Проф. Лъчезар Филипов вдигна медиен шум с твърдението си пред в. “Новинар”, че е установил контакт с извънземни. Той е син на ексминистър-председателя от социалистическо време Гриша Филипов. Дипломиран в СССР астрофизик. От 1982 г. работи в Института по космически изследвания, където в момента е зам. директор. През 1987 г. получава наградата “Циолковски” на руската академия на науките заедно с Карл Сейгън.
С проф. Лъчезар Филипов, астрофизик от БАН, разговаря МИЛА ГЕШАКОВА
- Прогнозирахте, че след 10-15 г. ще имаме директни контакти с извънземни, проф. Филипов...
- Не аз, а уфолози го казват - че след 10-15 г. или ще установим контакт с тях, или ще ни се подаде сигнал.
- Не съжалявате ли, че се разприказвахте пред медиите за това?
- Никога не съжалявам за свое убеждение. Лошо е в тези смутни времена на БАН да се пришива, че се занимава с глупости, и като пример да се дават контактите с извънземни. Дори и БАН да се занимава с това, обществото ни е толкова лошо настроено към науката, че това се смята за перверзия.
- Мнозина се питат сериозно ли е това, което твърдите?
- (Смях.) Не си ли задавате логичния въпрос дали цивилизация като нашата, която не може да отиде дори до Луната, е единствената в тази вселена?
Има наука - астробиология, създадена преди 10 г. Мой колега, българин - Цветан Златанов, един от водещите учени в пътната сонда за Коперник, която в момента издирва планети около други звезди, като мене беше тръгнал по цяла Америка да пропагандира, че има разум извън нашия и този спътник трябва да се финансира. И намериха пари, той лети в момента. Но трябва да си абсолютен глупак, за да не разбереш, че ние не сме тази форма, която може да командва вселената.
- Вие говорите за едни житни кръгове, чрез които през 2009 г. се е провел за първи път опит за диалог със същества от извънземен разум. Как го осъществихте?
- Преди 3 г. бях привлечен към групата около Марияна Везнева. Никога не съм крил привързаността си към темата за извънземните. До 1983 г. съм учил в Съветския съюз, където темата активно се дискутираше. Та, когато ме поканиха, видях, че има рисунки, пиктограми, символика, които тя и екипът й са разработили и разчели.
- Откъде са пиктограмите, които имате?
- От интернет. Има сайт, там има пиктограми от цял свят, които се снимат и се систематизират всеки ден. Питаха ме днес защо в България няма такава система. Ами защото България никога няма да вдигне вертолет или самолет да ги снима. Както казва министър Дянков, пари в криза за наука няма. (Смях.)
- В България има ли такива?
- Имало е в Добруджа и около Рилските езера. Но докато се усетят, са ги окосили. Казаха ми, не съм ги виждал лично. През 2008 г. предложих на групата вместо четенето на пиктограми да се прави безразборно, да зададем кръг въпроси с определена насоченост, за да разберем дали отсреща имаме адресант.
- Твърдите, че сте задали 30 въпроса.
- Повече от 30, но на някои не получихме отговори.
- Как ви отговаряха?
- За мен черната кутия е Марияна Везнева. Тя изпада в медитации и т. н. Везнева е бивш архитект. Притежава някои заложби. В случая с Мариана мен ме интересува дали можем да използваме тези кръгове като информационен канал. Защото полученото като информация беше известно - ако се мешаме много в природните закони нарушаваме баланса на природата и т.н. Един мой колега дори възкликна - абе, да не би ние да си ги рисуваме сами.
- Каква е ролята ви на учен в този процес?
- Дебело подчертавам - това не е работа на Института за космически изследвания, нито на БАН. Това е работа на една група хора. Аз съм физик, но в случая дори не си слагам титлата. Но за мен е престъпление, ако нещо, за което научно не е казано “не”, да не се разчопли и не се изясни защо става то. Тези кръгове съществуват, нали?
- Да, но кой ги прави?
