Със Симеон Стоев разговаря Марияна Бойкова
С машиниста Симеон Стоев, който е управлявал дерайлиралия на 17 януари влак с 16 цистерни, разговаряме след дискусията на в. "24 часа" "Терор на релси". Изчисляваме колко са взели крадците и колко струва щетата.
- Г-н Стоев, шефът на НКЖИ Милчо Ламбрев каза, че дотук щетата заради дерайлиралия влак вече е 800 000 лв. Като сложим и тази на БДЖ, колко се губи?
- Щетата на "БДЖ Товарни превози" е към половин милион, т.е. стават 1,3 млн. лв. А колко са взели крадците от откраднатите части? Към 1500 лв. Били са 15 човека, разделили са си по 100 лв.
- Може би са гладни?
- Може и да са гладни. Но има достатъчно много работа в България, въпросът е, че тях никой не ги иска. Като не могат да си кажат името, не могат да се подписват, нямат документ за самоличност, кой ще ги вземе на работа? Имам съученици роми - шофьори на автобуси, някои развиват частен бизнес, транспортни услуги правят. Един ми изкопа канал за отводняване. Те не крадат, а работят.
- Какво ви се е случвало на релсите?
- Поставяли са ми гуми от трактор на линията. Или пирамида от камъни, за да спре влакът.
- И какво става, след като спрете?
- Започват да свалят скрап. И ти казват: "Няма да се обаждаш, няма да се показваш, ние ще те запомним кой си. Ще видиш какво ще ти се случи." И чакаш. Когато преценят, че са разтоварили достатъчно, пускат те и си тръгваш.
- Значи стоите и си чакате да кажат "Накрадохме се", така ли?
- Спирачките на влака са свързани с един главен въздухопровод. По него има постоянно 5 атмосфери налягане и чрез регулирането му се спира влакът. Това се командва от кабината на локомотивния машинист. Крадците вече са достатъчно грамотни - може би има работещи от тях в железницата или са работили по-рано. Те добре знаят, че като сложат огромна купчина камъни, ще спра. И отиват при последния вагон,
отварят крана на главния въздухопровод и задействат спирачките
Няма как да тръгна, докато някой не затвори крана. Могат да ме държат там колкото си искат.
Може да се опитам да напълня главния въздухопровод, за да потегля, но те пак задействат спирачката с крана в последния вагон и аз пак спирам.
- Колко пъти ви се е случвало това?
- Два-три пъти вече между гарите Боримирци и Подуяне-разпределителна. Линията минава през квартал "Христо Ботев", точно през махалата. Там крадоха релси, падаха влакове, ставаха чудеса.
Налага се да спираме движението по такива линии, да натоварваме други, за да не се минава оттам. Аз съм отказвал да мина оттам с товар 142 тона нето бяла техника - домакински елуреди.
- Колко вагона беше съставът?
- Бяха 6 или 7 вагона с бяла техника и още 7 вагона скрап. Казах: "Аз по тази линия без охрана няма да мина.
Да дойде полиция, да пътува в локомотива"
Защото следващият момент е някой да пристигне и да те пита колко пари си взел, за да спреш влака - и такива въпроси са ми задавали. Един път ми бяха поставили камъни, спряха състава, но имах превозна бригада и те казаха: "Сега ще отидем да разхвърляме камъните, за да продължим." Викам им: "Няма да пипате нищо, обадил съм се на полицията. Като дойдат, тогава."
Не смея да се покажа от локомотива, защото започват да хвърлят камъни по тебе, за да не гледаш, да не виждаш колко са и какво правят. Сваляш прозореца, показваш се и те започват да мятат камъни, железа, какво ли не. Та дойдоха полицаите с 3-4 джипа за 4-5 минути, наблизо са били. Оттук джип, оттам джип, сирени, викам си - сега ще ги разгонят. А то стана страшно - навсякъде хвърчат хора, желязо. Когото хванаха, хванаха.
След това
дойде полицаят
и пита: "Защо
спряхте?"
Ето какво има пред мен, показвам му камъните. Снимаха ги и дадоха разрешение - разчистете. И казвам на началника на влака - ако беше разчистил камъните, какво ще кажем на полицаите, ще излезе, че сме спрели съзнателно.
Принудени сме да тръгваме нощно време по второстепенни жп линии и трябва да се прекръстиш дали ще стигнеш невредим.
- А какво се случи в онази вечер, на 17 януари, след гара Яна?
- Караме си състава, приказваме си с колегата. И изведнъж удар отдолу. Машината леко се килна наляво.
Като видяхме тези релси да се гънат пред нас, стана ясно, че сме дерайлирали
До каква степен, нямаме време да го мислим. Продължава си движението напред, единственото, което си мислим, е: дано спре, преди да се обърнем.
- Както се беше спряла машината в ската, добре е станало, нали?
- Да, така е добре. Ако беше тръгнала 400-500 метра надолу, щеше да започне да се върти, да се търкаля като на чеверме, не се знае къде ще отиде.
- Като карахте машината, не се виждаше, че ги няма тези подложки, които свързват релсите с траверсите, нали?
- Не, не се вижда. Виждаш си релсите върху траверсите. И изведнъж започна да друса, хвърчат искри, пушене.
- А вие какво правите?
- Нищо. Държиш се за нещо, за да не изпаднеш. Спряхме в ската. Питам колегата как е, добре ли е. Вече забелязахме, че зад нас са изпаднали вагони. И започнахме да действаме според инструкциите, които имаме разписани - кого трябва да уведомиш, какво трябва да направиш.
- А зад вас е гробище от обърнати цистерни.
- Зад нас вагони, желязо, следим за пушек, да не би да тръгне отнякъде нещо. И след 2-3 часа започнахме да си мислим - а можеше това да стане, ами ако цистерните бяха пълни, ами ако влакът беше изпаднал там... Вече започваш да анализираш.
- Колко години сте машинист?
- Седем години като машинист, преди това 6 години като помощник, значи 13 години съм по локомотивите.
- Не мислите ли да напуснете?
- Не.
- Защо? Не ви ли е страх, цели чудесии ми разказвате?
- Не. Как да ви кажа - излизате от вкъщи, минавате на най-близката пешеходна пътека и някое пияно хлапе с купена книжка прави щуротията. Това означава ли, че трябва да си стоите само вкъщи?
- Какво ви е семейството?
- Не съм женен. Живея при родителите си, защото така налагат обстоятелствата. Майка ми беше по-уплашена, баща ми е бивш железничар от Охранителна служба и ме попита: "Добре ли си?" Добре съм, нищо ми няма, отговорих му. "Другото е железо" - отвърна ми.
- Желязо, желязо, вярно е, но просто този път сте имали късмет. Не може да ви е все едно.
- Не мога да кажа, че не ми пука.
Не искам да изглеждам като абсолютен идиот, на когото му е все едно дали
ще загине или не
- Какво трябва да се направи?
- Вижте, задигнати са подложки, предават ги за скрап, но хващат крадците. Задигнатото струват 10 лв. Полицаите за 10 лв. няма да сезират прокуратурата. Но ако заради това се обърнат цистерни с бензин на Централна гара и се взривят, половин София няма да я има. Та ако третират крадеца като нарушител на националната сигурност, няма значение дали задигнатото струва 5, 500, 5000 или 5 млн.