Септември, Петък 2010
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВМРО
СПОРОВЕТЕ около съвременния български език не са отскоро, но занимават българската общественост отново през последните месеци. Цялата дискусия обаче бе сведена до това дали да остане, или да отпадне пълният член.
Че пълният член трябва да остане, защото отразява специфична особеност на българския език, присъща само нему, е повече от ясно. Но встрани от вниманието останаха доста по-важни въпроси, които засягат бъдещето не само на езика, но и на рода български.
Българският книжовен език в сегашния си вид представлява не дотам представителна извадка от богатството и разнообразието на българските диалекти, подчинена на правила и норми, които правят изключително трудни всякакви промени в интегрирането на пренебрегнатите от книжовния език говори.
В официалния език почти напълно липсват особеностите на западните говори, чиито носители са поне 50% от българите. Ако броим и българите в Македония и Сърбия - и повече от половината. Напълно е възтържествувало якането за сметка на екането, а думи от източните диалекти са издигнати в ранг на книжовни, докато техните западни синоними са оставени като диалектни.
Не е ясно защо думата крак например е книжовна, а нога е диалектна, с какво се различава искам от сакам, та първата е книжовна, а втората - диалектна?!
Получават се интересни куриози - не казваме подкрачие, а подножие или пък каменно, а не камъково, въпреки че книжовната дума е камък, а не камен, както е в западните говори и особено в Македония.
Като цяло това е ситуация, която се е създала още преди Освобождението на България от турско робство и която още в ранните години от формирането на книжовния ни език е притеснявала бащите на българската книжовност и култура.
Въпреки че източната книжовна норма започва да доминира осезаемо още от средата на XIX в., в българския език е оставено достатъчно място за западните говори.
Освен това в азбуката присъства и ятовата гласна, обозначаваща звука широко "е", което се изразява в явлението “променливо я” - много важно предимство за привържениците на езиковото единство на българския народ. Тя дава възможност думи като вяра да бъдат изписвани по един начин и да се произнасят по два различни, еднакво правилни от книжовна гледна точка, начина (вяра и вера).
Освен това в речниковия фонд на езика са оставени много думи от западните говори, което до известна степен им гарантира представителност и равноправие. Дори и това обаче се оценявало като недостатъчен компромис, който в бъдеще би заплашил целокупното единство на езика.
В българския език неколкократно се извършват реформи, които в общи линии приключват през 1945 г. с изхвърлянето на 3 букви от азбуката, премахването на краесловния "ер" и налагане на пълно превъзходство на източните говори в книжовния език.
Това е най-голямата услуга, която се прави на току-що създадения през декември 1944 г. македонски език. България се отказва от западните си говори, чиито най-характерни черти веднага са заграбени от македонистите.
Освен това изхвърлянето на ятовата гласна от азбуката и налагането като единствено правилно на източното произношение водят до явлението свръхякане, разпространено предимно в западните говори.
Свръхякането се изразява в чиста замяна на "е" - естествения наследник на широкото "е" в западните говори - с меко "а" във всички позиции, тоест произношение - бял - бяли, голям - голями.
Дължи се на факта, че редуващото произношение е нелогично за западния българин.
Към сегашния момент от развитието на българския език има неща, които би било добре да се случат в най-скоро време, но две от тях са с особена важност:
1. Трябва да се върне буквата за ятовата гласна, с което да се възстанови нарушеното единство между източните и западните български говори.
2. Да се обогати речниковият фонд на българския език с повече думи от диалектните ни западни говори, особено с говори от Македония.
Провеждането на толкова мащабна реформа ще изисква сериозни усилия и най-вече единомислие по отношение на осъществяването й, защото ще е нужно половината от българския народ да направи изключително сериозен жест към останалата част от българите - не само в България, но и в Македония.
Ще има доста спорове около това дали е нужно и дали то няма да обремени езика с допълнителни правила и норми. Ще се спори дали няма допълнително да се затормозят учениците, които и без това стана модно да бъдат по презумпция обвинявани, че са неграмотни.
Ще има всякакви мнения. Но не трябва да се забравя каква е целта и какво се иска от подобни ходове. Не на последно място - пълното приобщаване на македонските говори към книжовния ни език ще обезсмисли напълно съществуването на т.нар. македонски език, който вече ще се различава от българския единствено по количеството сръбска лексика, останала в него. А само тази идея си заслужава реформата.
Редакцията е готова дапубликува и други мнения по проблема.
