Проф. Божидар Димитров е готов да излезе на диспут с цялата македонска Академия на науките и да докаже, че е бзсмислено и глупаво да трошат милиони денари за филм за Самуил.
Готов е също така да излезе в открит телевизионен двубой с който и да е скопски историчар (историк) и с факти и документи да докаже, че Самуил е български, а не македонски цар.
Но пропагандната машина на Македония вече е задвижена. Режисьорът Антонио Митрикески вече се похвали, че сценарият на серийния филм за "македонскио цар Самоил" вече е написан и той отива да търси западен копродуцент. Филмовият фонд на страната вече е отпуснал 30 млн. денара за бъдещата суперпродукция.
Режисьорът Митрикески, който е и съсценарист на епоса заедно с Венко Андоновски и Оливер Ромевски, определено се кефи на следния монолог на главния герой: "Аз, Самуил Мокри, от племето берзити, цар на Светото македонско царство, коронясан от папата във Ватикана, баща съм на целия славянски род от Унгария до Константинопол".
"Нищо в това изречение, което сценаристите са сложили в устата на Самуил, не е вярно, освен че наистина е имало славянско племе берзити!", казва обаче проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.
Е, вярно е и това, че
Самуил е коронясан
от папата
във Ватикана,
но като български цар, а не като македонски. Хрониките пазят истината за този факт. През 1204 г. Калоян се обръща към Ватикана и казва, че доколкото пише в аналите, българските царе Симеон, Петър и Самуил са получили царските си корони от Ватикана. И че той, Калоян, се надява на същото.
"Българските царе са получавали своята корона от болярския съвет, но ритуалът във Ватикана се правел заради международното признание на българския владетел. Не е можела да става чрез Византия заради постоянния ни конфликт с нея", уточнява проф. Димитров.
Според него Македония използва 1000-годишнината от рождението на Самуил, за да снима филм за него. Това е още едно мероприятие за укрепване на "македонскиот национален идендитет", както гласи скопската пропагандна щампа.
Във филма явно ще залегне дълбоко фалшивата историческа доктрина, че македонците нямат нищо общо с българите. И че доколкото България като държавни граници е обхващала и Македония, то тогава там не са живели българи, а македонци, които са били под робство над 1000 години. А Самуил, естествено, е македонец.
За нещастие на македонистката кауза има достатъчно източници - хроники и документи, за времето на Самуил. Те са на гръцки, арабски, арменски, латински и на сръбски език. И в нито един от тях не само че Самуил не е споменат като македонец или цар на Македония. Във всичките източници е назован като българин и като цар на България. Важно е да уточним, че така пише дори в сръбските документи, защото македонизмът е създаден от сърбите.
Неслучайно главният противник на Самуил византийският император е наречен Василий Втори Българоубиец, а не Македоноубиец. Как в Скопие коментират този изключително известен факт?
"Ами не го коментират - казва проф. Димитров. - Както не коментират и съществуването на историческите извори за онова време..." А те имат домашен извор, който стои в началото на експозицията на Битолския музей, втория по големина в страната. Там на плоча е запазен надпис, в който племенникът на цар Самуил заявява: "Аз, Иван-Владислав, българин родом, самодържец български..." И така нататък.
Сценаристите на филма описват как цар Самуил създава първата македонско-славянска държава през ХI век.
И как "колосалният
македонски цар"
е започнал своя възход с въстание срещу българската власт.
Още в първия епизод на сериала щяло да бъде показано въстанието на Самуил срещу българското царство. Преди решаваща битка Самуил дръпва друга "геройска" реч, в която казва: "Сега, след като урнахме бугарското царство, да урнем и византийското!" (Урнахме означава съборихме - б.а.)
С аргументите си на сериозен историк проф. Божидар Димитров доказва, че такова въстание е невъзможно и следователно сценаристите са го изсмукали от пръстите си.
През 971 г. византийските войски, водени от императора Йоан Цимихски, превземат Преслав и пленяват българския цар. По средновековните закони това означава, че българското царство престава да съществува.
За това време хроникьорите, в това число и сръбският летописец, тъй нареченият Дуклянски поп, отбелязват, че синовете на един от велемощните български комити Никола - Мойсей, Давид, Аарон и Самуил, не признават това и продължават войната срещу Византия.
Тоест никакво въстание няма. Западните и средните области не са съгласни, че България е паднала под византийска власт и продължават борбата. Но нито един от тях не се обявява за цар, независимо че контролират част от страната и въоръжените сили. Защото според българските закони царят дори да е в плен, си остава цар.
Чак след убийството на цар Борис Втори и смъртта на брат му Роман, който бил скопец и не е имал наследници, Самуил е избран за цар на България. Управлява 17 години - от 997-а до 1014-а.
"Тъжното в историята с този филм - обяснява проф. Димитров, - е, че авторите му са се облегнали на най-старите тези на македонската историография, които властваха през 50-те и 60-те години на миналия век."
По-късно, съзнавайки, че няма нито един документ, с който да потвърдят и защитят въпросните тези, академичната македонска историография отстъпва от тях и се хвърли в Античността. Там поне имената съвпадат - Александър Македонски, македонци и т.н.
За известно изтрезняване говори дори фактът, че на паметника на Самуил в центъра на Скопие е изписано само името и годините му, без да се уточнява какъв точно е бил.
Разбира се,
името ме у
"помакедончено" -
Самоил
"Помислих, че това е добър знак и че историчарите се отказват от някои от глупостите", коментира проф. Димитров. Този сценарий обаче е направен в духа на най-дъртите и мракобесни идеи и тези, отричани дори от някои представители на македонската научна мисъл.
Както вече стана дума, режисьорът тръгва "с цървули по Дивия запад""(имаше такъв сръбски филм), за да търси пари и копродуцентство. "Възможно е и да намери - предполага проф. Димитров. - Все пак драматични сцени с ослепяване на толково много войници досега киното не е показвало..."
Но според професора е възможно и друго. От екипа на филма просто да платят на някоя голяма фирма, че тя уж спонсорира продукцията. Това би придало тежест на начинанието. Един вид - ето светът ни подкрепя.
А всъщност правителството тихомълком ще доплати до необходимата сума за производството на амбициозната продукция.