С Лютви Местан, зам.-председател на ДПС, разговаря КАЛИНА ВЛАЙКОВА
- Г-н Местан, какво означават думите ви пред избиратели в Кърджали: “ДПС е в критична, разломна ситуация, от която ще излезе по необходимост”?
- ДПС е удобен и универсален виновник за всичко. Обаче изкуствените политически продукти не се радват на дълъг живот. Колкото и добре организирана да е стратегията за изолиране на ДПС, тя няма как да успее. Защото ДПС разширява доверието в себе си и затова печели изборите. Усещането, че сме в изолация, е привидно.
Политическият опонент полага усилия да изолира ДПС, но ДПС не е в изолация от избирателите си. За разлика от Синята коалиция на Иван Костов и на... Исках да продължа с Мартин Димитров, но напоследък ми е все по-трудно, Волен Сидеров и “Атака”. За всички тях е характерна прогресивна тенденция на изолиране и маргинализиране от избирателите. Няма как изолираните да изолират ДПС. Всъщност при всички тях е налице една ужасна асиметрия. Колкото по се изолират, толкова по в кресчендо се разполага менторството им.
Да се чуди човек кой е победител в изборите - Иван Костов, Мартин Димитров (че те заедно имат по-малко, отколкото в предходния парламент) и Волен Сидеров, или Бойко Борисов?
- Но вижте рейтинга на ГЕРБ.
-Да! ГЕРБ продължава да вдига рейтинга си, но опитът на 20-те години демокрация ни учи, че това не е константа. Пък и има разлика между доверието и надеждата. Доверието е политическа категория, а надеждата е психологически феномен. Склонен съм да мисля, че в случая става въпрос за надеждата. Доверие или надежда - те имат за адресат основно две партии - ГЕРБ и ДПС. Това са партиите с реална тежест от гледна точка на вота.
- Не се ли крие зад пестеливите ви думи застраховка за евентуално бъдещо сближаване с ГЕРБ?
- Прекалено смела хипотеза. И не това имам предвид. По-скоро въпросът е дали и при ГЕРБ е възможно надеждата на избирателите да се трансформира в устойчива политическа подкрепа, на каквато се радва ДПС. Защото в български условия надеждата твърде скоро се изражда в разочарование. Горчивата чаша на разочарованието стои и пред ГЕРБ. Ще я изпие или не, зависи от това, дали този висок рейтинг, тази публична енергия, която се акумулира, ще се осмисли като управленски ресурс за градивни политики, или ГЕРБ ще продължи да се хлъзга по провокациите на “Атака”.
- Значи според вас сега “Атака” командва парада?
- Да оставим настрана претенцията на Волен Сидеров да играе баш войводата. Въпросът е за легитимния победител в изборите и за още нещо.
Проблем е идейната асимилация на десните от “Атака”. И ако тази тенденция се задълбочи, ще се създадат обективни предпоставки за появата на извънпарламентарна дясна алтернатива-опозиция на уж десния управленски субект. Защото как се разполагаш в политическата координатна система, е въпрос не на словесна декларативност в стил “ние сме десни”, а на политическа прагматика. Когато “Атака” “гарантира” отнемане на права и свободи като например сваляне новините на турски език от ефира на БНТ, а дясното мълчи угоднически, то престава да е дясно. Питам не се ли ратифицира Рамковата конвенция по време на синьото управление и пак по тяхно време не бе ли приет законът, който урежда въпроса за новините на майчин език? Неискрени ли бяхте, когато това се случваше с вашите гласове? Формално ли приехте тези актове, или те бяха проява на демократичното ви мислене? Ако е “да”, защо сега мълчите и се превръщате в съглашатели с “Атака”?
- Вярно ли е, че в ДПС е разделено на два лагера - за и против ГЕРБ?
- Подобна теза е продукт на грешния прочит на ДПС позициите по управленските политики на ГЕРБ. И изострената критичност, и конструктивното отношение се предопределят от съдържанието на управленските решения. Например парламентарните протоколи свидетелстват за наша подкрепа по много закони, внесени от ГЕРБ. Но нямаше как да не гласуваме против проекта за бюджет 2010. Защото, ако останат текстовете от първо четене, то високата цена на икономическата криза ще се плаща от най-бедните социални групи. Което е политически абсурд. Всеки земеделски производител ще бъде ударен с допълнителни, шокови тежести - за първи път от 20 г. земеделският производител ще плаща данък общ доход. И още - 4 пъти по-високи социални и здравни осигуровки. Направо трагично ще бъде положението на тютютнопроизводителите. Освен всичко те ще бъдат лишени и от премии, което обрича 150 000 семейства на нищета, на глад във физиологически смисъл.
