Тук живее Червената шапчица

Вековни дървета растат и днес в гората на Червената шапчица. СНИМКИ: АРХИВ

Bсички знаят къде живее бабата на Червената шапчица. На края на горичката. А недалеч от нея е бил и домът на доброто момиченце, което искало да отнесе хляб и вино на болната старица.

Къде е живяла приказната героиня, не е трудно да се открие. Червената шапчица може и да е измислена, но гората, в която среща страшния вълк и която я дели от баба й, съществува и до днес.

Лесът Забабург се намира на 25 км от Касел и в него прочутите разказвачи на приказки Братя Грим са намерили музата си за сборника с детски разкази. В гората растат дъбове и букове на по 200, 400, че дори и 600 години.

Огромните им, дебели по няколко метра, стъбла са толкова впечатляващи, че привличат туристи от цял свят и до днес. Гората принадлежи на провинция Хесен и е първата в Германия, придобила статут на резерват. Още през 1907 г. художникът Теодор Рохол настоява лесът да бъде поставен под специалната защита на закона.

По-късно тя придобива огромна популярност покрай приказките на Братя Грим. Защото не само Червената шапчица се е разхождала из дебрите й. На края на гората се намира не само къщичката на бабата, а и приказният дворец на Спящата красавица. Замъкът е построен още през 1334 г. и в първите десетилетия от съществуването си привлича стотици поклонници, след като се разчува, че уж в основите му е намерен неразложеният труп на Христос.

От 1490 г. графовете на Хесен правят замъка основна своя резиденция и го превръщат в център на бурен светски живот. Безчет пищни балове и увеселения се организират там до началото на XIX век, когато поредният хесенски граф решава да премести резиденцията си в по-модерен дворец. Замъкът бързо запустява и обраства с плътна пелена от бръшлян и рози. Именно тозиму вид кара хората в околността да разказват невероятни истории за красавици, осъдени на вечен сън в покоите му.

По същото време в Марбургския университет двамата Грим се запознават с романтиците Ахим фон Арним и Клеменс Брентано. Тази среща е решаваща за тях. Запалена е искрицата на огромния интерес, който те цял живот щезапазят към разказите и приказките на хората в околността. В Хесен живеят много хугеноти и разказите изобилстват от френски легенди. Якоб и Вилхелм Грим обаче не са пътуващи събирачи на приказки, а предпочитат да търсят разказите из библиотеките. Заемат много от приказките си от Шарл Перо. Обработват ги и чистят от излишни жестокости, както и от преливащата в тях еротика.

Първоначалните версии на приказките са далеч не толкова невинни, колкото влезлите в сборника на братята подобрени техни версии.

Червената шапчица например е героиня, измислена от хората, за да предпазват младите жени от неразумни постъпки. Оригиналният вариант на приказката е запазен от откривателя й Шарл Перо. При него, стигайки в дома на баба си, Червената шапчица е помолена от преоблечения като добрата старица вълк да се съблече и да легне в леглото до него. Момиченцето изпълнява молбата, без да се замисли. В леглото се провежда и прочутият диалог: "Бабо, защо са ти толкова големи очите?"

При Перо Червената шапчица обаче пита и защо на баба й са толкова космати гърдите. След това момиченцето вижда опашката на вълка и разбира, че е измамено. Измъква се от опасната ситуация с хитрост. Казва, че ще отиде да пишка, и изчезва в тъмната гора.

Братя Грим разкарват тези твърде непристойни елементи и измислят случката с изяждането на бабата и ловеца спасител накрая. Разни родителски асоциации в Западна Европа настояват днес първоначалният вариант на Червената шапчица по Перо да измести популярната версия на Грим. Според някои педагози това би бил най-добрият начин да се възпитават децата в повишено внимание към педофили.

При Перо приказката завършва освен това с поуката, че лошите вълци, които дебнат добрите момиченца, са много и те трябва да се пазят от тях. Защото веднъж попаднали в лапите им, дори и добрият ловец не може да ги спаси.

Изненадващо еротични са и другите приказки на Братя Грим в първоначалните си варианти. В "Рапунцел" те дори не са махнали всички елементи, навяващи асоциации за креватни удоволствия. В оригинала принцесата пуска дългата си плитка през кулата, в която е затворена, и по нея се изкачва красивият принц.

Двамата прекарват заедно нощта, но злият магьосник разбира това и и праща принца през девет планини в десета. Рапунцел го търси години наред и накрая, намирайки го, се хвърля в прегръдките му заедно с двете си деца близнаци. Братя Грим премълчават за съвместно прекараната нощ, но забравят да изтрият близнаците. Така те се появяват малко ни в клин, ни в ръкав накрая.

Не по-малко смела е приказката за жабата принц. В нея, след като принцесата целува жабока, той се превръща в красив, гол-голеничък принц, който се приземява директно в леглото на спасителката си.

Въпреки липсата на пикантерии двата тома с приказки на Братя Грим се превръщат в най-четеното след Библията литературно произведение. Доказателство за това е, че тази година една от приказките - за жабока принц, бе филмирана наново от "Уолт Дисни". Точно 150 години след смъртта на Вилхелм Грим.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 0

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

Роб Камерън: На масата сложих вина от цял свят, изпиха се само българските

Роб Камерън е новозеландски винен технолог и съосновател на INVIVO - една от най-успешните изби в Нова Зеландия. В България консултира една от водещите изби - "Вила Любимец" в качеството си на външен

Еквадорски индианец кръсти бебето си Цар Борис

Индианец от племето кечуа е кръстил сина си Борис, а го нарича Цар Борис. Херардо Боливар Анди е учител в родината си Еквадор. Той обаче има бурно минало, което е здраво свързано с Бъл

Йорданка Христова и Маричков пазят тоалети от 1967 година

Не хвърляйте с лека ръка стари дрехи, детски играчки и прашасали албуми, те разказват историята на едно минало. Макар че у повечето от нас подобна гледка би предизвикала замечтана, но тъжна усмивка

Краят на театралния сезон идва с премиери

Да разкажеш един живот с помощта на контрабас, е смахнато, но звучи благородно. Така го е направил екипът на Валентин Ганев, Пламен Марков и авторът Патрик Зюскинд в Народния театър.