“Биех се, обаче бях културно момче. Културно се биех”, разказва Светльо Витков за детството си. Какво точно значи културен бой, може да обясни само авторът на парчето “Заплаха за избиване на зъб”.
“Детската ми мечта беше да порасна. Исках да стана войник! - разказва бившият фронтмен на “Хиподил”. - Играех си много с войници.” Майка му и баща му, дори и по-големият му брат са инженери по професия. Единствено малкият им син не тръгнал по техния път, тъй като бил убеден, че от него няма да излезе добър специалист. Въпреки опасенията си учи във ВИАС икономически профил.
“Късметлия съм, че имам чудесни родители, които по никакъв начин не са ме потискали и ограничавали. Мисля, че това е много важно за едно дете. То трябва да расте в свободна среда, за да не се комплексира”, обяснява Витков, който наскоро стана тв водещ (“Точно така” по ПРО.БГ). Благодари на Господ за семейството, в което се е родил. “Това са хората, които обичам!”, допълва той.
Опора в първите му стъпки бил и неговият по-голям брат. Въпреки че много се карали и биели, Светльо не отрича, че когато човек има голям брат, много по-лесно влиза в света и е по-добре подготвен за живота. “Много ме дразнеше - признава тв водещият, - Имаше едно любимо упражнение - сваляше ме на земята, хващаше ме за ръцете и ми пускаше плюнка. Направо полудявах!” Случвало се да се гонят с ножове и тесли из цялата къща. След като пораснал, Светльо си върнал за изтезанията и наранената детска психика.
Неведнъж ставало така, че ступвал някого и в училище. Затова учителките го дърпали за ушите и често ходел с намалено поведение. “Бях малък да правя секс и затова се биех. Ако минеше ден, в който да не се сбия, се чувствах неуютно. В един момент боят става естествено движение за теб, все едно да си направиш сутрин кафе. Спирайки да се биеш, придобиваш комплекси и страх от боя. Така човек може да се изпедерасти”, обяснява той.
Не е ходил на детска градина, но живи спомени и “брутални гледки” пази от годините на предучилищната възраст. Ваканциите прекарвал в града, тъй като мразел да ходи на село. “Имах много приятели и затова обичах да си седя вкъщи. И досега сме заедно. Мисля, че да имаш повече от един приятел в днешно време, е похвално.” За предучилищната смята, че е измислена, за да свикваш с гадостите в училище.
“Това беше отвратително време. Наказваха ни да седим с ръцете отзад. Пиехме мляко с какао и ядяхме гадни кифли”, разказва за неволите си той.
Първият учебен ден и училището като цяло също били много гадна работа. “Децата са много жестоки, при тях всичко е първосигнално”, обяснява Светльо. Смята, че много малко от нещата, които е научил там, са му помогнали да стане силна личност. Според него най-важният урок е да се научиш да оцеляваш. Той обаче не се преподавал в училище.
За сметка на намаленото му поведение и побоищата Светльо имал завидно високи оценки. Още от първи клас вземал дейно участие в училищните рецитали. Любим предмет му била математиката, защото я разбирал, без да си дава много зор да учи. “Математиката наистина се оказа много полезна.”
Увлеченията му към спорта, поезията и музиката са всеизвестни. Още от 5-годишна възраст Светльо започва да ходи на плуване заедно с брат си, след което тренира и една година бокс. С карате се занимава от 1985 г. до днес. В момента има трети дан, черен колан, тренира деца и възрастни и е автор на книгата “Карате - поглед по пътя”.
Поетичните му изяви са също от ранна възраст. Запалила го майка му, като написала стихотворение за Лъвчо. Когато станал на 5-6 години, водещият написал сам първото си стихотворение за Георги Иванов. Днес има издадени и още две книги - “Благодарение на...” и “Bulgarno или истерията “Хиподил”. Подготвя и нова, която скоро ще излезе на пазара.
С музика започвада се занимава през 1991 г. След като излиза от казармата, създава група “Хиподил” (името идва от хипопотам и крокодил). През май тази година “Хиподил” се събраха в оригинален състав за концерт под мотото “Веднъж и завинаги”. Ще излезе и DVD от паметния лайф.
Въпреки това групата вече е минало. Той има нова - “Светльо илегендите”, но се пише и изговаря на английски - Svetljo and The Legends.
С изявите си във всички културни поприща Светльо се е доказал като непримирим дивак и обаятелен вокалист-размирник на пънкрок банда. Мисли обаче, че думата “бунтар” не му подхожда. “Това е все едно да кажеш въстаник. Всички въстаници са обречени на неуспех. Аз съм свободолюбив дух и дивак. Може би като мина в по-високи слоеве и като се преродя, ще се примиря с всичко. Ще гледам нещата отгоре.”