Лев Толстой описва любовта след брака

Kадър от филма и корицата на първото издание на романа на Толстой.

“Ана Каренина” е роман”. Това твърди самият Толстой. За "Война и мир" той избягва да се изказва за жанра, но за “Ана Каренина”, с която се занимава почти цяло десетилетие (от 1973 до 1878), недвусмислено заявява в едно от писмата си: "Аз пиша роман (...), именно роман, първия в моя живот."

Известно е, че писателят непрекъснато преработва и редактира текстовете си и по признанието на съпругата му София Толстая особено се е измъчвал при вида на поредното напечатано свое съчинение.

Пословични са 12-те редакции на “Ана Каренина”

Той постоянно пренаписва вече готовите и уж завършени варианти, но в романа му неизменна остава само "семейната идея", заложена в основата на сюжета. Тя е подсказана още от първоначалния вариант за заглавие, което е "Два брака" - идеята за семейния живот се е съхранила в окончателния текст, но в обратна проекция: разрушаването на семейството на Ана и създаването това на Левин. Ето защо романът "Ана Каренина" е класически представител на жанра с централна любовна интрига.

Чрез него Толстой, макар и не директно, излага позицията си по един важен за тогавашното общество дебат: еманципацията. Авторът разгръща много широко и сблъсква провокативно различни аргументи "за" и "против" брака и семейството, както и спрямо статута на жената в обществото, правото й на висше образование и на "свободна любов" в духа на Жорж Санд.

Сюжетът се гради върху два любовни триъгълника, в които участват и двамата централни герои - Ана и Левин. Първата конфигурация представя отношенията между Каренин - Ана - Вронски, а втората - тези между Вронски - Кити - Левин.

Още с първото си изречение Толстой центрира проблема за щастието: "Всички щастливи семейства си приличат, всички нещастни семейства са нещастни посвоему."

Върху това първо изречение е писано немалко: то може да се възприеме като сгъстен до краен предел анонс-резюме на сюжета, а той от своя страна - като разгърнато потвърждение-илюстрация на неговата "вярност". Освен че акцентът пада върху "нещастното семейство", то е отделено, индивидуализирано спрямо "щастливите", мисълта категорично въвежда и институцията на брака.

А Толстой не само в романа, но и на други места остро полемизира срещу смисъла и ползата от брака. В повечето митологични и фолклорни сюжети бракът винаги е маркер за финал: след устояването на изпитанията и преодоляването на препятствията юнакът се жени за царската дъщеря или пък двамата влюбени заживяват щастливо. В този смисъл това Толстоево произведение разказва за любовта след брака.

Романът започва оттам, където обикновено митът свършва

Образът на Ана Каренина занимава писателя преди всичко като образ на жена, "изгубила себе си" от страст. И той свежда художествените си задачи не толкова до разкриването на характера й, колкото до проследяването на действието на нейната страст. За Толстой страстта е преди всичко сила, способна да преобърне - да изврати и разврати - и благоразумието, и мъдростта, и справедливостта.

По думите на Томас Ман с този роман Лев Николаевич дава израз на "необикновения" си интерес към живота на плътта.

Според някои анализатори Ана и Кити например са противопоставени по физически признак. Ана е пълна, стабилна фигура; Кити е описана като слаба, почти кльощава. Това би могло да се обясни с разликата във възрастта: Ана е петербургска светска дама около трийсетте, Кити - едва осемнайсетгодишно момиче. Но пълнотата на Ана издава също така и опитността на плътта в контраст с девствеността на Кити.

Толстой находчиво използва в описанието на Ана прилагателното "прелестна", тоест въплъщава в нея способността да бъде пре-лестна и пре-лъстяваща. "Тя беше прелестна в простата си черна рокля, прелестни бяха пълните й ръце с гривни, прелестна - твърдата й шия с гердан от перли, прелестни - виещите се коси на развалилата се прическа, прелестни - грациозните леки движения на малките крака и ръце, прелестно - това красиво лице в своето оживление; но имаше нещо ужасно и жестоко в нейната прелест. (...) Да, нещо чуждо, дяволско и прелестно имаше в нея."