Svejo
Twitter
Favit
Публикувай
Слави: Според мен някои букви трябва да се махнат, а не да се добавят нови букви........ що за простотия е това, за какво са ни повече букви, те и без това са в излишък. Примерно колко често се ползва ь (ер малък), тази буква е за махане, да не говорим че като голяма буква изобщо не се използва, а само като малка. Спокойно може на нейно място да се ползва й . Добавянето на повече букви към Българския език, само ще усложни безмислено нещата. Римляните, най развитата цивилизация в човешката история са имали 23 букви, без тиренца и точки по тях. По вашата логика дайте да върнем всички стари букви......... а може и с Йероглифи да започнем да пишем.
Георги Георгиев: Статията ми допадна особено. Но искам да отбележа някои нещица - думата нога (нозе), не мисля, че е подходящо да се употербява във формалното общуване или при попълване на някакви документи - не звучи добре! Според мен трябва да се говори и пише според стила на средата, в която се намерира човек. И друго: краесловният голям ер е напълно излишен, след като вече отдавна е изгубил своята смислова роля. Но краесловният и на което и да е място, малък ер, придаващ мекост на предходната съгласна, трябва да се запази. Същото важи и за 'ят', и за 'юс'. Защото, поправете ме ако греша, но 'ят' не може просто да се замести с 'я' или 'е' - не е правилно, изразява малко по-особен звук! Както и 'юс' не е нито 'а', нито 'ъ'! Всеки език си има свои характерни особености и българският не прави изключение!
Bate Zarko: (продължение) Ако Гоце Делчев и Яне Сандански бяха участвали в този процес, без съмнение голяма част от речника ни щеше да бъде съставена от тях. От казаното от г-н Костадинов едва ли не излиза, че Иван Вазов е предател на интересите !?! на западна България пишейки на това което днес наричаме Български книжовен език. Стига, господа! Играете си с огъня. Бях миналото лято една седмица в Скопие и се страех да казвам "Ве благодарам", а не "Благодаря Ви". Важното за мен беше, че не видях недоброжелателни, а усмихнати хора, но благодарение на усилията на жадните за власт и пари "политици" (и там и тук) няма да се учудя ако нещата се променят. Жалко, че нямам публицистичния талант на Зелен Бетон
Bate Zarko: (продължение) Не съм филолог, нито лингвист, но говоря и пиша на три езика и не мога да си припомня подобен дуализъм в английския език например. Все едно Шотландия и Уелс да искат техните думи да влязат в книжовния английски език. Отново повтарям - съвременния книжовен език е "узаконен" от създателите на следосвобожденска България, които са били предимно от централната и източната част на съременна България. Туй то. (продължава)
Bate Zarko: Зелен Бетон е прав много пъти. Не си спомням кой поет беше казал - "Когато една страна почне да говори за своите герои значи е в беда". Същото важи и за настоящата тема. Когато се намесва и политиката нещата направо стават много, много съмнителни. От статията на г-н Костадинов оставам с впечатлението, че той иска в книжовния език да се въведе нещо като дуализъм, да станат ногите книжовни наравно с краката. (продължава)
Л. Георгиев: Поздравявам г-н Костадинов за хубавата и ценна статия. Подкрепям го напълно, защото всако разделение обезсилва. С премахването на ятовата гласна това разделение се е случило с огромна сила в цяла България. Всеки човек е ценен, независимо как говори. Според мен всички диалекти са важни и необходими - никой диалект не е нещо случайно. Важното е, в процеса на обединение, всеки да участва с най-доброто, на което е способен. Това се нарича Взаимно обогатяване. Хората ако знаеха само кой, как и защо премахва ятовата гласна, по друг начин ще мислят. "Разделяй и владей" - точно това се случва в началото на 1945 година, когато е приета новата правописна реформа. Кой управлява - това поне се знае. Пожелавам успех на това светло и животоспасяващо начинание! Приветствам всички съмишленици! Ще бъде!
Bate Zarko: Абе хора, цял свят полека си върви към фонетизация на правописа, вие заради политически ежби се опитвате и нас да ни правите на маймуни. Който иска да пише мляко, който иска млеко. Не виждам проблем. Когато България става държава, новия политически елит е от Средногорието и си налага своя диалект за официален език. Това е положението, пък сега вместо да си говорим дали подкрачие или подножие е правилно не е зле и да поработваме. На гол тумбак чифте пищови. Цялата работа е втасала и единственото което не е задоволително е ятовата съгласна. Ташак. Пардон - кияк
Емил Захариев: НЕ само Я-товата гласна А и другата, която наподобява /Ж/ и се произнася - /а/ или /ъ/! Професор Михаил Огнянов беше един от Първите, които през 90-та година повдигнаха въпроса за ВРЪЩАНЕ НА ПРАВОПИСНАТА НОРМА ОТ ПРЕДИ 1944година. Тези профани, които са против възстановяването на ОБЕДИНИТЕЛНИЯ БЪЛГАРСКИ ПРАВОПИС СА ЦИГАНИ ИЛИ МАКЕДОНИСТЯНИ!
