Ще покажа доносника с паралелна ДС - източник на тръпка

С Владислав Тодоров, културолог и сценарист на филма “Дзифт”, разговаря МИЛА ГЕШАКОВА

- Тази Коледа се върнахте от САЩ с нов сценарий.

- Не само нов сценарий, а българо-френска копродукция. Заедно с Явор Гърдев точно година се състезавахме по международни пазари за филмови проекти. Ако всичко е по план, ще снимаме през лятото на 2010 г. с идеята да завършим филма “Цинкограф” в началото на 2011-а.

- Сюжетът му е около изгонен от ДС служител, който прави паралелна структура. Как се развива действието?

- В жанра си това е черна комедия с елементи на психотрилър. Главният герой е вербуван от ДС да донася. Той служи пламенно, с въображение, с цялото си същество.

Говорим не за жертва, а за инициативен доносник със собствени идеи за природата и методите на надзора. Перестройката обаче го прави непотребен и той е дезактивиран. Това формално отношение на службите към неговия конспиративен гений го вади извън контрол и той решава да продължи дейността си в напълно частен порядък, като си прави собствен паралелен отдел на ДС, фантомна структура, която дублира дейността на службите, като остава невидима за тях.

- Какво отличава вашия проект от всичко, разказано по темата досега?

- Сравнен с някои известни филмови заглавия като “Животът на другите”, който спечели “Оскар” за чуждоземен филм, нашият подход е различен. “Цинкограф” не взема гледната точка на “жертвата”, била тя на “следения гражданин” или на “неохотния доносник”, чиято драма е на човека “без избор”, нито представя в романтичен план моралното прераждане на тайния агент, драматичното му самоосъзнаване.

Обратно, филмът се занимава с инициативния конформист, за когото абсурдната система на следене и донасяне става източник на тръпка, власт, материални облаги и преди, и след промените.

- Кой е прототип на главния герой?

- Героят е напълно съчинен - прелъстителен мистификатор и смъртоносен хамелеон Съществуват по-скоро литературни прототипи, отколкото реални. Подобно на “Дзифт”, и тук има роман - “Цинкограф”, който би трябвало да излезе през май от издателство “Фама”.

- С какъв екип ще снимате?

- В “Цинкограф” е включен основният състав на “Дзифт” - режисьор, сценарист, оператор, художник, композитор, но проектът се движи от друг продуцент. Аз съм се заел частично и с продуциране, което се оказва голямо предизвикателство за мен.

- Американци решиха да направят римейк на “Дзифт”. Разкажете как върви този проект?

- В Америка, както и в Русия, филмът върви добре, гледа се и се разбира, предполагам, по различен начин. Мина по фестивали, кина, сега се върти по телевизионния канал “Сънданс”. “Дзифт” препраща към класически образци на американското кино и по-специално към черния филм от златния му период на 40-те години. В жанра си той е обърнат към американската публика, като заедно с това и разгръща чужда, непозната за нея соцдействителност.

В напрежението между формата и съдържанието “Дзифт” представлява особен експеримент. Това, предполагам, е предизвикало вниманието на американските продуценти, комбинацията от обичайно и необичайно, от “свое” и “чуждо” както в историята, така и в изобразителния език на филма. Доколкото знам, договорът за римейк предстои да бъде финализиран. За мен лично остава загадка как по-точно би изглеждал един подобен римейк на филма, отразяващ и коментиращ небългарска и несоциалистическа действителност. Пълната американизация на “Дзифт” би била едно рисково занятие.

- Изненада ли ви порцията разкрити агенти на ДСв медиите? Дали няма някаква конспирация, защото само “24 часа” даде за проверка целия си журналистически състав, а други медии поискаха проверка на по 5 или по 20 души в екипите си?

- Конспирация - не вярвам. По-скоро виждам пренебрежение към процеса на отваряне на досиетата и институцията на комисията, която се занимава с това.

Колкото повече зайци се вадят по този начин от цилиндъра, толкова по-банална и по-пренебрежима става работата на тази комисия. И не защото тя не си я върши добре или я върши все по-зле. Обратно - впечатлението ми е, че работата се върши доста компетентно, съвестно и прилежно. Дяволът се крие другаде - в селективното вадене, което в съда на общественото мнение се представя като манипулация, като трик, обслужващ сенчести страни и интереси.

- А какъв е тогава чистият изход с агентите на ДС?

- Чистият изход минава или през безостатъчното отваряне на целия документален масив на бившите служби, или през унищожаването му. Всяко селективно или компилативно отваряне на едни или други сектори, на едни или други групи граждани неизбежно се въобразява като политически монтаж.

Вижте, специално тази комисия огласява не имуществени състояния за пред закона и неговите институции, а морални състояния за пред обществената съвест, не с цел формална, а с цел морална санкция. Когато процесът по огласяването се представя като изходно сбъркан, компромисен, нагласен, обществото отказва да упражнява съвестта си и всеки акт на вадене на поредната “трупа” доносници се превръща или в пълен цирк, или изпада в несъстоятелност и бива напълно пренебрегнат.

Прави впечатление, че подобни актове на посткомунистическа гласност все повече и повече стават предмет на частни злословия на маса и не тласкат към обществен катарзис, който да доведе до колективно пречистване, до исторически състояло се покаяние, до ефективно трансформиране на злобата.

Свидетели сме на еднахронична, 20-годишна, политически контролирана констипация, която обществото отказва повече да преживява като автентична, защото се чувства нецелесъобразно затапено от политическата класа. Обществената съвест, доколкото я има, все по-демонстративно ще отказва да пие пургативи. Това по неизбежност би превърнало работата на комисията по досиетата в циклично производство на любопитни факти.

- Всяка Коледа и Нова година сте в България. Какво се промени у нас?

- Властта. С други думи - нищо.

- Борисов още е политикът с най-висок рейтинг. Вярвате ли, че ще го запази?

- Както казват пророците, това, което се вдига, е обречено да пада.

- Има ли нещо, с което да превъзхождаме американците?

- Мисля, че да. С това, че от нас, българите, нищо не зависи в света. Каквото се случва тук, остава тук. България съществува без последствия за света.

Не знам защо, но това, вместо да успокоява, невротизира нацията. Условието нищо да не е в зависимост от теб, дава голяма свобода, здравословна необвързаност, рядка привилегия. Малцина са тези, които ценят това фундаментално българско обстоятелство и изпадат в мирска невъзмутимост или непукизъм. Ще ми се да съм един от тях, но все още ми пукат ушите.

- Каква очаквате да бъде 2010 г. за света и за България?

- По-малко граници. По-малко стени. По-малко телени мрежи. По-малко документи за самоличност и изобщо документи. По-малко живи паметници и изобщо паметници. Повече хора.

CV

Владислав Тодоров е роден през 1956 г. в София. Завършва ВИТИЗ през 1982 г., а през 1987 г. защитава дисертация по изкуствознание към БАН. Член и основател на кръга “Синтез”. През 1991 г. заминава за САЩ. През 1996 г. става доктор на философските науки в Пенсилванския университет, където до днес преподава културна история на Русия и Източна Европа. През 2004 г. е сред учредителите на ДСБ, но 2 г. по-късно се отдръпва разочарован от проекта за нова десница. През 2006 г. публикува първия си роман “Дзифт”, а после написва сценария на едноименния филм. След сценария за новия му филм "Цинкограф" през май 2010 г. ще излезе и едноименният роман.