С други думи, в описанието се промъква намек за излъчваните от Ана изкушения, визирани като проклятия на тялото.

Всъщност в романа са представени пълноценно всички основни функции на женското тяло, при това отново от Ана - и плътската любов (грехът), и раждането (възкресението), и смъртта. Ана последователно се опитва да изгражда чрез поведението си не толкова своята реална свобода, колкото представата си за нея. В лицето на Вронски тя припознава необходимия й друг и освен плътската близост всичко останало във връзката им е измислено.

Ана се оставя на интуицията си, не търси доказателства за догадките си и по-скоро се предоверява на самовнушения. Накрая е разочарована не защото Вронски се е променил, а защото тя самата открива, че истината е другаде. Тъкмо в този аспект Ана преповтаря Пушкиновата Татяна (и двете четат романи, на чиито герои искат да подражават), но докато Татяна завършва с брак без любов, Ана се самоубива

Всичко, характерно за Ана в стремежите й да осъществи живота си - утопия, е валидно и за другия основен герой на романа - Константин Левин, олицетворяващ втората по важност сюжетна линия, само че неговата утопия е от различен порядък. Левин е сред най-автобиографичните персонажи на Толстой. Странното на пръв поглед е, че и двамата герои - Ана и Левин - в продължение на целия роман се срещат само веднъж, но тази среща представя най-пълноценния диалог в текста. От друга страна, кръгът на Левин е по-широк от този на Ана: неговата история започва преди нейната и продължава и след смъртта й. За разлика от Ана вярата в земята и в диалектиката на природното начало, разбирано като дух, не подвежда Левин.

Той е действителната алтернатива на Ана

Възгледите му са в състояние да разрешат нейната безпътица. Левин подсказва пътя към духовното битие, по което по-късно ще поеме и самият Толстой.

Независимо че живее дълго и присъства активно в цялото първо десетилетие на ХХ век, Лев Толстой си остава емблематична фигура на класическото столетие в руската култура.

Потомствен граф, ерудит, Лев Николаевич Толстой (1828-1910) е един от световните руски писатели, една от емблемите на Русия изобщо. Но парадоксалното е, че говорейки за себе си, самият той никъде не се изтъква като писател и не отдава на художествените си текстове първостепенна значимост.

Въпреки това измеренията на Толстоевата личност определено респектират. Всичко у него изглежда някак уголемено: от епическия му размах, материализиран в цели 90 тома "Пълни събрани съчинения". Те излизат в продължение на три десетилетия - от 1928 до 1958, през дългия му 82-годишен живот, "разположен" в два века.

Доц. ЛЮДМИЛ ДИМИТРОВ, СПЕЦИАЛНО ЗА “24 ЧАСА”

Д-р Людмил Димитров е доцент по руска класическа литература, доктор по филология. Автор е на монографиите „Четвероевангелие от Пушкин. Опит за изучаване на драматургичния цикъл "Малки трагедии" и „Да бъдеш шут в играта на съдбата. Руската драматургия от ХІХ век. Херменевтика на канона". Преводач на „Малки трагедии" от Александър Пушкин и др.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 0

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

Карадимчев се чувствал зле преди инфаркта, но отишъл да работи

Борис Карадимчев се е почувствал зле преди да получи инфаркт на 12 април. Това разкри Мими Иванова в ефира на БНТ. Големият композитор, автор на "Бяла тишина", "Хора и улици",

Шпионската афера „Сноудън“ донесе “Пулицър” за “Гардиън” и “Вашингтон пост”

Британският “Гардиън” и американският “Вашингтон пост” са носители на тазгодишната награда “Пулицър”. Двете издания получиха най-престижната награда за журналистика в категория “в служба на

Роял от 1915 г. оживя в резиденцията на посланика на Турция в София

Роял от 1915 година доказа класата си завчера вечерта, като оживя в камерен концерт в резиденцията на турския посланик в София. Изпълнението на пиано и ударни инструменти бе организирано по идея на

Вадят 7 вампира край Асеновград

Седем скелета с отсечени стъпала са открити при разкопките на средновековен некропол край асеновградското село Горни Воден и под Асеновата крепост.