Emil Zahariev: Айде одете да си купите млЕко от млЯкарницата! И хлЕб от хлЯбарницата!
Зелен Бетон: (продължение)Айде стига глупости. Ако ще правим нещо за езика (освен борбата с масовата неграмотност), по-добре да наложим норми на изговор в официалните медии. Защото там все повече се срещат говорители и говорителки, които в стремежа си да звучат "по софийски" са на път да заговорят неразбираемо за голяма част от България. Това не е естествен процес, това е мода. Още по-точно казано - демонстрация на зле разбрана "престижност". Там вече има смисъл да се помисли за административно налагане на норми. А езикът лексикално си се развива сам. И ако Институтът по български език към БАН, освен да анализира и регистрира промените, има що-годе основание отвреме-навреме да предлага известни корекции, то на политиците трябва да им е строго забранено да припарват в тази сфера. Иначе ще съсипят и нея. (край)
Зелен Бетон: (продължение) Та ЗАЩО са тия мераци да ритаме кошера сега? За да може шепа политици да се бият в гърдите, че били имали "стратегическа визия"? Или просто за да си изобретят някаква кауза, покрай която да изтикат политическия си стаж до пенсия? И на гърба на кого ще се стовари това "визионерство"? (продължава)
Зелен Бетон: (продължение)А замисля ли се някой КОЛКО ЩЕ СТРУВА една такава "инициатива"? Ама реално! Някъде ми беше попаднал анализ за немската правописна реформа - не помня точно цифрите, но разходите бяха в милиарди. А и тази реформа така и не се наложи, просто се създаде един алтернативен правопис. Въпреки че беше подготвена стриктно и ефективно, по немски. И друг основен въпрос: защо ни е да се захващаме с "реформа" на българския при положение, че след има-няма 50 години понятието "граница" на европейския континент ще остане нещо като ония табели по пътищата, дето пише "Добре дошли в Благоевградска област"? И хората сами ще проприказват всички нужни им езици и диалекти. Несравнимо по-бързо и успешно, отколкото това може да им бъде наложено "отгоре". И взаимното проникване на културните и националните идентичности ще стане факт така или иначе, по най-добрия възможен, НЕпринуден, начин.(продължава)
Зелен Бетон: (продължение) Когато политиката почне да показва зъбки със стръв да променя принудително културни компоненти на обществената среда и съзнание, тогава започва да става страшно. Това е насилствено създаване на нови конфликти там, където те не съществуват. Кой ще поеме отговорността? А дава ли си някой сметка колко инертна система е езикът, и колко десетилетия на непрекъснати, системни и целенасочени усилия са необходими за една такава промяна? Наистина ли някой е толкова заблуден да вярва, че българската политическа прослойка е способна на такъв монолитен и дълготраен консенсус? И представя ли си някой каква каша би настанала, ако някоя следваща властова конфигурация реши да изостави нещата насред път?(продължава)
Зелен Бетон: На пръв поглед позицията изглежда добре защитима. Но това е само от политическа гледна точка. Дайте си сметка за какво всъщност става въпрос: за АДМИНИСТРАТИВНО НАЛАГАНЕ на промяна в един КУЛТУРЕН фундамент на националната идентичност, какъвто е езикът. По ЧИСТО ПОЛИТИЧЕСКИ съображения. Е, по какво се различава едно такова действие от премахването на "царския/фашисткия" преддеветосептемврийски правопис от страна на "народната власт"? И то за какво? За да сме улесняли интеграцията на македонците към България. Като че ли шопите (примерно) някога са имали "интеграционни проблеми". Интеграцията на македонците е всякакъв друг проблем, но не и езиков. Дори ако си представим, че от утре, по чудодеен начин, българи и македонци заговорят на съвсем един и същ език, те НЯМА автоматично да станат една нация, това е повече от ясно. (продължава)
Георги Иванов: Само да добавя, че съм софиянец и че от Видин, през Ловеч до Пловдив и от там през Стара Загора до Бургас говорят както в Североизточна България - значи заради част от София, Перник и Благоевград ли ще променяме говора на нацията?