- Има няколко варианта на обяснение. Единият - че около Земята има информационно поле. Руски академик говори за ноосфера. Други - за това, че когато човек умре мисловната му енергия се пренася някъде. Защото човек отива в земята, но това, което в главата му се генерира като енергия, то някъде отива.
И баба Ванга говори, че черпи отнякъде информация.
Вселената е безкрайна и не може скоростта на светлината, която е 300 000 км в секунда, да бъде крайната. Т.е. вие не можете да поддържате баланса във вселената, ако всичко се разпространява с тази скорост. Значи явно има друг механизъм за разпространение, който не познаваме. Дали той е информационно или ментално поле - трябва да се разбере.
Защо правим големия колайдер в Церн? Защото не знаем дали нашите формули за началния взрив са верни. Или друго - аз се занимавам с “черни” и “бели” дупки, но не знам какво става вътре в тях. Щом обаче мога да проявя фантазията да пиша тези уравнения, защо да не говорим за извънземен разум?
- И други преди вас станаха известни с опитите си да контактуват с извънземен разум. Спомнете си дупката в Царичина.
- Когато започна този експеримент, аз казах, че наподобява Русия преди октомврийската революция, когато Распутин е станал всемогъщ. Тук, когато България беше в криза и нямаше какво да се яде, изведнъж се заговори, че сме феномени. И аз казах, че не вярвам в това. И в сегашния опит с житните кръгове ме обвиняват, че съм проявил силен песимизъм. Защото тука се говори за края на света през 2012 г., в което аз силно се съмнявам.
- Не идва ли?
- Активността на слънцето има т.нар. 11 или 33-годишен цикъл. Ако обаче е на хилядолетие, не можем да го хванем. Но дори слънцето да изригне, то не може да се взриви.
- Как се отнасяте към реформата в БАН?
- Трябва да я има, защото обществото ни се реформира. Но ако сегашното правителство вложи пари в науката, резултати ще излязат наяве след може би 20-30 г.
- Къде греши новата власт?
- Нямам нищо против университетите, и аз съм бил преподавател. За да се прелее институтският ресурс към университетите обаче, трябват поне 5-10 години. А този период е фатален. След това - как може един университетски преподавател, който има 6 часа лекции, да отиде след това 4 часа да се занимава с наука? Ами аз от вчера съм с 5-6 интервюта в медиите и съм гроги. От този момент започвам да си говоря сам.
- Син сте на бившия министър-председател от социалистическо време Гриша Филипов. Не страдате ли в тези времена от неговата сянка?
- Сянката на баща ми никога не ми е пречила, защото аз никога не съм я ползвал. Покойните ми братя го направиха, но това им изяде главите.
Преди да влезе в затвора и да бъде осъден на смърт, баща ми е бил физик. След 9 септември са му казали “На нас не ни трябват даскали” и той станал икономист. От него наследих любовта си към физиката и астрономията. Винаги сме говорили открито за всичко. Татко винаги е смятал, че съветският вариант на социализъм в България е много гнила история и цял живот се съпротивляваше срещу това нещо. Като министър-председател през 1980-1986 г. се опита да въведе китайски и германски вариант т.е. да отвори частната инициатива у нас. Мен предпазваше от обществена дейност - казваше, че това е разход на енергия.
- Ние сме малка и закъсало държава в криза. Какъв ни е приносът в космическите изследвания сега?
- Голям. Преди 1989 г., в Интеркосмос бяхме фърст. В последните бедни 20 години, българско ноу хау е оранжерията, която ще лети към МАРС до 10 г.
Българският апарат “Люлин” днес лети на “Чандреан” около Луната и е включен в комплектите на всички космонавти за измерване на радиацията.
Сега работим върху апаратура свързана с електростатичното напрежение на орбиталната станция “Мир”, която решава сигурността на космонавтите. Предложили сме на държавата и сме се договорили с Русия да направим малък спътник за екология. Шест минути от неговия полет над земята ще са над България. Струва 2 млн. лв. Написал съм 2 доклада до Бойко Борисов. И нищо.