата на социалистическата общност и имаше крайно критично отношение към реалностите в ГДР и Източния блок. Това не е за учудване - ерудираните разузнавачи винаги вървят с крачка пред правителствата си. Затова като генерал-полковник (не знам дали е имал чин и в съветското разузнаване), макар и с почести, той бе отстранен от длъжност преди рухването на Берлинската стена. Отнесе в гроба много тайни, както и своите контакти със западни политически дейци и следите на най-важните си информатори.

- Първият митинг след падането на Живков на 18 ноември 1989 г.е замислен и подготвен във вашия дом, апартаментът ви е бил един етаж над дома на Гриша Филипов. Митингът ваша идея ли е, или на реформаторите в БКП, както намеква д-р Петър Берон в книгата си "Сини човечета, червени човечета"?

- Идеята за този акт в подкрепа на промяната ми бе внушена от едномилионния октомврийски митинг в Берлин. Присъствах там по покана на Миша Волф, който говори на митинга - парадоксално освиркван от източната му половина и аплодиран от западната. Моят добър приятел д-р Петър Берон не е далече от истината. В началото бяхме трима - нека ги наречем "реформатори" - моя милост, Христо Ганев и проф. Иван Николов, и тримата стари членове на БКП.

Никой друг в партията не знаеше за нашето намерение да поканим в моя дом редица познати нам, критично и бойко настроени личности от едва-едва сформиращата се бъдеща опозиция из средите на русенския комитет, наеколозите и ясно изразили антитоталитарните си възгледи социолози.

Всички други подробности са вече многократно предъвквани през изтеклите 20 години, да не досаждаме повече със старчески мемоари! Искам все пак да отбележа, че действително един етаж под нас имаше денонощна охрана пред апартамента на Гриша Филипов. Но никой никога не ме призова да дам обяснение за тая сбирщина от дългокоси съмнителни индивиди, която шеташе нагоре-надолу по стълбището. Това едва ли бе от прекомерна толерантност - по-скоро от объркването, настъпило по върховете на системата.