Дядо Либен и хаджи Генчо спорят до днес

Руслан Мъйнов (вляво) в ролята на хаджи Генчо и Стефан Рядков като дядо Либен в постановката "Българи от старо време" в Старозагорската опера СНИМКА: ПЕТЬО ТУРЛАКОВ

Проф. НИКОЛАЙ АРЕТОВ Встарото време българските деца учеха "Маминото детенце". Днес може да се умиляваме от подобни спомени, но по-паметливите ще възпроизведат и скучните клишета, които трябваше да се повтарят, за да се получи желаната бележка. Верни ли са тези клишета? Ами проверете. Убеден съм, че в тях има нещо вярно, но то далеч не изчерпва смисъла на повестта, а и прогонва удоволствието от четенето й.

За какво всъщност става дума в нея? Някакви хора се излежават, пият гюлова ракия, мамят бедните, разглезват единственото си чедо. В резултат то се пропива, тръгва по жени, обира родителите си и се запилява по чужбина.

Познато, нали? Наистина тогава упойващите вещества са по-безобидни, греховете - като че ли по-скромни, а и чужбината е някак по-близко - отвъд Дунава. "Поп Кън разказва, че той е отишел във Влашко и че се заселил в Гюргево, дето го храни една циганка, която пере хорските ризи и която продава по улиците варен кукуруз."

Любен Каравелов е написал тази история през 1875 г. Левски вече го няма, а младите (воглаве с Христо Ботев) обвиняват автора, пред когото доскоро са се прекланяли и от когото са се учили, във всички възможни грехове. Включително и че служи на чужди (сръбски) интереси. "Маминото детенце" е част от отговора.

В днешно време други ще открият документи, според които Каравелов ще да е бил свързан с руското правителство. Противно на старата учебникарска теза, че е бил преследван от това правителство за подривна дейност. Много често нещата не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед.

Ако за някойго"Маминото детенце" е повест, която се учи в училище и след това трябва да се забрави, то "Българи от старо време" е несъмнено сред най-популярните нашенски четива. Веднага след "Бай Ганьо" и редом с "Чичовци". Повестта е публикувана за първи път през 1867 г., авторът й още не е водач на младите, които осъмват във влашките механи. По това време той е в Москва. Публикува я на руски, за да покаже на тамошната публика "Страници из книгата за страданията на българския народ", както по-късно нарича сборника, в който включва повестта. Добре, че мужиците не са били особено грамотни, иначе сигурно биха предпочели тези страдания пред своята свобода. Защото в Каравеловите картини на страданието се лее вино, пече се джигер, крадат се моми, водят се дълбокомислени и сладостни разговори, животът тече бавно и всъщност приятно.

Събитията се разиграват в родната Копривщица. Много от героите имат реални прототипи - в хаджи Генчо се откриват някои от чертите на хаджи Геро Мушек, бащата на Найден Геров, а у дядо Либен - черти от дядото на автора, на чието име той е кръстен. И двамата колоритни герои носят белезите на старото. Но те са много различни, в известен смисъл противоположни - единият е пресметлив скъперник, другият обича юнашкото и красивото и щедро го споделя с приятеля си. Единият е почитател на ингилизите, другият - на московците... Постоянните им спорове са сред най-забавните страници, писани на български. Смеем се и не се сещаме за какво спорим днес на три ракии Хаджи Генчо е карикатура на старото поколение учители. Неговите претенции да се представи за учен човек, "какъвто ти не можеш намери и в Ингелизко" са смешни. Но малко неочаквано в определени моменти не по-малко консервативното му обкръжение го обвинява в нарушаване на установената норма, едва ли не в някаква "модерност", която днес изглежда комична и трудноразбираема. Вижте обвиненията, не искам да ги цитирам, те нарушават днешните представи за допустимост и политическа коректност.

Комичното желание на дядо Либен да се представи като юнак и буйна глава неусетно печелят симпатиите на читателите. Още повече че той, ценител на всичко хубаво, застава на страната на младите и подкрепя тяхната любов. Именно младите, които са носители на новото, носят надеждите и на автора. Читателите обаче запомнят старите.