Като конструктивна опозиция ние направихме предложения за второ четене с цел възстановяване на отнетите средства от фонд “Тютюн” и на редуцираните средства за пряко субсидиране на всички земеделски производители. Няма как цената на кризата да се плаща от най-бедните! Въпросът е доколко конструктивно ще е и управляващото мнозинство.
- Доколко конструктивно бе то, когато заклейми в декларация вечно отсъстващия Ахмед Доган?
- Мнозинството в 41-ото НС трябва да преодолее “увлечението” си да се осмисля като конвент. Никое мнозинство не може да гази в автономното поле на парламентарните групи и да си присвоява право да разписва модели на парламентарно поведение на опозицията и собствено на нейните лидери.
- Защо Доган мълчи?
- Не е измамно усещането, че мълчанието на Доган кънти в публичното пространство. А когато дори мълчанието на един политик провокира, значи той е със собствена орбита и тежест. Понякога мълчанието е с по-висока политическа стойност от излишните слова. Но тезата за ДПС мълчанието е некоректна. Това, че не говорим излишно, не означава, че мълчим. Когато зад една партия стоят близо 700 000 гласа, няма как тя да бъде привидяна като смълчана или снишена.
- Но пък срещу вас стоят няколко искания за имунитети на депутати, нова проверка на имотите около лидера ви, обвинения срещу ваши бивши министри...
- ДПС повече от всички е заинтересувано от срочното и коректно приключване на тези проверки. Г-н Доган е неподправено искрен с тезата си, че в едно демократично общество няма чадър над никого, няма и недосегаеми. Не съм обаче убеден дали политическите ни опоненти имат интерес от приключване на проверките. Защото нямат отговор на въпроса с какво биха дали живот след това на тази тенденциозна анти-ДПС истерия.
Ообено гротескна е историята около барбекюто. “Барбекюто” все повече се превръща в символ, в своеобразна метафора на безсилието Доган и ДПС да се атакуват с реални политически аргументи.
- И вие не виждате истина в думите на вашия колега Касим Дал, че мнозина в ДПС са се самозабравили след 8 г. във властта?
- Властта изхабява. И това е вярно по принцип. От тази участ не е предпазен и най-праведният политик. Не бихте могли да ми посочите неизхабен от властта управленец. Що се отнася до самозабравата, това не е характеристика на коя да е партия като цяло. Това е персонално “опущение”, за което се носи персонална отговорност.
- Да чакаме ли изненади от Ахмед Доган на предстоящата конференция? Например оставка, за каквато отдавна се заканва?
- Има формални и реални лидери. Формалните лидери никога не стават реални и тях времето ги изяжда, докато реалното лидерство е естествено състояние. Западна Европа дава примери за десетилетия лидерство на леви и десни формации. Заедно с това неизменните лидери са били по 10 и повече години министър-председатели (спомнете си Хелмут Кол, Маргарет Тачър и прочее).
- Няколко класации ви излъчиха за най-добър оратор в няколко парламента, но сега за първи път председателството принудително ви отне думата. Как оценявате днешното политическо говорене?
- Има много причини на Цецка Цачева да й се прощава. В това число и заради библейското “Прости им, Боже (те не знаят какво вършат - бел. ред.). Действително се забелязва тенденция на “оварваряване” на политическия език. Политическата акустика се определя от изрази като “ибрикчии”, “фесове”, “грухтящи прасета”, “кюфтаци”. Оправданието, че така се говори на разбираем език, е обидно за адресата на политическото послание. Той не може да бъде подценен и скоро ще разчете зад грубите думи отсъствие на градивни послания.
CV
• Роден на 24 декември 1960 г.
• Завършил е българска филология и право
• Заместник-председателна ДПС и на парламентарната му група
• Народен представителот 38-ото народно събрание досега
• В 40-ия парламент бе председател на комисията по образование и наука
• Семеен е