Емили Бронте, която умира едва на тридесет години, била убедена, че основното й призвание е на поет. Изпод перото й излиза един-единствен роман - “Брулени хълмове”. Той е публикуван почти по същото време, когато и романът “Джейн еър” на сестра й Шарлот Бронте и остава в неговата сянка. Световната слава на творбата идва години след смъртта на авторката. Днес романът има поне толкова, ако не и повече издания и екранизации, от “Джейн еър”. Във вторник “Брулени хълмове” излиза като част от “Златна колекция на XIX век”. Мрачната атмосфера и сгъстената му до крайност “вулканична” емоционалност му отрежда особено място в световната литература. Съвременни класации многократно го поставят на първите места след най-силните любовни истории на всички времена.
Емили Бронте е родена на 30 юли 1818 г. в Торнтън, Йоркшир. Тя е петото от шестте деца в семейството на пастора Патрик Бронте. Майка й умира, когато е на 3 г. Туберкулозата отнася като деца и две от по-големите й сестри. Тази страшна болест се превръща в проклятието на семейството, защото от нея един по един си отиват всички.
Емили заедно с Шарлот, Ан и брат им Бренуел били изключително сплотени помежду си. Те нямали приятели и живеели изолирано в малкото си имение в Хауърт.
Когато Емили била на 6 г., я изпращат в девическото училище в Кован-Бридж, където вече са по-големите Мария, Елизабет и Шарлот. Условията там са ужасяващи - глад, студ и болести. След като двете най-големи момичета умират, Шарлот и Емили се прибират у дома, но никога не успяват да забравят терора, на който са били подложени. Така домът им се превръща в убежище срещу враждебния свят.
През 1826 г. се случва нещо знаменателно. Пасторът Бронте купува на сина си кутия с дървени войници. Всяко от децата си избира по един и му дава име. Това става основата на изграждането на фантастичния свят, в който децата в семейството живеят в продължение на години. Те създават кратки истории, пиеси и стихове, писани от въображаемите им герои и героини.
Емили влиза отново в училище чак на 17 г., но остава там едва 3 месеца. Тя толкова много отслабва и залинява, че роднините й са принудени да я приберат у дома. Когато е 24-годишна, прекарва в пансион в Брюксел още 9 месеца. Там учи френски и немски, но и това е за кратко, защото бъдещата писателка веднъж за винаги се убеждава, че не е способна да изтърпи вмешателството на външни хора в живота си.
Домът на пастора бил посещаван от време на време от учители на музика и рисуване, но по-голямата част от наученото Емили дължала на баща си. Той насърчавал децата си да четат най-различни книги и обсъждал с тях като с възрастни политиката и литературата.
Емили била щастлива единствено у дома. Тя се разбирала особено много с Ан. Богатото въобръжение на двете момичета създава въображаемия свят, наречен от тях Гондал. Само някои от поемите от това време обаче са се запазили.
През 1845 г. Шарлот открива стиховете на Емили за Гондал и ги прочита. Когато разбира това, по-малката сестра побеснява. Откритието обаче довежда до публикуването на общия сборник на трите сестри Бронте, подписан с псевдонимите Карър, Елис и Ектън Бел. От него се продават едва два екземпляра, но това не обезкуражава писателките. Всъщност, Емили най-малко от всички искала сборникът със стихотворения на братя Бел да бъде отпечатан, а даже и след появата на "Брулени хълмове" отказала да придружи сестрите си до Лондон, където те трябвало да разкрият пред света истината, че зад псевдонима Бел всъщност се крият три млади жени.
Независимо от нейната интелигентност и прозорливост Емили нямала приятели. Наричали я странната Бронте.
Знае се, че е обожавала домашните животни и е общувала с тях повече, отколкото с хората. Времето й минавало между задълженията в къщага, дългите самотни разходки сред суровата природа на родното й място и писането. Мнозина я смятали за прекалено дива. Разказват, че веднъж бездомно куче я захапало зверски за ръката, докато тя опитвала да му даде да пие. Емили нагряла желязо на огъня и сама изгорила раната, за да не загнои. На моменти изпадала в необуздани пристъпи на гняв. Скритите от очите на околните душевни терзания, който на моменти прераствали в истински ад, могат лесно да бъдат разпознати у героите на “Брулени хълмове”.
В същото време младата писателка била дълбоко религиозна, макар да отказала да получи религиозно образование. В известна степен това обяснява и защо тя отказвала всякаква помощ от семейството, както и каквито и да било способи за лечение по време на смъртоносната си болест.
Емили Бронте умира от туберкулоза, с която се заразява от брат си Бренуел, талантлив художник, но непоправим пияница.
Той угасва през септември 1947 г. През май на следващата година от същата болест си отива Ан, а на 19 декември затваря очи завинаги и Емили. Остава жива единствено Шарлот, която се грижи за слепия си и болен баща. Тя единствена сключва брак през 1854 г., но също е отнесена от туберкулозата на следващата година. Доживява до 39 г.
Съдбата на сестрите Бронте впоследствие става обект на много книги и филми. Един от най-известните е този на Анде Тешине от 1979 г. В него образът на Емили се играе от прочутата френска актриса Изабел Аджани. Друга известна екранизация е тази от 1992 г. с Ралф Файнс и Юулиет Бинош в главните роли. Кейт Буш пък пише песента “Брулени хълмове”, вдъхновена от романа. Те достига да първо място по продажби във Великобритания. Певицата често подчертава, че е родена на същия ден като Емили - 30 юли.
“Брулени хълмове” - любима книга на героите от “Здрач”
Романът “Брулени хълмове” се превърна в бестселър през 2009 г. във Великобритания благодарение на находчиво хрумване на издателите му. За да привлекат вниманието на младите към класическата творба на Емили Бронте, те използваха мощната вълна на вампироманията. Така върху корицата се появи надписът “Това е любимата книга на Бела и Едуард” - героите от поредицата “Здрач” на Стефани Майър. Новата обложка на “Брулени хълмове” освен това е стилизирана в духа на “Здрач”. Маркетинговият прийом бил изпробван преди и във Франция през март 2009. Там тийнейджърите за два месеца разграбили годишния тираж от книгата на викторианската авторка.