Дейвид Копърфийлд - любимото дете на Чарлс Дикенс

В екранизацията на

Когато през 1849 г. Чарлс Дикенс започва да публикува в месечни подлистници романа си "Дейвид Копърфийлд", Уйлям Такъри, също така прочут английски писател и негов съперник, възкликва: "Очарователно произведение. Браво, Дикенс!"

Думите на Такъри не са просто жест на учтивост. С верния си усет към гения на колегата си по перо и с високите си изисквания към естетиката на романа Такъри напипва онова качество, което прави от "Дейвид Копърфийлд" най-популярната творба на Дикенс - завладяващата сила на емоционалното му въздействие.

Времето доказва правотата му. Вече близо столетие и половина.

"Дейвид Копърфийлд"е любимо четиво за поколения читатели. Макар и не така остро социален и без сложно заплетената интрига на повечето от останалите романи на Дикенс, той олицетворява умението на автора да държи интереса на читателя и да даде полет на въображението му чрез изумително майсторство на словото, което без усилие преминава границите между лиричното и комичното, между добре овладения патос и гротеската.

След "Домби и син", който отбелязва повратна точка в творчеството му с органичността на сюжета си и зрялото изкуство на художествения изказ, "Дейвид Копърфийлд" идва като ново потвърждение на артистичното израстване на писателя. Усещането за единност и цялостност се дължи преди всичко на избора му да пресъздаде историята на героя си във формата на автобиографичен разказ, който проследява живота му от раждането до момента, когато е достигнал жизнена и творческа зрялост. Произведението всъщност представлява типичния за деветнайсети век "роман на възпитанието". Но в "Дейвид Копърфийлд" детството е само първият период от един дълъг път на формирането на героя като личност чрез преодоляването на множество житейски препятствия. Дикенс влага в творбата си всички моменти, които са ключови за романа на възпитанието. Всеки от тях е пречупен през индивидуалната съдба на Дейвид и не се явява в чист вид. Така например, макар и различни, и двете жени в живота му - Агнес и Дора - са поставени в положителната зона на моралния спектър. Слабостите на съпругата му като домакиня и спътница в трудния му социален и творчески път са до голяма степен компенсирани от безкрайната й любов към него и трезвата й самопреценка.

Провинцията и големият град не са взаимно противопоставени. В уединената къща, нелепо наречена "Гарвановото свърталище", преминава в идилично щастие ранното детство на героя. В малкото градче Дувър по-късно той намира физическо и емоционално спасение в дома на леля си Бетси Тротууд. В старинен Кентърбъри среща и Агнес, чието ангелско присъствие осмисля живота му и го изпълва с неизтощима вяра и надежда.

Но "Дейвид Копърфийлд" не е само измислената автобиография на един измислен герой. Под перото на Дикенс изникват събития, които доскоро той грижливо е пазил в тайна. Най-тъмната и дълбоко заключена в спомените му страница датира от времето, когато е само на единайсет години. Баща му Джон Дикенс е разорен и попада в затвор за длъжници. Той спира Чарлс от училище и го изпраща да работи във фабрика. Още по-голям удар върху чувствителната му психика нанася майка му. Дори когато финансовото положение на семейството се подобрява, тя настоява синът й да остане да лепи етикети във фабриката.

Още една душевна рана не заздравява у Дикенс независимоот изминалите години. Осемнайсетгодишен, той среща Мария Бийднел, дъщеря на богат банкер, и безумно се влюбва в нея. По-късно осъзнава, че за леконравната девойка връзката е била просто флирт. Болката обаче оставя неизличима следа в паметта му. Мария Бийднел заедно с Кейт, съпругата на писателя, се превръща в героинята Дора, за която Дейвид се жени твърде млад.

Тези две събития от миналото и непреодоляното душевно страдание стават централни и за спомените на Дейвид Копърфийлд. Също като автора си той трябва да напусне дома си, от който завинаги си е отишла майка му, и да започне работа във фабрика. Също като автора си вече порасналият и възвърнат към нормалния живот Дейвид среща красивата, но леконравна Дора и се влюбва сляпо. Но големият писател не просто преразказва собствения си живот. Той излиза извън рамките на прототипите, вплита изживените от него моменти в историята на героя си и ги подчинява на основната тема на романа си. Това е темата за отговорността, за "дисциплинираното сърце", което се подчинява на разума.