Георги Иванов: Според правоговорния речник българският език е по североизточните говори - Велико Търново, Шумен, Русе и Варна. Това е Аспаруховата България и чистият ни е език е там. Това е и официалният ни език. Може да дразни в София, но нека запазим истинския български говор. Македония е просто далечна периферия на Плиска, Велики Преслав и Велико Търново, че да правим излишен реверанс.
Воин от Запад: Нали разбираш, че аз пък и с ят и без, няма как да почна да якам.
митко : Нали разбирате, че аз по никакъв начин няма да започна да "екам"... Относно македонците - там нещата са политически, не езикови.
македонски българин: Правилно решение,г мога да заявя, че ят е необходима на българския език е гореспоменатите доводи са верни.Якането е най-характерно за източна България - като правилото единствено число да е с я,а множественно с "е" води до множество грешки дори по телевизията от сорта на - видял - видяли (а не видял - видели и т.н.).А за някои изказвания понадолу,мога да кажа че са абсолютно профански, необмислени и от хора, които си нямат представа от този проблем.
Пламен: Статията е много добра, но представете си една нова езикова реформа! Налагането на якащите източни говори е било направено под диктата на Москва и целта е ясна - да ни отдалечат още повече от и без това откъснатите от България западни региони - разделяй и владей! Разделени сме от няколко граници, на юг от нас безапелационно ги асимилираха и новото поколение забрави родния си език, а на Запад им направиха държавица, раздадоха им министерски кресла и те вече са с друго национално самосъзнание под въздействие на сърбоманите. Реално сега и езикът ни звучи различно, а и икономическите ни модели са други. Единственото решение е обединяването ни в структурите на Европа и ... плавно реабилитиране на екащите говори.
Христо: Категорично подкрепям идеята за връщане на буквата за ятовата гласна! И не само нея, ами и целия правопис отпреди 1944 г. Крайно време е да се разделим с наследството на комунизма. Призовавам ВМРО да започне широка обществена дискусия на тази тема. Масовият българин трябва да бъде убеден в преимуществата на този правопис. В момента той е неосведомен и затова реагира първосигнално, както при идеята за връщане на Юлианския календар.
трьолю от трьолевица: Вие сте луди бе, хайде да измислим още 10 езика за 7000000 патурковци
хуйко: А.ЩО НЕ ВЪРНЕМ ГЛАГОЛИЦАТА ПОНЕ ЩЕ Е РАЗЛИЧНА ОТ ЛАТИНИЦАТА А.НЕ НЯКАКВА ИЗМИСЛЕНА КИРИЛИЦА(ОБЪРКАНА ЛАТИНИЦА)
АНТИМАКЕДОНКА: Докога за хатъра на македонците ще угаждаме и ще си порменяме езика - тяхното бъдеще като нация е ясно - щом не се признават за българи -ще говорят албански . И съвсем заслужено -те не признават историческите си корени. Стига сме се подмазвали на тази част от българите , които най - вече по икономически причини са се посръбчили , а сета им трябва европейски паспорт та взеха да се побългаряват .
Трашлиев: Напълно подкрепям идеята за връщане на ятовата гласна. Най-малкото по въпроса е необходим сериозен и широк дебат. Кощунство е да се отказваме сами от богатството на езика си,а това че щял да стане по-труден за учениците не е нокакъв довод. Неграмотността не е оправдание! Относно коментара на "скептик"... тъжно е, когато един народ забрави кой е и какво е бил. И какво е лошото в това да поправиш грешките от миналото? Поздравявам господин Костадинов за интересната статия.
Николов: Статията е пълна с неоспорими факти, на които трудно може грамотният, а още повече специалистът по български език да противоречи. Изходната точка за коментар е посочена тъкмо от автора - каква е целта от подобен ход. Приобщава се нещо отделено. Народът ни е разделен от няколко граници, но езикът/и то всеки език!/има свой собствен живот, начин на съществуване, който никак не съвпада с историческото развитие на отделен народ, не е във връзка с каквито и да е политически събития, налагане на икономически модели и т. н. Най-важното сега е да не бягаме от реалността на живото слово, а да приемем и облечем в норма настъпилите промени, които действително отдалечиха приетия модел на книжовен език от обичайното ежедневно общуване.
скептик: Нова дъвка за аман-патриоти. :) Воеводите май още си живеят в 19. век...