Доц. Ирена Велчева е родена през 1947 г. в София. През 1977 г. защитава докторантура по неврология. Специализирала е в Унгария, Германия и Англия. Има над 270 научни публикации. Член е на редица български и международни научни и обществени организации.
Неврологията привлича интереса на Ирена Велчева още като студентка и тя защитава докторат по тази специалност в Медицинската академия. Кариерата си започва като докторант в Научния институт по неврология, психиатрия и неврохирургия, сега университетска специализирана болница по неврология и психиатрия “Свети Наум”. Харесва й, че помага на хора, които идват тук с болките си и различни оплаквания, продължили понякога с месеци. Доволна е, когато след поставена точна диагноза и назначено подходящо лечение състоянието на болните се подобрява, оплакванията им отзвучават.
Днес доц. Велчева ръководи Втора неврологична клиника в същата болница.
Помощ от нея търсят болни с радикулити и дискови хернии, с упорито главоболие, болести на вегетативната нервна система или множествена склероза. Тя споделя, че не всяко главоболие е мигрена. Това е популярно главоболие, но не се среща толкова често. Протича ясно изразено, със силна пулсираща болка в едната половина на главата, понякога с гадене и повръщане. Така неврологът може да постави диагноза още при прегледа. Мигрената е наследствена.
По-често се срещат пациенти с упорито главоболие в цялата глава.
Напоследък идват много млади жени и мъже, които работят интензивно, подложени са на хроничен стрес или са преживели психотравми, казва доц. Велчева. Най-често те споделят, че ги мъчи умерено силно и продължително главоболие. Усещат го като стягане или притискане в главата. Главоболието им продължава от няколко часа до седмица. Те са амбициозни и продължават да ходят на работа, но чувстват осезаем дискомфорт. Много често при тях откриваме депресия, обяснява доц. Велчева. Затова появи ли се типичната жертва на стреса - млад, образован, на отговорен пост и с продължително главоболие, се търси и консултация с психиатър.
Понякога главоболието може да е предизвикано от заболявания на мозъка: възпалителни процеси, тумори, травми. Допълнителните изследвания тогава изясняват причината за главоболието.
“Боли ме кръстът”, е другото, което чуват лекарите в неврологичната клиника. Радикулитите и дисковите хернии са свързани със силни болки, но водят и до частично обездвижване на болните. Пациентите са често хора на тежкия физически труд или работещи продължително време в една поза. Сред тях има и спортисти. Най-разпространени са радикулитите - възпаление на коренчетата на нервите, обяснява доц. Велчева. Дължат се и на промени в прешлените и техните връзки, които се засилват с възрастта. Зачестят ли подозрителните болки в кръста, личният лекар изпраща болния първо на преглед при невролог. Ако неприятните усещания са много силни или се повтарят често, човекът стига и до клиниката на доц. Велчева в болница “Свети Наум”. "При нас правим изследвания и започваме лечение, след като се уточнят причините за болестта", казва тя. За да отшумят оплакванията, след терапията понякога болните се изпращат на балнеолечение или за наблюдение при специалист невролог.
Изследванията се правят чрез компютърна или магнитнорезонансна томография на гръбнака, при които се виждат промени в прешлените, “шипове”, дисковите хернии. Провежда се и електромиография - така се вижда какво е състоянието на периферния нерв и се определя кое е притиснатото коренче на нерва. Лечението е с медикаменти - нестероидни противовъзпалителни средства.
Ако болният има дискова херния с приплъзване на диска между прешлените и притискане на коренчето на нерва, се дават и противооточни препарати.
Операция се препоръчва само ако има много силни болки, които не се успокояват с медикаменти, ако болният има смущения в уринирането или пареза на крайника. Тогава отива за консултация при неврохирург и се обсъжда дали се налага операция. "Ние препоръчваме, ноако се стигне дотам, пациентът в крайна сметка сам решава дали да се оперира", обяснява доц. Велчева. След лечението или операцията някои пациенти се възстановяват доста бързо. Връщането им към нормалния живот е индивидуално и зависи от това дали помощта е потърсена навреме. Съветът на доц. Велчева е да търсим компетентна лекарска помощ още при първите оплаквания, за да се предотвратят усложненията.
Подозрителни симптоми, които трябва да накарат един човек да отиде на преглед, са виенето на свят, замайването, особено при ставане от легло.
Така започват да се проявяват някои заболявания на вегетативната нервна система. Осезаемото замайване и спадът на кръвното налягане, особено когато се наблюдава при ставане от легло, се нарича ортостатична хипотония. Причинява се от увреждане на вегетативните нерви. Болните могат да залитнат и дори да паднат и да се наранят и не могат да стоят продължително прави. Ето защо трябва да се установи точната причината на заболяването. При възрастните такива оплаквания често са свързани с нарушено оросяване на мозъка. Може да има други причини. При диабетиците те са свързани с увреждане на периферните нерви при диабетната полиневропатия. Зачестят ли оплакванията за замайване, е задължително да посетите лекарския кабинет. Ако замайването не е свързано със спадане на кръвното налягане при изправяне, се търсят заболявания на вестибуларния апарат.
Подобни оплаквания, със замайване, спадане на пулса и кръвното налягане, падане на земята и даже загуба на съзнание за секунди могат да настъпят при стрес, уплаха и силни емоции. Те обикновено се оказват невинни.
Най-трудни за лекуване са болните със засилено изпотяване. Хората идват в клиниката, когато този “дефект” започва да им пречи във всекидневието. Преди да се назначи лечение, се правят подробни изследвания, за да се установи причината.
Новостите, от които пациентите на Втора неврологична клиника печелят качество на живот, са свързани главно с възможностите за подробно изследване и с прилагането на нови лекарства за лечение на болки и главоболие, множествена склероза, паркинсонова болест и други нервни болести. Прилагането им позволява дори на хора с по-тежки форми на заболяванията да ходят на работа, да се срещат с приятели и да не се изолират социално.
Помагаме и на млади хора, при които се диагностицира множествена склероза, казва доц. Велчева. Точната диагноза се поставя след изследване с магнитнорезонансна томография. Първите симптоми се проявяват като слабост на крайник и нарушение в движенията, залитане, промени в усещането, мравучкане. Понякога се наблюдават и проблеми със зрението. Болестта се проявява за първи път във възрастовата група между 20 и 40 г. Причината за симптомите са нарушени обвивки на нервите, доказани са нарушения на имунната система, но все още не е достатъчно изяснена точната причина за възникване на множествената склероза.
Заболяването протича по различен начин. Най-често се наблюдават пристъпите, следвани от светли периоди. При повече от два пристъпа годишно на пациента се назначава продължително лечение с медикаменти, повлияващи имунната система, които се заплащат от здравната каса. То трябва да се провежда няколко години. По време на пристъпа болните се лекуват в клиниките с венозно вливане на кортикостероиди.
Успехът на медицината през последните години се изразява в това, че с новите препарати се постигат по-дълги светли периоди, обяснява доц. Велчева. Целта е да не се стига до нови пристъпи или поне те да не са така осезаеми.