И днес мнозина биха искали да са в този свят. Самият автор сякаш е раздвоен. Той критикува старото време, но и носталгично си спомня за него в студените северни нощи. Нерядко от подобни противоречия се раждат големите творби. Така е станало и тук, затова и днес "Българи от старо време" се чете с удоволствие. Нещо повече, днес повестта наистина разказва за "старо" време - Каравелов всъщност пише са своето време, предава спомени от годините на детството си. При него определението "старо" е по-скоро оценка, израз на желанието за нещо "ново".

Повестта излиза на български език през 1872 г. във вестник "Свобода", издаван в Букурещ. Вероятно част от прототипите тогава са още живи. Някои от по-младите дори биха могли да се разпознаят. Друг е въпросът дали тогава читателите са били толкова много. Днес мнозина се оплакват, че хората не (ги) четат, но тогава грамотните са били около 5%. Един господ знае колко от тях са челяли редовно, а какво са чели, е още по-неясно. Ясно е обаче, че днешните представи за популярността на букурещките бунтарски издания са преувеличени.

Във всеки случай Каравелов е искал повестта му да достигне и до сънародниците и на два пъти я публикува на български език.

Нещо, което при него не е задължително - стиховете му така и не излизат като книга, едни от най-интересните му повествования са публикувани на сръбски, като авторът, който разполага с печатница, не ги издава на родния си език. Любопитният казус предполага някакво обяснение и някои изследователи предлагат своето - авторът си давал сметка, че проблематиката им не била актуална за българите. Ако е позволено въпросната проблематика да бъде сведена до един израз, то това е положението на жената. Чак толкова различно ли е то в Сърбия и в българските земи? Или пък тук още не му е дошло времето да се говори за това? Каравелов има право да прави сравнения - неговата жена Наталия е сръбкиня, неособено образована. И когато идва време за обвиненията, един от аргументите се оказва именно чужденката.

Приживе и след смъртта му Каравелов е обект и на други обвинения.

Ботев му посвещава една критическа бележка, на която по-късно издателите на съчиненията му слагат заглавието "Литературната кражба е по-опасна от обикновената". Обвинението е, че стихотворението на Каравелов "Новата песен" стои много близо до руския превод на стихотворение от Хайне.

При прозата до подобни обвинения не се стига. По-късно изследователите обаче разкриват сходствата на "Българи от старо време" с "Повест за това как Иван Иванович се скара с Иван Никифорович" на Гогол. И може би най-интересното е това, че една от първите български белетристични творби е едновременно пряко свързана с реални хора и места и същевременно следва познати чужди образци, че безмилостно критикува нещо "старо", което всъщност е почти съвременно, а предизвиква умиление пред родното. И че един писател, който си поставя съвсем актуални политически задачи, успява да бъде близък на читателите 140 години по-късно. Че читателите, които са се променили толкова много през този век и половина, всъщност се разпознават в тези мили родни картинки от старо време.

Двете повести излизат в общ том утре в "Златна колекция ХIХ век" на "24 часа".

-----------------

Николай Аретов е ст. н. с. ІI ст. в Института за литература при БАН. Автор на книгите "Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления", "Българското възраждане и Европа", "Българската литература от епохата на националното възраждане" и др.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 0

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

На 20 април рожден ден имат

Доц. д-р Веселин Божков, председател на КРС Проф. Георги Колев, председател на общинския съвет в Шумен и бивш депутат Донка Михайлова, кмет на Троян и бивш депутат Клара Маринова, журналистка, бивш

На 19 април рожден ден имат

Бойко Ангелов, журналист, бивш главен редактор на в. “Всичко за семейството” Волен Сидеров, депутат, лидер на партия “Атака” Ганета Сагова, журналистка, главен редактор на сп. “Осем” Георги Констан

Религиозен календар за 19 април

Велика събота. Преп. Йоан Вехтопещерник Преподобни Йоан Вехтопещерник се подвизавал в манастира, основан от св. Харитон Изповедник. За храм на манастира служела една пещера. По-късно св. Харитон жи

Религиозен календар за 18 април

Велики петък. Преп. Йоан. Св. мчк Виктор Велики петък е най-тежкият ден за Божия син. Исус e разпитван, обвинен и осъден от Пилат. Денят, в който разпъват на кръст невинния Агнец, принесен в жертва

ОвенТелецБлизнациРакЛъвДеваВезниСкорпионСтрелецКозирогВодолейРиби