Писна ми, затова съдих общината, че ме ухапа куче

МНОГО хора ми се смееха, че ще търся правата си, след като ме нападнаха и ухапаха две бездомни кучета в центъра на София, но аз бях твърда - писна ми.

Писна ми от неспазване на закона, писна ми от незнание на закона, писна ми от своеволия. Писна ми от пасивност и примирение.

Не знам дали имам думи да го опиша. Не точно нападението от улични кучета, а всичко, което се случва с нас. Защото кучета, които бродят свободно и правят каквото характерът им поиска, са следствие от всичките тези 20 (65) години.

Интересно, ако детето на някой управляващ бъде нападнато и нахапано от улично куче, какво ще направи. Гледала съм снимки в интернет на детенце, на което три четвърти от дупето му беше заличено! Чета как момиченца ги изяждат кучета!

Може би не трябва да се чудя какво биха направили господа управляващите, защото те имат черни лъскави коли (а вече и с цвят на сьомга), за да водят децата си по скъпи частни училища, и най-вероятно няма да се чудят как да реагират на подобно нещо.

Вече дори не се възмущавам, вече се научих, че в тази "държава" е така.

Ние, обикновените граждани, нямаме право да се справим сами с агресивни улични кучета, защото законът ни забранява. Защото не било хуманно.

А хуманно ли е нас да ни ядат? Какво е "хуманно"? Тази дума не произлиза ли от думата човек? Кое е човечно тогава - кучета да ядат хора и те да си мълчат и да нямат право да се защитят. Или пък непременно четириногите трябва да са в категория "агресивни кучета", за да можем да се защитим от тях? И тук биха ми задали въпроса какво е "доказано агресивно куче". Ами такова, което редовно напада с цел захапване работещи в дадена офис сграда или минаващи наблизо. В продължение на доста време.

"Доказано агресивно куче" е това, за което хората нееднократно звънят в Софийска община и “Екоравновесие”, за да подадат сигнал, че има нещо нередно! Да, не е редно, докато някой отива на работа, някакво улично куче да го напада. Знам, че живея в град, намиращ се в нещо, което смее да се нарече държава. И такива неща не би трябвало да се случват. Не живея в джунгла далече от цивилизацията.

В заключение ще кажа, че донякъде ми е трудно да повярвам, че в нашата държава все още има институции, които си вършат работата - съдийството на Софийския административен и на Върховния административен съд. Въпреки странното присъствие на "прокурор" на първото дело. Явих се с адвоката си, който в случая имаше ролята на обвинител, защото аз обвинявах Столична община в неспазване на задълженията й. Столична община прати адвокат, който да ги защитава. Следователно двете страни са представени. А прокурорът по абсурден начин се опитваше да омаловажи задълженията на общината и дори да я оневини. Радвам се също, че има адвокати с гражданска позиция, които поемат дела не за да правят пари, а за да търсят справедливост.

Ако искаме децата ни да живеят, а не просто да съществуват в България, трябва да имаме позиция за нещата, които се случват тук. Трябва не само да имаме мнение, а и да го изразяваме без страх. Трябва да знаем правата и задълженията си. Да търсим първите и да спазваме вторите. Иначе няма да се получи.

ОГНЯНА МАДЖАРОВА

*Огняна Маджарова е нападната и нахапана от две бездомни кучета в центъра на София през лятото на 2008 г. На 5 ноември т.г. тя осъди Столичната община да й плати 2000 лв. обезщетение и 161 лв. разходи за лечението.