В "Дейвид Копърфийлд" Дикенс разглежда отговорността не като проблем на обществените структури, а в личен план и най-вече в контекста на семейните взаимоотношения. В хода на историята на героя си Дикенс представя богата поредица от семейства, всяко от които по различен начин илюстрира темата. От една страна, това са Микобърови с прословутата им "еластичност", с която се приспособяват към момента и нехаят за утрешния ден. Приятелят на Дейвид Стиърфорт прелъстява "малката" Емили, без да се интересува какво ще стане с нея в бъдеще, а майка му упорито защитава сина си и също така подминава с безразличие съдбата на младата жена. Съпругата на Дейвид е ярък пример на романтичен, но неразумен поглед към действителността. Тя отхвърля от себе си отговорността на семейните грижи и я заменя с детински игри и песни. От друга страна, най-отговорни родители се оказват героите, които или нямат семейство, или са го загубили. Такъв е мистър Пеготи, прибрал в приказния си дом, пригоден от една обърната лодка, осиротелите си племенници и вдовицата на най-близкия си приятел. Най-вече разум и отговорност се сливат при лелята на Дейвид - ексцентричната, но всеотдайна Бетси Тротууд, която осиновява племенника си и му осигурява образование и бъдеще.

За Дикенс отговорността към хората, които обичаме, е най-висша морална ценност и пътят към нея преминава през трудната борба между разума и чувствата. Достигнал професионален успех и слава, изградил второ, щастливо семейство, Дейвид с тъга и болка си спомня мъката, която е причинил на себе си и на първата си съпруга Дора. Това той е сторил, когато се е поддал на романтични мечти, на първите трепети на „недисциплинираното си сърце". И когато разбира, че гаранция за семейно щастие е единомислието между партньорите, а не само любовта, за него и Дора вече е твърде късно.

Но „Дейвид Копърфийлд" не е песимистичен роман. В него Дикенс дарява почти всички от героите си с втори шанс да поправят грешките си и да започнат отначало. Това важи не само за Дейвид, а дори и за злодеи като Крийкъл, садистичния директор на училището от детството му, както и за Юрая Хийп, лицемерния измамник, който почти успява да си присвои цялото състояние на бащата на Агнес и на мис Бетси. Попаднали най-сетне под ударите на закона, двамата стават "образцови затворници" в "образцовия затвор", където справедливо ги изпраща съдът.

Отново започва живота си в Австралия и мистър Микобър, чийто прототип е бащата на Дикенс. Той чудодейно се преобразява в съвестен родител и гражданин и дори става мирови съдия. За много критици трансформацията му е насилие над логиката на персонажа, но всъщност чрез нея Дикенс "награждава" един от най-ярките си комични герои.

Най-силният момент може би в целия роман е описанието на бурята, в която загива Стиърфорт. Не случайно именно този пасаж неизменно присъства в репертоара на Дикенс при публичните му четения на откъси от романите му. Лев Толстой, който се прекланя пред таланта на Дикенс, пише: "Ако пресеете цялата световна литературна проза, ще остане Дикенс; ако пресеете Дикенс, ще остане "Дейвид Копърфийлд", ако пресеете "Дейвид Копърфийлд", ще остане описанието на морската буря."

Дикенс нарича "Дейвид Копърфийлд" своето "любимо дете". Това е романът, от чиито страници блика цялата му сложна душевност, а енергията му завладява читателя и го държи в плен до самия край. В него личното откровение без усилие се превръща в поетичност, а автобиографичните моменти се преплитат с художествената измислица, зада изтъкат картината на живота с безкрайната му пъстрота, с емоционалното богатство, което той ни предлага.

Д-р ЗЕЛМА КАТАЛАН, главен асистент по английска литература в Катедра по англицистика и американистика на СУ "Св. Климент Охридски".

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 0

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

Никой у нас не контролира дейността на автосервизите

Каква е квалификацията на монтьора, който поправя колата ви? Какъв е произходът на частите, които се използват при ремонта й? Има ли гаранция за изправността на автомобила

Над 300 милиона лева щети от нелегални автосервизи

Над 3000 нелегални автосервизи поправят коли само на територията на столицата. Никой не знае точния им брой, а причината е, че те нямат фирмени регистрации, нито пък се самоосигуряват.

Гората във Врачанския Балкан се възстанови

Масовото залесяване по различни програми тази пролет не засегна единствено територията на природен парк "Врачански Балкан". И то не защото стопаните му не желаят или са изпуснали сроковете...

Пускат 50 000 есетри в Дунав

50 000 есетрови рибки ще бъдат пуснати в Дунав в рамките на проект за опазване на тези риби. Той е на неправителствената организация WWF и е финансиран с 1 389 900 лв. от оперативна програма "Околна