Бебета казват bye-bye вместо “Чао”

7-месечни бебоци едва стоят на дупетата си, поддържани от майките в зала, в която звучи чужда реч. Две по- големи дечица - Ива, на 1,5 г. и Йоана на 1,7 г. сноват между тях, тъй като вече имат малко предимство - могат да ходят. Майките нежно придържат децата си, а преподавателката Венета Ройъл пляска с ръце:

Хайде, затягаме коланите и отлитаме към Англия. От този момент нататък вече се говори само на английски.

Нали не си мислите, че хлапетата разбират какво им казва Венета? Още не, но след някой-друг месец думичките ще са попили през фонтанелите им и най-малкото, което ще правят, ще е да реагират на команди. Като например "затвори очички", "вдигни ръчички" и пр.

А Ива и Йоана вече казват думи на английски. Първата, която майката на Йоана чула от нея, била "дог". Вкъщи си имали куче, но тя си го наричала по български. И изведнъж, след няколко посещения на курса, детето изрекло "дог". После започнало да маха с ръчичка за “бай-бай”.

Бебешкият езиков курс е в една стая с разхвърляни цветни възглавници на пода, застлан с мокет. От шарена плетена къща-кутия преподавателката вади сметала, весели картинки на животни и други любими за децата предмети. В началото използва плюшена кукла, за да поздрави всяко бебе на английски с Hello и да го пита как се казва.

Естествено, че вместо бебетата отговарят майките, но така те запомнят имената и на другите. По време на урока майките пеят песнички, броят, танцуват с малките, назовават предмети, лазят, скачат и сякаш се забавляват, а не учат чужд език.

Всъщност това е основата на системата, по която Венета учи бебетата на английски. Системата е създадена през 1985 г. от британската лингвистка и педагожка Хелън Дорон. Бебешки курсове у нас има от 2 години, а постиженията на децата в развитие са повече от добри, хвали се Ройъл.

Самата тя има две деца, които говорят три езика - български, английски и полски, тъй като съпругът й е поляк. Синът й Винсент е на 7 г., а 3-годишната Елеонора посещава курсовете от 3-месечна.

Сега и двамата гледат филми в оригинал, четат книги на английски и слушат редовно дисковете от курса, които са много важни за обучението.

Методът на Хелън Дорон се базира на начина, по който усвояваме майчиния си език - детето започва обучението още в момента, в който се появи на бял свят.

Най-напред то чува думи, но не ги разбира. Постепенно родителите му помагат да схване значението на звуците, които вече е опознало.

Всеки път, когато детето покаже, че разбира, или каже думичка, родителите го поощряват. Заниманията се водят изцяло на английски в присъствието на родител, за да се чувстват дечицата сигурни. Бебетата слушат у дома по два пъти на ден текстове и песни, записани на дискове.

Те не бива да ги запомнят или да внимават.

Един път седмично, по време на групово занимание с учител, на децата се обяснява чрез игра значението на вече познатите звуци.

На 2 години детето научава 250 думи, на 5 усвоява около 1000 и прави прости изречения, а на 10 има запас от 1400 думи говоримо и писмено.

Научните изследвания сочат, че човешкият мозък се развива най-бързо до 6- годишна възраст. През първите 6 години децата без усилие усвояват факти и информация и ги съхраняват в паметта си. Изучаването на допълнителния език в ранна възраст развива в мозъчната кора връзките, отговарящи за слуха и общо за интелекта. Това важи и за деца с мозъчни увреждания или аутизъм. Колкото по-малко е детето, толкова по-лесно и естествено научава езика.

Децата не идват на училище, а да си поиграят.

Те правят всичко с голямо удоволстие и дори не им прави впечатление, че езикът е друг. Освен да учат в школата, те развиват и други умения. В часовете се развива и вестибуларният апарат чрез люшкане, поклащане и т.н., развива се и говорният апарат, което е от полза не само за чуждия, но и за родния език, развиват се детският слух и фината моторика, а също и въображението.

