НЕ КАТО разликата между оригинална и кавърверсия, а като разликата между оригинал и бутафория. Такова чувство в устата оставя всеки крясък за бум на международния туризъм в България, който ще донесе поредния Перперикон или созополски вампир. Макар да продължавам да съм скептичен, като чуя културно-историческо тупане "булгар-булгар" в гърдите, сигурно нечии помисли са чисти, ала изпълнението наистина е в повечето случаи бутафорно.
Съвсем леко бутафорна изглежда новата идея родните туроператори да предлагат задължително към туристическите си пакети и екскурзии, свързани с културен туризъм. Напоследък чуваме, че интересът към созополските мощи и подобните културно-исторически артефакти бил толкова мощен, че едва ли не отказва минаващите наоколо туристи от Акропола и Долмабахче.
Впрочем сигурно зад идеята има благородни помисли.
Няма нищо лошо в това да се търсят разнообразни начини, които да изтрият поне мъничко България от картата на алкохолните дестинации. Иначе нивга няма да попаднем в класации като тази на "Ню Йорк таймс", излязла наскоро, за 52 места, които трябва да се посетят през 2014 година.
Там греят препоръки за албанското крайбрежие, за Атина, за Суботица, за Вараждин, но нито дума за нашите географски координати.
Няма как да ги впечатлиш с мощи, уви. Нещо повече - разчетена правилно, новата идея е просто да се включат въпросните културно-исторически дестинации като опции за допълнителни екскурзии. Нещо, което туроператорите така или иначе правят.
"Задължителният" момент предизвиква известно недоумение и нищо чудно идеята да се превърне от културна в супермаркетна.
Изникват представи за онези крайградски магазини, където не можеш да отидеш директно до касата, а трябва да минеш през всички желани и нежелани сектори, преди да платиш.
За чуждестранния турист това звучи така - кацаш в София за типичен градски уикенд. И вместо да се възползваш от някои прекрасни места, които столицата предлага, първо правиш едно кръгче на ларгото, после слизаш като Барозу до метростанция "Сердика", след това те карат до Националноисторическия музей и няма не искам.
Пие ти се кафе? Разхожда ти се по жълтите павета? Не може. Всяко нещо си има спирка и ред. Който пропуска, не стига до края.
Или пък искаш да се печеш на плажа? Без тия. Първо да видиш едни мощи, после ще опънеш морно тяло.
И така неусетно почивката минала, а туристът е културно и исторически обогатен.
Прекрасно. Ще се върне пак.
Всъщност, като стане дума за туризъм, темата, която трябва да се обсъжда, е една. Реклама. И докато десетки държави досега щяха да са облепили летищата си и произвели безчетно количество телевизионни клипове с техният Григор и тяхната Цветана, нашите сигурно още показват стилизирани версии на мускалчета. А ако все пак трябва да има нещо задължително в туризма, то не засяга туристите, а регулировчиците на туристическия бранш. До един трябва да минат през палеонтологическия музей в родопското село Дорково. Тогава ще разберат някои неща.