Често правим от нищо нещо - от парче плат - море, от подложка за торта - слънце, играем с пластилин, рисуваме - и всичко това на английски, разказва Венета.

70 000 деца в 26 страни в момента изучават чужди езици по метода на Хелън Дорон. От 500-те центъра най-много има в Германия, после е Унгария с 64.

ДИАНА КЪНЧЕВА

ЗАЩО ДОВЕДОХ МОЕТО?

Десислава, майка на 7-месечния Алекс:

Идваме тук заради социализацията и да свикне с общуването с непознати. Налага ни се да го дадем на детска ясла след няколко месеца и искаме да свикне с други деца и на друго място. Първият път не му беше забавно, но след заниманията вкъщи прояви интерес. У дома също слушаме диска, понякога и по два пъти, и това даде резултат. Едва ли ще научи английски, но се радва на песничките, на другите деца и това за мен е по-важно. Аз самата знам английски и ми се иска от малък и той да започне да учи.

Деляна, майка на 7-месечния Митко

Идваме най-вече заради социалния контакт и срещата с дечицата. Много му е забавно, първия път дойдохме пробно и решихме да останем. Не очаквах да му е толкова интересно, не съм го виждала така да се забавлява. Всичко, което научи, е в плюс, ако не научи език, поне се забавлява. Езикът не ни е амбиция на всяка цена.

Миглена, майка на 7-месечния Самуил

Тук сме заради социалния контакт, не очаквам, че ще научи английски на този етап. Интересно му е, като хипнотизиран е, не мърда, не шава, наблюдава другите дечица. По-нататък ще продължим с езика на друго ниво.

Венета Ройъл, директор на школата: Развиваме всички сетива и фантазията

- От колко време учите бебета на английски?

- Вече втора година, преди това най-малките бяха на 1,5 - 2 години. По-големите имат пасивно натрупани много знания, знаят над 500 думи, но тези, които са обучавани като бебета по нашата система, много по-лесно казват изречения.

- Кои са първите им думи?

- Бол - топка, ап - нагоре, дог - куче, бай - чао. Обикновено това са кратки и едносрични думи, за които си помагат с тялото. Например вдигат ръчички нагоре на ап, на даун - надолу. На 9-10 месеца започват да реагират и на команди като "затвори очички".

- Може ли по тази система българчета, родени в чужбина, да учат български?

- Ако му се говори на български в семейството и редовно слуша българска реч, но и му се показва какво чува - нос, око, ръце, цвете, коте и т.н., ще го научат. Много е важно малкото дете да учи езика с целия си сензорен апарат. Затова и в нашето училище, като им говоря за храна, им давам да я опитат. Казвам им солено, и им давам нещо със солен вкус, говорим за сладко и ядат нещо сладко. Учим за роза - донасям им роза да я пипнат, да я помиришат.

При нас развиваме всички сетива, не само езика. Децата още като бебета имат много по-голяма възможност да различават звуци и до 1 година могат да усвоят и как се произнасят.

- Сега е масова практика в детските градини да им пускат "Бейби тв" и така да ги учат на английски. Това помага ли?

- И вкъщи децата ми гледат тази телевизия, но в момента, в който прекалят, я спирам. По Бейби тв има едно-две много кратки предавания, които са полезни и интересно направени. Гледането на телевизия повече от 10 мин по принцип е вредно, а и не са включени другите сетива при изучаването на езика. Има майки, които смятат, че като гледат телевизия децата им, резултатът ще е същият. Не е така. Пред екрана те бързо губят концентрация и чуват думите пасивно. А при нас е важно и общуването помежду им.

- У нас все още има противници на идеята за ранно езиково обучение. Как ги оборвате?

- Аз се върнах в България с идеята да направя център за ранно чуждоезиково обучение и смятах, че няма да ми е лесно. А се оказа не само трудно, а почти невъзможно. Положих огромни усилия да обяснявам на майките, че по света системата е доказана и няма как да не работи в България. Напоследък обаче забелязвам, че все повече майки са добре информирани и няма нужда от убеждаване.

А и по-големите научават при нас не само езика, а и най-различни неща от света на математиката, физиката, историята, изкуствата.

- Каква е разликата с алианса?

- Алиансът не предлага обучение на бебета и е 3 пъти седмично по два часа. Там се работи по друга методика - преподават го като в училище.

Алиансът е известен, защото имаше традиция. Това всъщност е вид методика, докато ние работим по методиката на Хелън Дорон. Основното при нея е разбирането, че децата чуват и в утробата на майка си и най-добре научават да разпознават звуците до края на първата година от живота си. Хелън е заимствала и от известните Глен Доман и Мария Монтесори.

- Какви са цените?

- Посещението е веднъж седмично по 60 минути. После задължително се слушат дисковете вкъщи по два пъти на ден. Това е много важно, защото каквото и да правим по 10 минути на ден, ще има резултат. Работим в триъгълник: майка - дете - учител.

Цената е 280 лв. за половин учебна година, отделно 128 лв. се плащат за учебните материали.

ДИАНА ПЕТРОВА

Дайте им спокойно детство с много игри

Познавам системата и смятам, че това е по-скоро релакс за майките, отколкото обучително място за децата. На този етап от отглеждането на детето майките имат нужда от контакт. Но пък курсът е полезен за връзките майка с майка и майка с дете.

Винаги родният език е базисен и когато първоначално се акцентира върху него, впоследствие могат да се научат и чужди езици. Привърженик съм на концепцията човек най-напред да има какво да каже, да е развито неговото мислене и неговото познание, а рано или късно в живота си ще съумее да научи подходящия език, за да изрази мислите си и на него.

Много е важно да се обхваща сензитивният период от детството, когато вниманието и мисленето на детето са устойчиви и оставят най-дълбоки следи в психиката му.

В никакъв случай не казвам, че толкова ранното изучаване на език вреди. Когато бебето и майката заедно посещават курса, по този начин се засилва интеракцията майка - дете. Тя е отдадена изцяло на бебето си, тя е в едно пространство, в което се движи заедно с бебето, слушат музика, общуват. А това е много полезно. Хубавото е, че е осигурено място, на което този контакт може да се осъществи.

Дори при изучаването на родния език понякога родителите са ангажирани в битовизъм - да чистят, готвят, мият, да обгрижват бебето, но не и да общуват с него. Приветствам това майката да си осигури пространство да е само с бебето си. Такова обучение дава възможност за така нареченото активно слушане, за улавяне на ритъма на музиката и на езика. Това са полезни неща за развитие на слуховото възприятие и памет.

Относно гледането на телевизия смятам, че най-важното за детето от ранна детска и кърмаческа възраст до 3 години е преди всичко да се развива физически. А физическото развитие подпомага най-напред здравето на детето, укрепва нервната му система и го прави спокойно. Това е добра основа и за успоредното психическо развитие.

За най-малките бих препоръчала активни занимания - това са всякакви видове подвижни игри и манипулации с крайниците: пляскане, дърпане, пипане, опознаване на различни видове повърхности, материи и свойства. Това е основното и всичко нататък трябва да е елегантно градирано, като познания на базата на всички сетива.

В този контекст не смятам, че ранното чуждоезиково обучение пречи. Напротив, то създава пространство за общуване между майката и детето, развива усета към езика, развива и слуха на детето, поднесено в съчетание с музика, различни светлинни дразнители и много движение. Това е и благоприятно за когнитивното развитие на детето.

Но не съм за амбициозните програми, а да се осигури спокойно детство с много игри. Трябва да е еднакво приятно както за майката, така и за детето. Товаренето с рзлични амбиции от страна на родителите може да уязвит и без друго ранимата детска психика.

Авторката е магистър по логопедия и по психиатрия. Преподавала е в СУ "Св. Кл. Охридски" и е написала много статии и помагала за детската психика и развитие.

ЙОРДАНКА ЕНЕВА, ПСИХОЛОГ